Идея: Искат възраждане на автентичните бюфети на тепетата

Покрай коментарите около идеята за кмет на всяко тепе в Пловдив изплува изключително интересно предложение. Читателят ни Недялко Николов помечта в писмо да бъдат възродени старите общински бюфети на два от хълмовете- Бунарджика и Сахата. Гледам снимките от книгата на Мимо Райчев и дъхът ми спира. Неописуема красота, бленувана идилия, която мирише на Пловдив. Не можем ли да върнем това усещане на тепетата и да ги съживим по този начин?, пита г-н Николов, като придружава писмото си с два фотоса- от бюфетите на върха на Бунарджика и на Дановия хълм. Коментарът към тях е излишен- изглеждат наистина мечтателно.Идеята е реализуема. Тъй като петната от бюфетите са си там, все още са общинска собственост и при ясни и прозрачни правила, придружени от изключително строг контрол, може и да бъдат върнати в автентичен вид. По снимка или скица. Като изключим качването на автомобили на Сахата- всичко друго е възможно, отговаря Николов. Оказва се, че въпросните имоти са част от бившето Обществено хранене и наистина все още са общинска собственост. От стария общински бюфет на върха на Бунарджика дори има запазен градеж. Той е събирал пловдивчани дълго време на най-високата точка на тепето, там са се продавали безалкохолни напитки, боза и дори банички. Имало е няколко маси, а гледката към Пловдив е била смайваща. Същото се отнася и за невероятното заведение на Сахата, чиято визия от архивните снимки е самото съвършенство. Г-н Николов припомня, че кокетният бюфет на Дановия хълм е дело на арх. Овчаров, открит е на 19 февруари, 1933г., за да бъде съборен по неясни причини през 1975г. Вероятно аристократизма, който е излъчвало това място, не е понесъл на тогавашната власт, гадае читателят ни. И уточнява, че не е запознат с историята на бюфета на Бунарджика.

Представете си, че имате готина младост. В края на седмицата, или когато си откраднете час време, да употребите Пловдив. Да се качите до върха на една от малките планини, за да стигнете до бюфет, украсен с много, ама много цветя. На маса за двама – ти и книгата или ти и любимият човек. И цялата красота да не е само в компанията, нито във фонтанчето, което кротко шурти, а във възможността да се превърнете в птица и да наблюдавате целия град отвисоко. Това е можело да се случи от 1933 година на тепетата Сахат и Бунарджика. Сега тези места могат да се видят само в книгите на филибелии като Димитър Райчев. Защо не си върнем това, завършва романтично и пожелателно писмото си Недялко Николов.

Дали тази мечта е постижима наистина, Под тепето ще се опита да разбере още утре. Ще се допитаме и до посетители на тепетата, и до читателите ни в анкета, и до местната власт дали биха желали да пият еспресо на върха на Пловдив.
Очаквайте дълго продължение по темата!