„Хуморът е най-сполучливото средство за самозащита“ 

45-години от смъртта на всенародния любимец, останал в сърцата на милиони българи като Митко Бомбата – Григор Вачков

Григор Вачков почина на 18 март 1980 година и е от малцината народни любимци, паметта за които остава неподвластна на времето.

Неговото уникално присъствие в 44 български игрални филма и в запазените на запис театрални постановки, продължава носталгично да стопля сърцата на няколко поколения българи.

„Не знам дали съм добър, но когато срещна злобо и простотия, ми става студено. В най-буквалния смисъл на думата.“

Той си остана Гришата и Митко Бомбата – добряк с чувство за хумор и истинска – дълбока и неподправена сърдечност.

„Какво би се получило, ако след невероятния успех на „На всеки километър”, където за всички аз съм Митко Бомбата, се явя между хората като един помпозен, високомерен артист? Че нали зрителят веднага ще се огорчи. Обаянието на героя ми ще изчезне. Обратно, то ми е в характера, аз започвам веднага на ти с човека. Той така иска, както е бил с мене, докато ме е гледал на екрана. Навсякъде аз го удрям по рамото: „Е -е-е, какво правиш!” – разговарям приятелски. Стотиците писма, които получавам са вече съвсем друго, те показват, че не греша.„

Григор Вачков по свой неповторим начин олицетворяваше националния характер на българина от неговото време с привидна грубоватост и накърнима душевност. 

Актьорът е роден на 26 май 1932 г. в село Трънчовица, Плевенско. Григор Вачков е горд с родното си село, където расте в много бедно семейство. Баща му го записва в Лозаро-винарското училище в Плевен с идеята да става агроном. Както самият Гриша разказва:

„Бях станал много добър дегустатор, но спрях, защото ми се повредиха бъбреците”.

Завършва Лозаро-винарско училище в Плевен, но точно по това време се влюбва в театъра.

„Всяка събота ходехме с моя приятел Сашо в театъра в Плевен с един билет и по една филия хляб. Лелите, които отговаряха за салона, ни оставяха да преспим там. Когато не ни забелязваха, се криехме под столовете. На другия ден гледахме сутрешното представление за ученици, следобед за войници и официалното вечерта.”

„Знаех целия Чудомир наизуст. „Че ти – какво, можеш артист да станеш” – казваха приятелите ми. „Аз! Артист! – недоумявах – едно никакво момче, селско.”

В Плевен преодолява и смущението си от публичните изяви и рецитали и през 1951 г., след като една година е работил в местния “Винпром” и е спестил някой лев, пристига с дървеното си куфарче в София. След това завършва ВИТИЗ и веднага е приет на работа в Държавния сатиричен театър, от самото му основаване.

„Киното е много по-масово, по-популярно. Но на мене ми е по-добре и по-леко в театъра. Там е истината – в трите измерения. Там имам възможност да погледна всеки един, да обхвана с очи всичко, да се проверя чрез публиката. А в киното се работи слепешком. Резултатът там се вижда много по-късно, когато вече няма възможност за поправка.„

Дебютът му в киното е през 1960 г. в ролята, която се превърна в емблематична за творческата му съдба – като капитан Димитър Бомбов – Митко Бомбата в телевизионния сериал „На всеки километър“ /1967-1971/.

С питона Мери в тв сериала „На всеки километър“

Актьорът получава Златен медал за мъжка роля като Иван Ефрейторов във филма „Последно лято“ /1974 г./. Роля, която му донася и международно признание на фестивала в Сан Ремо, Италия.

През 1977 г. е награден отново за мъжка роля , като Банко във филма „Мъжки времена“ /1977 г./ на кинофестивала във Варна.

Последната му роля – във филма „Мера според мера“ /1981 г./ остава недовършена – поваля го мозъчен удар и след шестдневна битка за живот в Правителствена болница актьорът издъхва без да дойде в съзнание. Тогава е само на 47 години.

Последната снимка на баща и дъщеря в костюмите от филма „Мера според мера”, където играят заедно. Той е Постол войвода, а Марта – Лимбийка.

„Хуморът е най-сполучливото средство за самозащита“