Бай Иван Карачомака оживя във Фейсбук

Приятели и почитатели на Царя на лакърдията му създадоха група, която бързо събира популярност

Спомнете си как Карачомака шамаросва Хитлер или защо го гонят от подводница

Един от най-колоритните пловдивски герои от близкото минало- Бай Иван Карачомака оживя във Фейсбук. В знак на почит към паметта на Царя на лакърдията, негови приятели и почитатели създадоха отворена група, в която събират спомени за Карачомака и неговите изумителни  истории, за да се запазят те във времето. Защото патакламите на бай Иван нямат край в бурния му живот.

Който е продължил до 82 години и е преминал много бурно. Малцина знаят факти около него. Една от новооткритите снимки го характеризира като човек, който обича да се шегува със себе си, той имаше чувство за хумор. Нерядко играеше ролята на гид, беше добре запознат с историята на този древен град Пловдив и с удоволствие събираше хора около себе си и им разказваше много истори, които човек трудно можеше да прецени кое е истина и кое е фантазия. Но винаги говореше много увлекателно, спомнят си в един от постовете в групата познат на Царя на лакърдията.

Ето какво споделя Ванко Филибето в групата: Карачомака разбираше от всичко. Четеше много и можеше да води съвсем аргументирани спорове със специалисти от най-различни области.
Беше най-големият рибар, художник, конструктор, табладжия, летец, мотоциклетист и т.н. и т.н.
Имаше своя теория за потъването на “Титаник”, за загубата на Германия във войната, за това как е трябвало да се екранизира “Тютюн” и т.н.
Като студент гледах няколко пъти един прекрасен спектакъл по “Приказки от единия и другия джоб” на Карел Чапек с Ицко Финци и Меглена Караламбова. И тогава си задавах въпроса – къде е магията на текста?
Мисля, че най-накрая я открих – тя бе в преплитането на приказното, на измислицата с битовия неоспорим факт.
Ламята от Приказките на Чапек се криеше в избата на кръчмата на бай Хонза от Пардубице- примерно, когото всички познават.
 

Когато Карачомака излита със самолета, за да отскочи до морето и да потопи вражеската подводница, той взема за свой помощник Гочето, “който живееше отсреща, зад банята”. Подводницата е потопена, но самолетът има проблеми с колесника – също като самолета на Бойко. Не че не може да се прибере – още по-лошо, не може да се спусне.
Добре, че самолетите тогава са били шперплатови. Двамата с Гочето избиват с ритници пода, провесват крака и правят контра на пистата с голи пети. Самолетът спира в последния момент…

Бай Иван е бил близък с царското семейство. Един ден Борето /цар Борис/ го вика да му прави компания при пътуването му до Германия по покана на Хитлер. Взели и таблата да не скучаят. Преговорите свършили и българските гости седнали да учат фюрера на ориенталската игра. Направили една петица, но Долфи /Адолф/ взел да шмекерува. Тогава бай Иван му забърсал един шамар и му изнесъл урок по табладжийски морал…

Вече в по-ново време отишъл Карачомака да дава кръв. Напълнил няколко банки догоре и точно да става, влязла една сестричка с къса поличка. Огледал я бай Иван, заговорил мъжът в него и …всичката кръв като засмукана изкочила от банките и се върнала във вените на дарителя. И най-вече в една специфична вена…

Нямаха край и рибарските му истории. На риба ходеше с едно прочуто мотопедче. След един риболов тръгнал обратно, когато вече се било стъмнило. Трябвало да се мине по някаква тясна пътека, но преди него карал някакъв с голям мотор и не давал път.
Бай Иван бибипкал, бибипкал, но онзи се правел на разсеян. “Тогава пуснах дългите светлини и му запалих ватенката ” –сложи финал на историята Карачомака.

Баща ми си говореше някой път с него на рибарски теми и естествено не му вярваше. Все пак оценяваше майсторството в хипорболизациите.

