Между редовете на официалното съобщение се чете нещо като намек за бездействие от страна на другия участник в споразумението
Историята на един неосъществен проект
С официално съобщение до българските медии от централата на EVN във Виена обявиха, че компанията замразява проекта за каскада Горна Арда. То е от името на Концерна EVN AG и гласи: „Във връзка със законовите задължения на Концерна EVN AG като публична компания, листвана на Виенската борса, ръководството на EVN AG информира всички заинтересовани страни, че замразява реализацията на проекта за изграждане на Хидроенергийна каскада Горна Арда.
Това решение е отразено във финансовия отчет на EVN AG за първото тримесечие на текущата финансова година.
Акционерното споразумение между EVN и НЕК за създаване на компания, която да изгради и експлоатира Хидроенергийна каскада Горна Арда беше подписано на 19 юли 2010 г.“
Историята на един неосъществен проект
Идеята за изграждане на хидроенергийни съоръжения по горното поречие на река Арда възниква през осемдесетте години на двадесети век. Тогава е предвидено да бъдат изградени три язовира – „Мадан”, „Ардино” и „Сърница”, с прилежащи към тях водноелектрически централи. Работата по проекта през осемдесетте години е предимно на идейно ниво. След 1989 година проектът е замразен за около 10 години.
Работата по проекта Хидроенергийна каскада Горна Арда беше възобновена през 1998 година. Това стана с подписването на 4 ноември 1998 г. на споразумение между Република България и Република Турция за изграждане на каскадата "Горна Арда". През октомври 1999 министър-председателят на Република България Иван Костов и турският му колега Бюлент Еджевит дадоха официалното начало на проекта на тържествена церемония по първата му копка.
Оповестените параметри на проекта предвиждаха до 2006 г. да бъдат построени три язовира – „Мадан”, „Ардино” и „Сърница”, всеки от тях с ВЕЦ, като общата мощност на съоръженията трябваше да е 170 мВт. Предвиждаше се те да произвеждат 466 млн. кВтч електроенергия годишно. Обявената стойност на проекта беше 220 млн. щатски долара. Малко след стартирането си, поради финансови затруднения на турската страна, проектът беше временно преустановен.
На 22 март 2001 година правителствената пресслужба съобщи, че „правителството на Република България с Решение № 135 отменя – Решение № 580 от 2000 г. за предоставяне на концесия за бъдещ воден обект – язовир „Мадан” и напорна деривация към него – публична държавна собственост, първо стъпало от каскада „Горна Арда”, който да бъде изграден със средства на концесионера.
Отмяната на решението за предоставяне на концесия беше следствие от непредставени от страна на акционера в ХЕК Горна Арда – „Джейлан Иншаат”, дъщерно дружество на „Джейлан Холдинг”, доказателства за финансови и технически възможности за изпълнение на проекта.
С решение на Анкарския търговски съд беше наложен запор върху имуществото на „Джейлан Иншаат” с цел обезпечаване и гарантиране на вземанията на кредиторите на поставената под особен надзор Капиталбанк, дъщерно дружество на „Джейлан Холдинг”. Запорът забрани извършването на каквито и да е сделки и плащания, както и разпореждания с недвижими имоти, собственост на дружеството.
Отнемането на решението за предоставяне на концесия постави началото на серия от преговори между Националната електрическа компания и „Джейлан холдинг” за заменянето му като участник в проекта.
Няколко чуждестранни компании, сред които и италианската "Енел пауьр", проявиха интерес да инвестират в проекта, поемайки участието на турската страна. Въпреки водените преговори обаче, не се стигна до споразумение за въвеждането на нови партньори в „Горна Арда”.
През март 2008 година турската компания CCG Insaat Sanayi Ytirim Ve Turizm A.S., която пое активите на „Джейлан” след обявяването й в несъстоятелност, заведе дело в арбитражния съд в Париж срещу НЕК. Искът на CCG беше в размер на за 75 млн. евро. Компанията твърдеше, че НЕК се е опитала да прекрати против волята на CCG участието им в „Хидроенергийна компания Горна Арда”.
