За поредна година Пловдив върна времето назад и възкреси посрещането на Иван Вазов – събитие, което преди повече от век превръща Патриарха на българската литература в почетен гражданин на града под тепетата.
Архивите Разказват: Иван Вазов нарича Пловдив свой втори роден град
Точно на 7 ноември през 1920 г. (по стар стил 6 ноември) Вазов е приветстван тържествено в Пловдив по покана на Инициативен комитет и е удостоен със званието „Почетен гражданин“. Събитието е толкова значимо, че тогавашната ул. „Станционна“ получава неговото име.
Жива картина от едно минало посрещане
Повече от век по-късно, възстановката тръгна именно по същия маршрут в петък следобед. Файтон с „дядо Вазов“ навлезе по ул. „Иван Вазов“, посрещнат от хляб и сол и от любопитните погледи на пловдивчани, които вече разпознават това ежегодно ритуално завръщане. Актьорът, в чиято роля беше Патриархът, слезе пред сградата на Военния клуб – мястото, където през 1920 г. се случва историческият акт.
На същото стълбище тогавашният кмет Петър Шилев прочита решението на Общинския съвет, с което Вазов е обявен за почетен гражданин на Пловдив. Символичното отличие отново беше връчено от представител на местната власт, а артистът в образа на поета произнесе благодарствено слово, създадено по автентичния текст.
Историческата рамка – Пловдив през 1920 година
Оригиналното посрещане преди 105 години е било сериозно организирано. Комисия от трима души заминава за София, за да вземе поета със специален вагон, а друг екип от 50 души пътува до Белово, за да приветства навлизането му в Тракия. На гара Пловдив Вазов е носен на ръце до файтона, а шествието се води от конна музика, ескадрон от Трети конен полк и градското духовенство. Поводът е неговата 50-годишна творческа дейност и признанието на значимото му място в културната история на България.
Възстановката – традиция, която оживява всяка година
Днешната възстановка, организирана от Съюза за духовно възраждане на България, отново привлече десетки пловдивчани, ученици и случайни минувачи. Танцьорите от НЧ „Съзнание 1914 – Първенец“ допълниха атмосферата с кратка фолклорна програма, каквато и през 1920 г. е съпътствала празненствата.
Посрещането на Вазов в Пловдив продължава да бъде един от онези ритуали, чрез които градът припомня не само историческо събитие, а и отношението си към словото, паметта и културата. И в наши дни, на същата улица, хората спират, снимат, усмихват се – и за миг се озовават в 1920 година, когато Пловдив и Иван Вазов официално си дават взаимна принадлежност.
Снимки: НЧ „Съзнание 1914 – Първенец“
