Никак не сгрешиха ония, които навремето приемаха Комсомола далеч по-сериозно от мен. Докато аз виждах единствено намеса в личния ми живот и някакви измислени правила, те видяха трамплин за кариера. И ни управляват и до днес…
Веселина Божилова
В 6.40 по радиото пускаха "България- дела и документи", а след десет минути прозвучаваше мелодията "Ранобудно петленце", която всички, родени през 50-те, помнят. После Апостол Карамитев четеше приказка за децата. Закуска- обикновено попара, после ученическата чанта – не на гърба, още раниците не бяха влезли в употреба за тази цел, в ръка и- на училище.
Така започваше денят на хората, които в момента или са се пенсионирали, или току що са го направили, или пък им предстои. Точно възраст, в която детството става все по- мило поради простия факт, че тогава някой се е грижел за теб, а сега върху гърба ти лежат хиляда отговорности. Периодът, обаче, съвпада с рамката на социализма, който се движеше от преход, развиващ се и – аха да стане развит, когато се разтури. Така че е интересно да се види как строят се отразяваше на децата.
Като начало, те биваха организирани. Във втори клас те ставаха чавдарчета, а някъде към пети- пионери. Чавдарчетата ходеха със сини връзки, а пионерите- с червени. Всяко чавдарче знаеше няколко основополагащи стихчета, които изразяваха философията на организацията- " Чавдарчето е примерно дете. Играе, пее, учи се, чете. То възрастните хора уважава, при среща винаги ги поздравява".
След училище сваляхме сините връзки и хуквахме по улиците с ключ на врата. През лятото имаше цял хор родители, които се провикваха един след друг от терасите, за да ни привикват да се прибираме. Самоорганизирахме се в махали, в които и йерархията и задълженията бяха много по-ясни и разбираеми на едно дете.
В пионерската организация нещата ставаха по-стройно организирани. Всеки клас представляваше и пионерски отряд, който си имаше председател. Провеждаха се пионерски сборове, рапортуваше се. Горе-долу протоколът при военните тържества се спазваше и тук. Носенето на червени връзки беше в реда на нещата, макар че доста години липсата им не беше чак такъв проблем. Истинска драма, обаче, се получи в средата на 80-те, когато правилото се затегна. Някой друг трябва да обясни това, може би е засечено вече западно влияние, кой знае…Но през 70-те не беше драма и да я забравиш.
Ако чавдарчето все пак имаше повече време за игра, то пионерите имаха задължения, които трябваше да изпълняват през лятото. Те получаваха поръчения да съберат и предадат билки, хартия и старо желязо. Нямаше мърдане от това поръчение, но пък на тази възраст събирането им доста често се превръщаше в приключение. Особено когато се увлечеш по старото желязо и нападнеш мазетата на съседите…
Много популярни бяха Тимуровските команди- повлияни от една книга, те запалиха децата и това си беше вече доброволно изпълнение. Целта на Тимуровските команди беше да вършат добро- обикновено да помагат на стари хора, да чистят пред блока, такива неща. В детската природа желанието да правиш добро е заложено, а похвалата е ценна. Докато не правеха добро, членовете на тимуровските команди продължаваха да вършат същите бели, които правят всички деца на тая възраст- да ошмулиш черешите на бай Кольо, да надничаш в съблекалните на спортните школи наоколо, да плашиш някого…
Всеки град по онова време имаше Пионерски дом, в който пък имаше много кръжоци. По каквото ти дойде на ума. Стига да искаш, можеш във всичките да се запишеш. Бяха безплатни. Спортът също беше достъпен за всички- всяко училище имаше, ако не друго, то поне курс по изправителна гимнастика. Училищните първенства бяха едно след друго. Ученическата спортна школа на града пък включваше вече сериозни отбори по редица спортове- футбол, баскетбол, волейбол, хандбал, спортна гимнастика, лека атлетика…
А това беше времето, когато всички искахме да ставаме космонавти. Да припомним- руснаците и американците се надпреварваха в Космоса, всеки полет на руснаците беше надълго и нашироко отразен във вестниците, знаехме имената на космонавтите. Със сигурност тази професия ще се яви като най-често срещаното първо желание на децата от тия поколения.
