Къщата на Драган Калофереца- символ на разпродадената държава

Зарязаният и рушащ се паметник на културата от национално значение открива поредицата ни „Заключените скъпоценности в Стария град”

Вече 12 години възрожденската перла седи под ключ, никой не знае кой е собственикът й

Недвижимата ценност е продадена от министър Божидар Абрашев през 2005г., от тогава е минала през куп препродажби

Най-циничното в тази история е, че близо 30 години къщата е мястото, от което се е пазила паметта и културно-историческото наследство на Пловдив

Иво Дернев

Символ на разпродадената и разграбена държава. Емблема на отношението ни към културно-историческото  наследство. Това е днес къщата на Хаджи Драган Калофереца в Стария град. Един знак. Паметникът на културата от национално значение е оставен да се саморазрушава, закатанчен от незнаен частен собственик. Близо 165-годишната възрожденска постройка стои безстопанствена и заключена за пловдивчани и гостите на града вече повече от 10 години. Пустее след меко казано скандално решение на министъра на културата през 2005г.- Божидар Абрашев да продаде националния паметник на културата на столичната компания „Сириус Трейд”, заличена като дружество през 2010г. Най-циничното в тази история е, че дълги години къщата на Калофереца бе мястото, от което в недалечното минало се съхраняваше паметта и културно-историческото наследство на Пловдив. Там бе регионалното звено на Института за паметниците на културата. Това напомнят и следите от „изкоренения” надпис над неотваряната от десет години дървена порта към възрожденското бижу. С този текст Под тепето стартира поредицата си „Заключените скъпоценности в Стария град”.

Годината е 2005г. Цялата културна общественост в Пловдив е в потрес от гореща новина. Министърът на културата Божидар Абрашев е благословил продажбата национален паметник на културата в архитектурния резерват на Трихълмието срещу едва 375 хиляди лева. Сделката е за къщата на Хаджи Драган Калофереца. Продажбата на паметник с национално значение има съмнителен характер, обявява тогава пловдивският зам.-кмет по културата Анастас Бадев. Който определя сделката като доста сериозен прецедент в управлението на културно-историческото наследство. От много страни искат обяснение от Министерството на културата защо и как е продадена къщата на Калофереца. Такова така и не идва. Предателство към историческата памет. Престъпление. Така коментират продажбата на възрожденската сграда общински съветници в пловдивския местен парламент от онова време.

12 години след смущаващата сделка, една от архитектурните перли в Стария град стои затворена и тъжно изоставена. А би трябвало да посреща посетители като действащ музей, смята историкът Владимир Балчев. Опитите ни да разберем кой е собственик на къщата удариха на камък. Никой в Пловдив не знае кой държи ключа за красивата дървена порта, заключена преди 12 години. Много вероятно е паметникът на културата да е сменил собствеността си няколко пъти с ликвидирането на дружества, прехвърляне или препродажба на активи. Всъщност, настоящият й собственик може дори да не знае какво притежава като актив.

Построена между 1848 и 1850 г., къщата на богатия търговец-абаджия Хаджи Драган Калофереца е една от най-големите и импозантни постройки в архитектурния резерват. Постройката е със застроена площ от 290 квадратни метра. На два етажа е, с висок сутерен. Актувана е като държавна собственост през 1949г., а през 1968г. е прехвърлена за безвъзмездно ползване на Института за паметниците на културата. Сградата е тотално реконструирана и реставрирана в периода 1974-1975г., тъй като е била в изключително тежко състояние. Дворът й е изумителен с няколкото си нива и тайните, които крие. В задната му част, която е на по-ниското ниво, е имало овощна градина. В откритото пространство пред самата къща, се намира красивият мраморен кладенец с железен чекрък. А в страни в градината изпъква прекрасната помощна каменна сграда, строена между 1854г. и 1856г. Там се е помещавала маазата и банята на Калофереца и фамилията му. Масивната двуетажна сграда е с обща площ от 80 квадратни метра. Горният етаж е служил за склад на домашни вещи, като най-вероятно там богатият търговец е кътал ценностите си. На долния етаж е великолепната баня с хубави декорации и украси, която се е отоплявала с нагорещен въздух. Маазата и банята са датирани благодарение на гръцки надпис на входната врата с година 1854-та. Цялото това съкровище днес седи заключено и вероятно се руши. Никой не знае какво е състоянието на къщата отвътре, на двора и маазата, тъй като до паметника на културата няма достъп. Не се знае още какво е състоянието на запазените оригинални тавани в паметника на културата. Те не са оцветени, от естествено дърво са и са богати с розети.

