Много силна концентрация на медийна собственост, много ниско доверие в медиите и силно компрометирана регулация – това са част от тревожните заключения относно България на Съюза за граждански свободи за Европа (Liberties) в доклада „Свобода на медиите 2026“
Свободата на медиите и медийният плурализъм в Европейския съюз продължиха да се влошават през 2025 г., показва новият доклад на Съюза за граждански свободи за Европа (Liberties) „Свобода на медиите 2026“, публикуван на 28 април. Нарастващата концентрация на медийната собственост, непрозрачните структури на управление и политизирането на държавната реклама подкопават разнообразието и независимостта на медийните пазари, докато политическата намеса все по-често отслабва обществените медии и регулаторните органи.
Успоредно с това сигурността на журналистите достига критична точка, като в редица държави членки се съобщава за нарастващо насилие, съдебен тормоз, клеветнически кампании и наблюдение срещу независимите журналисти. Общественото доверие в медиите остава силно поляризирано, с отчетливи различия между държавите и общностите, докато онлайн дезинформацията и езикът на омразата продължават да ескалират, допринасяйки за рекорден брой атаки срещу журналисти.
Въпреки приемането на нови правила на ЕС включително Европейския акт за свобода на медиите (EMFA) и Директивата срещу SLAPP дела (Директива (ЕС) 2024/1069), прилагането им остава бавно и често повърхностно. В много случаи правителствата продължават да пренебрегват препоръките на Европейската комисия, което поражда сериозни опасения относно способността на ЕС да гарантира свободата и плурализма на медиите в целия съюз.
България
Една от “червените лампи” за страната ни е високата концентрация на българския медиен пазар. Според доклада две медийни компании – bTV, собственост на чешкия инвестиционен фонд PPF, и Nova, придобита от United Group през 2021 г. – контролират 92% от пазарния дял. Liberties отбелязва, че и двете групи са били обект на международни скандали и обвинения, че не са реагирали достатъчно, когато техни медии са били подложени на политически натиск.
Обществените медии също са посочени като уязвима зона. В доклада се отбелязва, че политическото влияние, недостатъчното финансиране и проблемите с прозрачността продължават да възпрепятстват реалната независимост на обществените медии в България. Особено внимание е отделено на Съвета за електронни медии, който не успява да поддържа политическа независимост. Невъзможността в продължение на три години да бъде избран нов генерален директор на БНТ допълнително са накърнили доверието в регулатора и в обществената телевизия.
Доверието в медиите като цяло в България остава критично ниско. Според доклада то е спаднало до 26% през 2025 г., като България е посочена редом с Гърция и Румъния сред страните с най-ниско доверие в медиите в ЕС. Докладът свързва това с нестабилната политическа среда, но отбелязва и висок дял на избягване на новини — 63%.
SLAPP делата продължават да са сериозен проблем, а България (наред с Румъния) е пропуснала срока за въвеждането на Европейския акт за свобода на медиите, няма движение и по законопроекта за транспониране на Директивата срещу SLAPP делата.
Общи констатации от доклада:
- Концентрацията на медийната собственост продължи да нараства в Европейския съюз през 2025 г. Медийната собственост остава непрозрачна поради недостатъчно законодателство в областта. Примери за това са Хърватия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Нидерландия, Словакия и Словения.
- Прозрачността на медийната собственост остава нетрайна и незадоволителна: фрагментирани бази данни предоставят основна контактна информация, но прикриват крайните действителни собственици. Примери: България, Хърватия, Дания, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Малта, Словения, Испания.
- Държавната реклама е жизненоважен, но често манипулиран източник на приходи за медиите в ЕС. Макар Европейския акт за медийна свобода да изисква прозрачни и обективни критерии за разпределение, в много държави членки държавната реклама се използва за политическо влияние. Наблюдават се две групи: държави с добра регулация и активни усилия за справедливо разпределение, и такива, в които финансирането изкривява пазара и подкопава редакционната независимост. Лоши примери са Хърватия, Германия, Унгария, Ирландия, Италия, Малта, Словения.
- Обществените медии на много места в ЕС бяха белязани от сериозна системна политическа намеса, бюджетни съкращения и структурни промени, които застрашиха дейността им. Примери: България, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Малта, Румъния, Словакия, Испания
- Независимостта на медийните и телекомуникационните регулатори все по-често се подкопава от пряк политически натиск или косвен – чрез бюджетни съкращения. Примери са Белгия, България, Хърватия, Дания, Естония, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Румъния, Словения, Словакия, Испания.
- Сигурността на журналистите достигна критична точка през 2025 г., белязана от насилие и съдебен тормоз. В Италия и Гърция бяха извършени атаки с експлозиви срещу репортери, а 20 италиански журналисти все още са под денонощна полицейска защита. Клеветническите кампании от страна на официални лица се засилиха в Малта и Унгария, а насилието по време на протести срещу отразяващите журналисти продължи в страни като Франция и Германия. Наблюдението също остава заплаха – в Италия и Румъния са използвани шпионски софтуери срещу журналисти, но в Словения и Латвия се отбелязва известен напредък за ограничаването на такива случаи. Повечето държави членки продължават да пренебрегват препоръките за по-добра защита на журналистите.
- Общественото доверие в медиите в ЕС остава силно поляризирано. Докато държави като Германия (83%) и Ирландия (72%) отчитат много високо доверие, то в Гърция (22%), Румъния (26,9%) и България (26%) тое критично ниско. Съществуват значителни разделения в това отношение и в зависимост от политически, етнически и езикови признаци. Недоверието към традиционните медии насочва голяма част от аудиторията към онлайн платформи – например в Унгария.
- Свободата на изразяване продължава да бъде подкопавана от онлайн езика на омразата и дезинформацията. През 2025 г. бе отчетен рекорден брой сериозни атаки (377) срещу журналисти, включително заплахи за убийство. Белгия, Хърватия, Дания, Естония, Франция, Германия, Унгария, Ирландия, Румъния, Словакия.
- Прилагането на ключовите законодателни актове на ЕС в областта на медиите изостава. Много държави членки все още не са приели необходимото законодателство за изпълнение на EMFA, а Унгария дори е завела дело пред Съда на ЕС с цел отмяна на ключови части от закона. Що се отнася до директивата срещу SLAPP – там, където изобщо е транспонирана, това е направено на толкова минимално ниво, че повечето такива случаи дори не са обхванати.
