Ботаническата градина в Пловдив- нито ботаническа, нито градина

Бившият парк днес е райският остров на ексхибиционистите

Вечер се движим на групички, иначе е доста рисковано, признават майки пред Под тепето

Гледка от Ботаническата градинаКраят на света според маите дойде и си замина. Край на света обаче има в града на майните, стига да попаднете в онова, що наричат Ботаническата градина. Която нито е Ботаническа, още по-малко пък е градина. Видът на близо 150-те декара площ между Скобелева майка и Тракия по нищо не подсказва, че преди време това е било райско кътче. Днес районът е като дамгосан от калния ни преход. От бившата Ботаническа няма и помен- тук таме са останали някои от редките растителни видове, които сякаш се борят за живот сред гнилоч, камари с боклуци, калчок, ползвани спринцовки и презервативи, умрели животни. Дървета и храсти вехнат в забрава вече повече от две десетилетия.

Хвърлете Оцеляващия на предела Беар Грилс тук и му гледайте сеира. Ще потъне в кал до ушите и ще развее белия флаг. Сигурно от Дискавъри са искали да го пуснат на изпитание тук, той се е отказал и затова са се разделили, коментират минувачи по прочулата се като „Пътеката на смъртта“ алея в парка. Екип на Под тепето се увери, че е истинско изпитание да стигнеш от Скобелева майка до Тракия ако си неподготвен. Трябват ти чифт гумени ботуши, арбалет за странни и видимо опасни животински видове, спрей против бандити, храна за изпът и малко позитивизим, че все някога тази разходка, която по подразбиране трябва да носи удоволствие, ще свърши. Ако сте тръгнали да изучите нещо за изчезващия бор в Ботаническата- забравете. Дръвчетата трудно се виждат от купищата смет. Тонове боклуци, конски изпражнения и огромни кални локви придават особен еко нюанс на пейзажа. За наша огромна изненада попаднахме на майка с дете по „Пътеката на смъртта“. Страшничко си е да минаваш от тук, но пътя ми минава през храсталака, за да стигна до дома. Писали сме много пъти до общината, а оттам ни отговарят, че мястото е публична държавна собственост и нищо не могат да направят. Преди нямаше лампи по тази алея, но скоро, Слава Богу, сложиха. Тук по тази пътека много пъти минават коне с каруци. По- страшното е вечер, когато се прибираме, тъй като от горичата излизат ексхибиционисти. Навъртат се всякакви съмнителни типове. Куп престъпления станаха в района. Гледаме да минаваме по групички, иначе е доста рисковано, обясни ни Гергана.

Румен МихайловИмаше живот в Ботаническата градина преди 25 години, спомня си друг оцеляващ- Румен Михайлов. Сега тук се намирате в едно бунище. Преди време имаше канцеларии и Институт за опазване на околната среда. Сега това са само стари складове. Няма да забравя как деца от първи до четвърти клас идваха да се обучават на опитното поле. Имаше над 150 уникални видове дръвчета и храсти тогава. Те бяха заградени с ограда. Сега ограда липсва. Възстановяването й е невъзможно. Жалко, че това е единствената Ботаническа градина с такъв мащаб и толкова редки дървета. По-скоро бе, защото от нея не остана почти нищо, казва с тъга Румен Михайлов.

По нататък по калната пътека срещаме Иван Бойчев, който бе седнал на следобедна почивка под рядко дърво. На човека пък хич не му пукаше от кочината наоколо. Виж колко е приятно тук. Чисто, приятно, въздухът е хубав. Тъкмо седнах да почина малко, след като набрах малко трева за кокошките, казва ни с усмивка и чувство за хумор бай Иван и оглежда с поглед край себе си, където сякаш ненадейно са преместили цалапишкото бунище. Само малко пейки трябва да сложат и ще стане царски остров, довърши Бойчев, яхна колелото си и тръгна към кокошките.

Решението
По всичко личи, че има светлина в тунела за иначе уникалния район между Скобелева майка и Пловдив. До края на месеца работна група от общината трябва да разработи план за развитието на Ботаническата градина. Паркът с площ 250 декара вече се е стопил със 132 декара, а Аграрният университет, който го стопанисва, няма средства за поддръжка.