В края на 2008 година австрийската компания ЕВН, която към този момент вече имаше сериозен опит на българския електроенергиен пазар, изрази интереса си към участие в проекта „Горна Арда”. В резултат на проведените преговори с CCG Insaat Sanayi Ytirim Ve Turizm A.S., беше постигнато споразумение ЕВН и Alpine Bau да изкупят участието на турската компания в ХЕК Горна Арда. От своя страна CCG Insaat Sanayi Ytirim Ve Turizm A.S. замрази временно иска си срещу НЕК в Арбитражния съд в Париж.
На 2 септември 2009 г. правителството на Република България, ръководено от министър-председателя господин Бойко Борисов, взе решение, с което определи „Хидроенергийна компания Горна Арда” АД за инвеститор на каскада „Горна Арда”.
Министерският съвет одобри и писмо за подкрепа за реализиране на инвестиционния проект. С утвърждаването му стана възможно окончателното структуриране на „Хидроенергийна компания Горна Арда” АД. За акционери в дружеството бяха посочени НЕК, EVN и Alpine Bau.
В началото на 2010 година Alpine Bau преразгледа приоритетите за развитието си и заяви намерението си да се оттегли от проекта „Горна Арда”.
На 19 юли 2010 година във Виена, в присъствието на премиера Бойко Борисов, беше подписано акционерно споразумение между EVN и НЕК, с което бе поставено реалното начало на създаването на смесена българо-австрийска компания, която да изгради и експлоатира хидрокаскада „Горна Арда”. Споразумението предвижда EVN да притежава до 70 на сто от компанията.
Каскада „Горна Арда” ще даде значителен тласък за развитието на местната икономика в областите Смолян и Кърджали. Нашият стремеж е „Горна Арда” да стане притегателен център за развитие на туризма в региона, който и сега е сред най-предпочитаните места за селски и зимен туризъм в страната ни.
Последната новина в сайта на проекта, касаеща някакви дейности по него е от 13 май 2015-а година. В нея председателят на Управителния съвет на компанията "Горна Арда" Вернер Казагранде уверява, че Проектът за хидроенергийната каскада "Горна Арда" не е замразен, въпреки че началото на строежа се бави. Тогава той обявява още, че компанията прави допълнителни проучвания, за да подготви техническия проект на хидроенергийната каскада. Затова и още проектът няма оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС).
През август 2016-а пред медиите в Кърджали бе обявено, че проектът за изграждането на каскада „Горна Арда“ се очаква да бъде включен в работния вариант на Плана за управление на речните басейни в Източно-беломорския район за периода 2016-2021 г., който по онова време е на етап обществени консултации. По време на срещата на срещата на шефовете на Хидроенергийната компания „Горна Арда“ Вернер Казагранде, председател на Управителния съвет, и Гюнтер Вайлцер, член на УС на дружеството с областния управител на Кърджали Илия Илиев става дума за това, че екипът на ХЕК „Горна Арда“ продължава работата по осъвременяването на проекта. Казагранде допълва, че старият идеен проект предвижда каскада с три хидровъзела, но е възможно новият да е с два.
Тогава Казагранде все още смята, че това забавяне „не е загубено време“ и дава пример с каскадата „Долна Арда“, чието строителство е отнело 10 години. На въпросната среща всички си припомнят че проектът е получил статут на обект с национално значение, тъй като е от огромна важност за развитието на региона, както и за цялата страна.
Припомняме, че Австрийската компания EVN AG, която е собственик на електроразпределителното дружество в Югоизточна България, заведе иск срещу страната в Арбитражния съд към Световната банка през пролетта на 2013-а. Причините за иска са инвестиционни спорове, проблеми в определяните от страна на ДКЕВР цени на тока за регулирания пазар и компенсирането на дружествата на "ЕВН България" за изкупуваната от тях зелена енергия на преференциални цени. EVN AG съди България, че не спазва договора между България и Австрия за защита и насърчаване на инвестициите, а делото е заведено в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове, известен като Трибунала във Вашингтон. Точната сума на иска на ЕВН е 576 милиона евро. От тях 511 милиона евро са за вреди, възникнали от нарушения на България на инвестиционните защити, а 65 млн. лева са лихви заради забавеното плащане.
Важно е да се отбележи, че за този спор стана дума само веднъж с прессъобщение от самата компания, до ден днешен нито едно правителство не е казало нищо по въпроса. Преди 2-3 години при журналистическо разследване по темата се разбра, че Кабинета „Борисов-1“ е възложили защитата на страната ни на адвокатската кантора White&Case, същата която защитава България в делото срещу Русия за Белене.
