Димитър Герганов
Раждат ли се кметовете или се създават? След Ню Йорк и Лондон е време да стъпим на Балканите. Сибиу – градът върнал си славата на „перлата” на Трансилвания, благодарение на своя кмет. Има поговорка – трябва ли ти човек, да свърши работа, вземи си германец. Жителите на Сибиу го правят и никак не съжаляват!
Градът е основан през далечната 1190 г. от германски заселници, които бързо оценили стратегическото местоположение на долината край река Чибин. Не бил минал век и Сибиу се превърнал във важен кръстопътен център – дом на цели 19 търговски гилдии. Най-важният от „седемте крепости”, от където идва името на цялата област – Трансилвания, градът с основание може да се гордее с титлата „първенец”! Тук за първи път на територията на днешна Румъния са основани болница и аптека, построена е първата фабрика за хартия и отпечатана първата книга, открито е първото училище и театър, а също първият музей и зоопарк. В Сибиу за първи път светват електрически лампи и от там тръгва първият далекопровод в цяла Югоизточна Европа.
Историческите превратности не подминават града – център на княжество Транислвания, по-късно част от Австро-Унгария, след Първата световна война влиза в границите на Румъния. Населението на Сибиу се доминира от етнически германци, чак до 1941 г., когато румънците за първи път стават повече. По време на комунистическата диктатура „перлата” на Трансилвания изкарва късмет по парадоксален начин. Диктаторът Чаушеску недолюбва града заради неговото аристократично излъчване и тук са спестени грандомански инвестиции в публични сгради стил сталинистки барок или панелни недоразумения. Представете си центъра на нашия град без Пощата, Партийния дом и още няколко соц-емблеми.
В Сибиу днес живеят 150 хил. души, разположили се удобно на площ от 120 кв. км. – Пловдив е 105 кв.км., в преобладаващо дву- и триетажни сгради. Първите десетина години на демокрацията са трудни за града – бедност, ширеща се корупция и емиграция. Сибиу се е превърнал в типичен румънски град със славно минало, мрачно настояще и несигурно бъдеще. И тогава някой предлага отчаян ход – да си изберем кмет германец. От електорална гледна точка идеята няма особен смисъл – в града са останали под 2 000 етнически немци, всички други са заминали в търсене на по-добър живот. Годината е 2000-та, а човекът се казва Клаус Йоханес. Изборната машина се завърта и в град недоверчив към чужденците, колкото всеки друг на Балканите – чудото се случва. Хер Йоханес е избран за кмет с 69 %, побеждавайки кандидат на социалистите.
Кой е Клаус Йоханес? Роден през 1959 г. в обикновено семейство, завършил физика, работил като гимназиален учител, а впоследствие оглавил местния просветен Инспекторат. Родителите му емигрират след 1989 г. и Клаус е готов да ги последва, но съпругата Кармен – преподавателка по английски успява, да го задържи за късмет на жителите на града. Какво прави хер Йоханес – запрята ръкави и се залавя за работа. Не говори много. Нетърпим е към корупцията. Не се поставя в услугите на олигарси и съмнителни бизнесмени. Може би затова Сибиу така и не успява да си отгледа такива. Клаус е наясно с важността на чуждестранните инвестиции и успява да привлече множество компании, които откриват добре платени работни места в производството на автомобилни части, машини и електрически компоненти. Изглежда местната администрация не ги тормози, защото никой не бяга. Цели 40% БВП на града се формират от индустрията!
Хер Йоханес обаче не спира дотук – Сибиу има всички дадености да се превърне в атрактивна туристическа дестинация – Стар град като Пловдив, красиви барокови къщи, музеи… Необходимо е да се поддържат в добро състояние и да се рекламират. В Сибиу няма паднали сгради ценност на културното наследство, не е известно да има и обикновени такива. За да дойдат туристите е необходимо летище. Градът има такова, а репутацията му е сред най-високите в цяла Румъния. Как ли го е постигнал? Предполагам без партийни назначения, скандали за „дребни пари” и бакалски сметки… Със своите многобройни добре обгрижвани паркове, социализирана река и чудесен ботанически комплекс Сибиу спокойно може да се нарича „зелен град”. Забравих и признатата за най-добра в Румъния зоологическа градина, музей на парните локомотиви с 40 машини, богат фестивален календар, 23 000 студенти в четири университета…
Кметуването потръгва, хер Йоханес е преизбран за втори мандат с внушителните 88,7 %, но той знае, че има още работа. Сибиу се „прицелва” в десетката – кандидатура за Европейска столица на културата. Бууум и мишената пада – годината е 2007-ма, а трофеят е споделен с Люксембург. Градът се представя блестящо и успява да привлече над 1 милион туристи, много от които през следващите години ще се завръщат. За сравнение Пловдив през 2014 г. е посетен от 235 хил., от които 85 хил. чужденци, при реализирани средно под 3 нощувки. Важното е, че трендът е възходящ, макар и отправната база да е ниска. Да се върнем в Сибиу, където още през 2007 г. разполагат с 43 км. мрежа от велоалеи и внимавайте – организирана е логистиката за байкове под наем на разумни цени, както в Париж и Лондон. Хер Йоханес вече е много уважаван в своя град, но изглежда е твърде скромен, за да му се завърти главата. Печели изборите през 2008 г. и 2012 г. с внушителните 83, 78 %, запазвайки и развивайки високите стандарти на управление, които сам е поставил. Така „европейската печалба” от 2007 г. не изгасва като фойерверк, а се превръщан в трамплин.
Четири мандата, 12 години начело на Сибиу, а „приказката” за трудолюбивия Клаус не спира дотук. Годината е 2014-та, а на румънците им е писнало от лъжливи и корумпирани управници. Алианс от демократични партии решава да издигне Йоханес за президент срещу смятания за фаворит социалист и тогава премиер – Виктор Понта. Отново отчаян ход – никой не си представя как мнозинството православни румънци, ще гласуват за германец протестант. Обвиняват го, че е чужденец и няма деца! Хер Йоханес хладнокръвно отговаря – родът ми е тук от над 500 години! На първия тур Понта води, ала на втория всичко се обръща и Клаус е избран за президент. След жителите на Сибиу и останалите румънци са разбрали – ако ти трябва човек да свърши работа, вземи си германец!
