Източник: Dir.bg
Демонтажът на Паметника на Съветската армия продължава с пълна сила вече няколко дни. След като в сряда с флекс беше отрязана най-високата част на монумента – ръката на съветския войник, вдигнала високо автомат, в четвъртък „падна“ и главата му, а след това от кръста беше орязана и женската статуя до него, заедно с детето в ръцете ѝ.
По план премахването трябва да приключи в рамките на два месеца, след което паметникът да бъде реставриран. Все още не е ясно къде ще отидат огромните фигури впоследствие. Част от гражданите настояват да монументът да бъде върнат обратно в Княжеската градина, защото се опасяват, че той ще бъде претопен и продаден. Именно това е и причината за протестите и за засиленото полицейско присъствие.
Ден по-рано в телевизионно интервю областният управител на София Вяра Тодева уточни, че за съхранението им има два варианта – в Музея на социалистическото изкуство или в друг държавен имот.
Самият министър на културата Кръстю Кръстев се ангажира в музея да бъде обособено място за монумента. Демонтажът предизвика широк отзвук сред цялото общество – не само в София, но и в цяла България. Русия нарече премахването му „варварство“.
Това обаче не е единственият мемориал, който предизвиква такъв мащабен диспут. Историята помни още няколко премахвания на знакови социалистически символи в София.
Петолъчката
На 4 октомври 1990 година премахването на петолъчката от настоящата сграда на НС се превръща за обществото в символ на края на комунистическата епоха в страната.
Решението за демонтажа, което е подкрепено в парламента и от БСП, идва след множество заплахи, че сградата може да бъде щурмувана и запалена, което наистина се случва в края на август същата година, а огромно количество имущество е разграбено.
1300-килограмовата конструкция е зрелищно премахната с помощта на хеликоптер. Летателната машина вдига високо в небето огромната червена звезда, като цялата операция трае неповече от 5 минути.
След демонтажа петолъчката е откарана в полето на село Долни Богров, след което е върната в двора на Партийния дом. Сега се съхранява в Музея на социалистическото изкуство, а златните лайсни, с които е била обкантена, са свалени и предадени на БНБ.
Има твърдения обаче, че това в музея всъщност е само макет на петолъчката и няма нищо общо с оригиналната конструкция, която пък е разглобена, червеното стъкло, от което е направена, е продадено, останалата желязна арматура – също.
Днес на мястото на червената звезда е поставено българското знаме.
Ленин
Начинът на демонтаж на този монумент много напомня на премахването на Паметника на Съветската армия от Княжеската градина. Фигурата на Ленин тогава се намира на кръстовището на булевардите „Витоша“, „Мария Луиза“, „Александър Батенберг“ и „Тодор Александров“ – на мястото, където днес се издига монументът Света София.
Демонтажът започва със заграждане на паметника под претекст, че се строи метростанция „Сердика“ и районът трябва да бъде обезопасен.
Година по-късно – през 1991-ва, е демонтиран, тъй като пречел на самия строеж на подземната железница. Първо е свалена главата на монумента, а след това и останалите части, които по последна информация са били занесени в хале в „Илиянци“.
Всичко това се случвало посред нощ, като подозренията са, че е целта е била да се избегнат евентуални протести. Дори демонтираните части от паметника били покривани, за да не е ясно какво точно се превозва.
Преди демонтажа монументът на Ленин е емблематичен за столицата. Пред него са поставяни венци от всяка социалистическа делегация, посещавала България, както и своеобразен символ на комунистическата идеология у нас.
Днес на мястото на Паметника на Ленин се издига статуята на Света София, която също предизвиква спорове сред софиянци заради начина, по който е изобразена християнската светица.
Самият монумент на Ленин пък може да се види в Музея на социалистическото изкуство.
Мавзолеят
Премахването на гробницата, в която лежи тялото на Георги Димитров, се оказва трудна задача, която на моменти изглежда непосилна. От 21 до 27 август 1999 година са необходими няколко експлозии, за да бъде конструкцията окончателно съборена. След първия взрив мавзолеят само се накланя на една страна.
Заповедта за унищожаването дава тогавашният министър на регионалното развитие и благоустройството и вицепремиер Евгений Бакърджиев, и той на място ръководи операцията по взривяването.
Решението за събарянето обаче взима правителството на Иван Костов, като дебатите са съдбата на гробницата на Димитров започват още след кремацията на тялото му през 1990 година. Тленните му останки са погребани в Централните софийски гробища. Тогава има и предложения на мястото на мавзолея да бъде издигнат голям атракционен център с ресторант и нощен клуб.
Самият Костов присъства на първата експлозия, заедно с кмета на София Стефан Софиянски. Както стана ясно, тя се оказва неуспешна, макар 300-килограмовото взривно устройство.
Последват още няколко детонации. На петия ден са предприети локални взривове – само на покривната конструкция.
Накрая в разрушаването на сградата се включват машини – булдозери и хидравлични чукове. Заради неуспешните няколко опита Бакърджиев получава и прякор, а чуждестранните медии отразяват подробното неуспешните опити за събарянето на гробницата. Оправданието на управляващите е, че мавзолеят е строен като противоатомно убежище.
Събарянето на Мавзолея на Георги Димитров е осъдено от БСП, които наричат неуспешните взривове „възможно най-красноречива илюстрация както на цялата порочност на самия замисъл, така и на управленското безсилие, което стои зад него“, пише тогава БТА.
И до днес продължават споровете трябвало ли е наистина сградата да бъде унищожена, или да остане в качеството си на музей. В момента на нейното място все още няма нищо новопостроено.
„1300 години България“
Неговото събаряне е най-скорошно, спрямо останалите монументи – на 28 юли 2017 година. Композиционните фигури на паметника бяха високи 7 метра, а целият паметник – над 35 метра. Демонтирането му пък струваше 400 000 лева.
И то не мина без протести. Демонстранти дори запалиха кран, за да не бъде паметникът демонтиран. Съюзът на българските художници също се обяви против демонтажа, като го определиха като нехайство за родната памет, а решението за премахването – взето в разрез с авторитетни и експертни мнения от културни и архитектурни институции. Блокирано беше и кръстовището в близост до монумента.
Протестът на гражданите беше подкрепен от БСП, но те ясно подчертаха, че не одобряват вандалските действия като подпалването на крана.
Защитниците настояваха паметникът да бъде реставриран и отново върнат на същото място. След около 20 дни обаче от социалистическите фигури, извисяващи се на 35 метра над земята, останаха да стърчат само арматурни железа.
Събарянето му е повод за спорове още от неговото монтиране през 1981 година, като има информация, че дори самият Тодор Живков не е бил особено вдъхновен от монумента.
Най-накрая, години по-късно – през 2014 година, Столичният общински съвет взима решение той да бъде премахнат, а на негово място да бъде върнат Мемориалът на първи и шести софийски пехотен полк. Това обаче се оказва трудна задача, защото авторът на фигурите арх. Валентин Старчев няколко пъти обжалва решението на СОС, но неуспешно.
Преди да бъде официално демонтиран, „1300 години България“ беше наполовина разрушен. А заради официалното му разрушаване Старчев дори завежда дело срещу СОС, но жалбата му окончателно е отхвърлена през 2021 година и той е принуден да плати разноските по делото.
Днес на мястото на паметника „1300 години България“ пред НДК е поставен бронзовият лъв от Мемориала на първи и Шести софийски пехотен полк. Дотогава лъвът се съхраняваше във Военноисторическия музей в София. Там са запазени и голяма част от металните табели с имената на загиналите воини.