После децата порастваха и влизаха в ДКМС- което ще рече Комсомола. Тук вече нещата се затягаха, можеше и да не те приемат, ако баща ти, примерно, е враг на народа. Можеха да те изключат, ако направиш нещо против властта. Провинение в училище ставаше тема на комсомолско събрание. Това съсипваше плановете ти за бъдещето, защото нямаше да те приемат да следваш по- нататък. Комсомолската организация вече владееше и ваканцията ти- един месец бригада на село. Същият вид труд, заради който днес младите отиват в английските ферми, само дето условията за живот бяха далеч по-импровизирани, а заплащане нямаше. Младостта си е младост, обаче, и превръщаше и тоя вид задължение в приключение. Беше весело…
Всеки има своите конкретни спомени. Ето един личен- в лятото между десети и 11 клас се записах за Национална бригада на Бузлуджа. Чинията още беше на етап скеле, а нашата задача беше да копаем канали за кабели. Беше лято, но студът си го биваше, сутрин ставахме при 1-2 градуса. Спяхме в някакви бараки на самия връх Шипка, още се виждат от пътя малко надолу след паметника по посока Габрово. Караха ни с някакъв раздрънкан рейс до Бузлуджа, на мен неизменно ми ставаше лошо и повръщах. Докато се съвзема, лежах по камъните под паметника, а един пъпчив ухажьор копаеше нормата ми. Кой както се нареди. После рисувах карикатури и понеже комендантът на бригадата не схвана логиката ми, за една бройка да ме изхвърлят заради стенвестника не само от бригадата, ами и от комсомола. Което вече си беше фатално. Размина се по чудо. Като си отидохме ние, на нашето място дойде студентска бригада. Случайно минах оттам и разбрах, че всички канали, които ние сме копали, са били грешно проектирани. Студентите копаеха нови. Ей така дадохме месец от живота си за една грешка. То после цялата работа се окажа грешка, но това е друга тема…
Впрочем никак не сгрешиха ония, които навремето приемаха Комсомола далеч по-сериозно от мен. Докато аз виждах единствено намеса в личния ми живот и някакви измислени правила, те видяха трамплин за кариера. И ни управляват и до днес…
И тук и във всеки друг текст за онези години липсва нещо твърде важно. Приемането на децата, и като пионери, и като комсомолци, ставаше на групи. От първа до четвърта. Според семейството, биографиите на родители, на баби и дядовци. Нямаше начин фамилията да е обявена за буржоазна, а ти биз спънки да влезеш в комунистическите отряди за малолетни. На детето трябваше непременно в най-ранна възраст да му се внуши, че е и цял живот ще бъде втора и трета ръка човек. С един дядо едър предприемач до 1944г., с друг – адвокат защитавал пред „народния“ съд девет души, после изселен зе десетина години и със забрана да упражнява професията си, и с баща на мащехата осъден на смърт и убит на 1/2 февруари 1945 г. естествено ме приеха в последната четвърта група и в двете организации…
Да, има грешка. Пионери ставахме в трети клас.
Slava Bodu, che na „segashnite deza“ ne im e podareno „shtastlivoto detstvo“ ot slavnite godini na sozializama i komunizama…. Detstvoto v edna demokratichna darzhava e vinagi za predpochitane pred detstvo v totalitaren stroj.
Ти никога няма да изживееш нашето щастливо ,истинско детство.Жалко за сегашните деца.
Пешо или пишо- явно още не чувстваш разликата между уриниране и ерекция- доста история и спомени ще почетеш до тогава!!!
Колко весело!Забутайте си тези спомени там,гдето слънцето не огрява.Единствено краят замаза малко тъгата по онова страхотно време,но основната линия си е на място-ех,начи…Естествено,че ТЕ ще са на топа!Кой друг!?С този трамплин,та директно при баба ми,гадове сатанински!!
.а кой кой ще ми кажеее- защо не мога да прекрача прага( дори да приближа не мога) пионерския дом на „Антим1“ къде е школата по рисуване- кои са новите „школници“само след 50години
Имаше весели пионерски лагери през лятото и безкраен купон наред с работата на летните и есенни бригади. Незабравими, безгрижни времена.
Аз също смятам, че комсомолските лидери ни управляват днес. Старите партийци предадоха щафетата и парите си на отличници и послушници, идейно верни за рапорт даден, рапорт приет…
Само няколко поправки, България в дела и документи беше в 7.15, детското в 6.50 преди новините. Чавдарчета ставахме в 1-и клас, пионери в 3-и. И наистина ходехме с по един ключ на врата, това го бях забравил.