Един ден обаче баща ми донесе два шарана, остави ги на масата и се замисли сериозно.Историята била следната:

Предишната вечер Карачомака минал край пейката, където били седнали мъжете от входа, и им казал, че отива на другия ден за риба. Та ако има някой да му поръча нещо.Всички му поръчали различна риба – ей така, майтап да става.
Карачомака си записал прилежно всичко и се прибрал. На следващата вечер тръгнал от врата на врата с две торби в ръце – бил изпълнил всичките поръчки.
Всичко това става в онези години, когато в рибарските магазини имаше три вида риба, двата от които океанска.
Години след това баща ми разказваше тази история, без да намери обяснение. Освен това, че Карачомака наистина е бил гениален рибар.

Има и други истории, будещи размисъл. Колеги от завода, където той е работил като стругар ли, като фрезист ли, разказваха как са били получили поръчка от Съветския съюз за някакви много сложни детайли. Предполагали, че са за ракети. Събрали се всички инженери, умували, смятали, нищо не могли да направят.
Дошъл Карачомака, сметнал нещо на един картон с молив, после застанал зад машината и изкарал детайла без грешка…

С очите съм виждал единствената картина, нарисувана от бай Иван в младежките му години, когато учил Художествена гимназия. Легендата разказваше, че на нея има къща, заобиколена с дървен стобор. А на стобора се виждат дупките от дървоядите.
Преди две години един от летописците на Пловдив Тошо Африката си направи труда, посети вдовицата на бай Иван и донесе в студиото прочутата картина.
Като се вгледа човек и наистина вижда миниатюрните дупчици.
Дали този човек не беше измислил и хиперреализма?
Работата ми беше такава, че преди 10 ноември трябваше да следя литературния живот в града. Имаше автори, чиито книги по една или друга причина излизаха в големи тиражи. Организираха се срещи с читатели. Вестниците поместваха рецензии – по принцип положителни.
Дойде 10 ноември и много от тези автори просто бяха забравени. Оказа се, че това, което са описвали, само е изглеждало истинско. А всъщност те просто са лъгали.
А лъжите на бай Иван – без никой да ги записва, и до днес се помнят и разказват.
Тези дни се обадиха зрители и казаха, че този човек заслужава паметник.
Че защо му е паметник, той вече си го има.

Ето и още някои от лакърдиите на Карачомака:

Бил на лов край малък водоем, насред люта зима. Скивал няколко патки във водата и за да спази феърплея, решил да ги подплаши, пък тогава да ги пуца. Патките обаче не политали. Тогава Карачомака видял, че краката им са замръзнали в леда. Взел една коса и ги окосил”

Карачомака го изгонили от подводницата, защото обичал да спи на отворен прозорец.

На световно по лека атлетика. Бягане на 100 метра.Никой не се явил и нашият стартирал сам, но финиширал втори.

Карачомака играл мач. Отсъдили дузпа и нашия я вкарал с глава.

Карачомака си карал мотора по магистралата, но му изгоряла лампата на километража. Спрял той под една лампа, видял че кара с 200 и продължил

Играли карти, Хитлер казал- аз имам 50… Карачомака му казал – да не би да ме лъжеш, защото не прощавам на никого… накрая казал-Адолфчо, защо ме излъга, знаеш ли, че аз съм бай Иван… и му ударил шамар. Та по-късно Хитлер не идвал в България, защото го било срам от шамара на бай Иван. С Хитлер се е срещнал, когато отишъл в Германия да купува 3 кораба за България. От него зная още- една от запазените картини с оградата, е нарисувал със счупен нож. Една сутрин ми казва-снощи направих голяма беля. Оставих хладилника отворен и на сутринта на съседите бяха замръзнали водосточните тръби. Та хладилникът му бил толкова мощен , че на съседите замръзнали тръбите.

Седи бай Иван на пейката и ми вика- ти знаеш ли, че аз съм вадил кораба”Дръзки” от водата с мечка макара…