Статутът на този паметник е на най-високото ниво след световно значение- той е от национално такова. Вътре сградата е цялостно ремонтирана и реконструирана, като са запазени автентичните красиви дървени тавани. Дълго време се води битка да не се върне по реституция, тъй като е била в окаяно състояние преди реставрацията и държавата е инвестирала огромни средства, за да я възстанови. Но се стигна до продажбата на имота. Днес къщата на Калофереца е заключена, като от време на време някой подпитва какво се случва с нея от чисто инвестиционен интерес, вероятно. Отговор обаче ние не можем да дадем, каза експертът от НИНКН Жана Джугаланова. Тя е работила в къщата, когато тя е била филиал на Института за паметниците на културата. Това продължава до 1995г. Вълшебно, фантастично място. Беше един друг свят още с влизането в дворчето. Тъжно е да се гледа състоянието й днес. Но още по-тъжно е, че този типичен представител на симетричните къщи, толкова красив и импозантен, стои заключен и не може да бъде изживян, коментира Жана Джугаланова.

Цялата ми професионална кариера мина там. Знам само, че след като бе продадена от Божидар Абрашев, къщата е минала през много препродажби. Наскоро ми казаха, че имала нови собственици, но не знам кои са те. Жителите в съседните къщи ми споделят, че дворът се е превърнал в змиярник. Всичко тъне в разруха, а в същото време паметникът има огромен потенциал. Подлежи на оправяне, тъй като самата сграда няма да се разруши- солидно възстановена е при реставрацията с бетонени плочи. Говорим за една реставрация на много високо ниво, каквато днес трудно може да бъде направена, каза пред Под тепето арх. Румяна Пройкова, един от двигателите на местната структура на Института за паметниците на културата във времето, в което тя се е помещавала в къщата на Калофереца.

Състоянието на тази прекрасна възрожденска сграда ясно показва отношението ни към паметта в момента. Въпреки че много се говори за културното наследство, на практика не се прави много. Аз не минавам въобще покрай Къщата на Калофереца, защото ми е безкрайно тъжно, не скри емоциите си друга именита архитектка, работила в Института за паметниците на културата- арх. Вили Раева. Тя прекрачва прага на Къщата на Калофереца през 1985г.  Беше време, в което в Паметниците на културата бяхме много хора. Всички стаи в къщата бяха пълни. Целият първи етаж бе зает с проектанти- архитекти, инженери, конструктори, ВиК специалисти и електро инженери. В избата бяха художниците-реставратори. На горния етаж- администрацията и колегите, които отговаряха за изпълнението на самите реставрационни работи. Техническите ръководители бяха на таванския етаж. Нямаше празно място в сградата, спомня си арх. Раева.

В маазата на двора са били провеждани експертните съвети, срещи на специалистите от Пловдив с колеги от София. В банята пък се е помещавало китно кафене. В една част от избените помещения е имало столова, в последствие станала ресторант Реставратора.

Имаше такъв живот. Всички бяхме на едно място и всичко ставаше на секундата. Проблемите се решаваха мигновено, работата вървеше страхотно. Прекрасно решение бе изпълнението да върви заедно с проектирането. Всички бяхме заедно, учихме се едни от други.  Избягваха се грешки, или поне големи грешки. А имаше непрекъснато работа. От една страна държавата отпускаше доста пари за реставрация, но от друга страна разликата между едно ново строителство и реставрация също се поемаше от държавата. Ние изпълнявахме фасадите отвътре, вътре собственикът си правеше ремонта по свое усмотрение. Това е начинът да опазваме културно-историческото си наследство, казва днес, на фона на нескончаемите проблеми в НИНКН, Вили Раева. В избата има заключени много стенописи, цели свалени пана. Вътре остана и библиотеката на Института с много специализирана литература. Много съжалявам, че позволиха да я продадат, а сега да не се използва. Нямам никаква представа кой е собственик. Но не бива тази ценност да стои необитаема. Защото се руши, допълни арх. Вили Раева.

Така, бъдещето на паметника на културата от национално значение, остава в ръцете на собствениците му. Които видимо нямат никакво отношение към него. Или поне до този момент не са дали причина да си мислим обратното. Докога Къщата на Хаджи Драган Калофереца ще продължи да стои заключена и да се руши? Ще заживее ли отново и въобще ще оцелее ли? Въпроси, на които Под тепето ще търси отговорите.

Очаквайте продължение по темата и втори епизод от поредицата ни „Заключените скъпоценности в Стария град”