Пловдив пази спомена за Васил Левски не само с официални церемонии, а с цели улици и квартали, които и днес могат да бъдат извървени като жив учебник по история.
Апостолът като молитва: Пловдив в поклон пред делото му
Ако тръгнем по неговите стъпки, градът постепенно разкрива мрежата от училища, храмове, домове и скривалища, превърнали го в ключов център на революционната организация.
Началото – духовност и просвета
Храмът и класното училище „Св. св. Кирил и Методий“
Маршрутът логично започва от църквата Св. св. Кирил и Методий, близо до реката и подножието на Стария град. През 1851 г. тук, в класното училище към храма, младият Васил започва обучението си при даскал Партений Белчев. Това е мястото, където бъдещият Апостол изгражда своята дисциплина, книжовна култура и духовна основа.
Пловдивските сгради и паметници, свързани с Освобождението
Разходката из този район позволява да си представим Пловдив от средата на XIX век – град на занаятчии, търговци и будни българи, сред които идеята за свобода постепенно узрява.
Синьото училище – учителят Левски
В Стария град се намира една от най-ценните спирки по маршрута – Синьото училище, днес част от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“.
През 1863 г., след завръщането си от Първата българска легия в Белград, Левски за кратко преподава тук. Сградата тогава е била част от комплекса на епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“. Тя е сред малкото автентично запазени обществени постройки от епохата. Фасадата в синьо и бяло и днес носи духа на възрожденския Пловдив.
Тук Апостолът вече не е ученик, а водач – човек, който предава знания и подготвя млади умове за бъдещето.
Домовете на съратниците – комитетската мрежа
Пловдив е център на Първи революционен окръг. Заседанията на местния комитет се провеждат в домовете на видни възрожденци като Христо Г. Данов и Йоаким Груев.
Къщата на Йоаким Груев днес е ДГ „Майчина грижа“ в подножието на Сахат тепе
Разходката из Стария град и възрожденските къщи разкриват атмосферата на тайните събрания – стаи със спуснати пердета, приглушени гласове, планове за комитетска мрежа. По данни на къщата-музей в Карлово Апостолът е бил няколко пъти в къщата на д-р Стоян Чомаков.
Д-р Чомаков е един от видните пловдивски дейци, с които Левски е поддържал контакт. Въпреки че днес мястото е известно като художествена галерия (днес експозиция на Златю Бояджиев), то е част от историческия контекст на пловдивския елит, ангажиран с националната кауза.
Хановете и дегизировките
В района на Стария град и по поречието на Марица някога имало редица ханове, сред които и вече несъществуващият Куршум хан. Левски често е отсядал в подобни места, дегизиран като търговец.
Тези точки от маршрута днес са „невидими“, но разходката около Хисар капия и към реката помага да разберем стратегията му – винаги да има път за отстъпление, винаги да бъде част от потока на града.
Мараша – скритото ядро
Квартал „Мараша“ е бил естествено продължение на комитетската дейност. Там Левски намира убежище в дома на Кочо Чистеменски и други съратници.
Районът край река Марица е бил стратегически – позволяващ бързо изтегляне и незабелязано придвижване.
Тук маршрутът става по-малко „музеен“ и по-истински – квартал с живи улици, под които лежи революционна история.
Духовната памет – „Св. Св. Петър и Павел“
Финалната спирка преди паметника на Бунарджика, може да бъде храмът Св. Св. Петър и Павел, където ежегодно се отслужва панихида за йеромонах Игнатий. Макар това да е по-късна традиция, мястото придава духовен завършек на маршрута – напомняне, че Левски е бил не само революционер, но и монах.
Паметта извън маршрута
Освен историческите спирки, Пловдив почита Апостола чрез инициативи като националното рецитиране на Ботевото стихотворение „Обесването на Васил Левски“, спортните традиции на Спортно училище „Васил Левски“, университетски изложби и ежегодни панихиди. Но именно улиците и сградите правят спомена осезаем.
Да вървиш по стъпките на Левски в Пловдив означава да преминеш през различните му лица – ученик, учител, стратег, монах. Градът не просто го помни. Той още пази неговия маршрут.
