Ледените български времена

 През 1858 г. замръзнали кладенците и секли леда с брадва. Вълчи студ сковал реките и езерата. През 1929 г. замръзнало крайбрежието на Черно море

Владимир Балчев

През 1903 г. вестни­ците по света публи­кували поразителна снимка – замръзнал Ниагарският водо­пад. Водните стъл­бове се издигат ви­соко нагоре като ог­ромни сталактити, а в ниското човешки­ят мравуняк се щу­ра в несвяст по леда и не може да си обя­сни как е ста­нала тази работа.

Ще си рече наше­нецът, че Америка е страна на чудесата и там всичко е възможно, докато в Бъл­гария нищо "по-така" не може да ста­не, освен ако не си го внесем от чужби­на. Ще рече и ще сбърка. Защото, ако чуе американецът що е бивало по на­шите земи, има дъл­го да цъка с език. "На 1862 лето, месеца ноемврия – обажда се летописецът Да­маскин Хилендарец – много студ и безк­рай биде студ и мраз… Измряха ко­кошките и хвъркати­те птици и всичките води замръзваха, и много човеци бедс­тваха… Не остана во­да да пият человеците и добитъците, а който донасяше во­да, продаваше я с пари…" Дори рибата измряла, защото ле­дът стигал кажи-речи дъното. С брадви секли тогава водата по кладенците, се­ното станало скъпо колкото хляба и пак го нямало. При такива паметни събития летописците обикновено добавят, че старите хора не помнят да е имало такова чудо по техните места. Само че този път не само старите, но и младите помнели подобно бедствие, защото то било само преди четири години, т.е. през 1858 г. И  тогава вълчи студ сковал земята, реки и езера замръзнали, а овцете в Балкана се превърнали на ледени буци. През март южнякът разтопил снега, придошли реките и отнесли много къщи. Тъкмо хората поправили домовете си и тръгнали към нивите, студът се върнал през април, а снежните виелици затрупали всичко. Няколко дни по-късно топлият вятър захапал снега и реките отново се надигнали.

Ако се върнем назад във вековете, пак ще срещнем известия за полярни зими на Балканите. В края на 8 век замръзнали всички реки, езера и морета, през 822 г. снегът започнал да се топи чак през май, през 860 г. замръзнало крайбрежието на Адриатическо море, 150 години по-късно Босфорът се превърнал в ледено поле. Събитието се повторило през 1813 г., когато целият залив между Гала­та и Фенер в Цариград замръзнал, а хората пресичали залива, без да се нуждаят от лодки и мост.

Тези събития са случили много отдавна. Нека да се приближим до нашето време.

Нещо странно се случило на 18 януари 1929 г. между Карнобат и Айтос. Изсипала се незапомнена градушка, придружена от тътена на силни гръмотевици. По същото време в София върлувала снежна вихрушка и ули­ците изцяло опустели – изчезнали и файтоните, и автомобилите. Като че тези необичайни явления били знак за настъпващите нови изненади. И наис­тина те не закъснели – на 24 януари термометрите показвали 25 градуса под нулата, а вестниците съобщават за небивали сту­дове в Италия, за снежни пързалки на остров Сици­лия и снежни бури в Сиракуза. В Рим няколко души станали жертва на студа.

За няколко дена студената вълна била прогонена от юж­ния вятър, колкото да се разто­пят снеговете и придошлите води да отнесат няколко моста и залеят северната част на Пловдив. С настъпването на февруари студът отново се вър­нал. Снежните бури опразнили пътищата, а влакът, пътуващ от Варна за София, заседнал на 2 километра    от столицата. Изп­ратили на помощ два локомо­тива, но и те не успели да вър­нат композицията до гарата. За да не замръзнат, пътниците по­ели пеш сред преспите и успели да изпреварят влака. Ден по-късно термометрите в Южна Бохемия отчели 37 градуса под нулата, в Загреб – 29, в Любляна – 26 градуса. Студената вълна достиг­нала България. Във Варна замръзнала първо водопроводната мрежа, после замръзнали трансформаторите и градът останал без вода и електричество. Само за броени часове край Бургас за­седнали два парахода – един от Холандия и един от Германия.

След тази студена вълна  пак последвало затопляне, което причинило нови наводнения. Но от Европа идвали успокоителни вести – най-известните метеоролози обещавали добро време занапред. Сякаш напук ден по-късно термометрите в Кнежа показали минус 30 градуса, в Берлин – 34, във Виена – 32, а в Линц били отчетени рекордните минус 41 градуса, в Париж река Сена  заприличала на огромна ледена пързалка. Точно по обяд на 12 февруари началникът на пристанище Варна докладвал за необи­чайно явление – море­то започнало да замръзва. Постепенно ледът при кея достигнал дебелина от 20 сантиметра. До края на хоризонта не се виждали никакви вълни – всичко било равно и гладко като ледена пързалка. В следобедните часове замръзнал и заливът между Галата и двореца Евксиног­рад. Корабите остана­ли пленници на леда. За да не спира работа­та, докерите товарели и разтоварвали пара­ходите  с   шейни.   По време на тези сибирски студове новините от Пловдив излезли по първите страници на вестни­ците. Но не заради природните стихии, а защото тъкмо тогава под тепетата гласували за нови общински съветници. Незапом­нените студове припомнили съ­битията от 1906 г. Тогава Чер­но море пак било замръзнало, а в река Дунав при Лом ледовете стегнали няколко кораба и ги натрошили като орехи.

В края на февруари метео­ролозите отново предсказвали приближаването на пролетта. Вместо това на 4 март морето отново замръзнало, а железо­пътната линия до Бургас била затрупана от дълбок сняг. В разгара на бурята се получило известието, че влакът от София за морето е заседнал сред прес­пите. Спешно изпратили един локомотив на помощ, но и двете ма­шини не ус­пели да се преборят със снега. Изпратили трети локо­мотив, но машинистът не успял да види затрупаната композиция и се блъснал в нея. Наложило се да пратят друга машина. Още по-лошо било по­ложението на границата между България и Турция, където за­седнал в снеговете прочутият „Ориент експрес". Тук битката с преспите продължила цели 11 дена. Едва на дванайсетия ден влакът пристигнал в Истанбул. През това време температури­те отново паднали до З0^о под нулата. Замръзнало цялото крайбрежие на Черно море, а върху дебелия лед се натрупала снежна пок­ривка от 30 сантиметра. Върху това бяло поле се виждали заклещените от леда кораби, а около тях – някакви черни точ­ки. Това били измрелите птици. Повече от седмица сибирс­ките студове държали в плен цяла България. Ледът сковал две от границите на страната -река Дунав и Черно море. Голе­ми ледени блокове достигнали дори до Босфора. Наистина в самия Истанбул нямало студо­ве, но пък отказът на моряците да пътуват при тези лоши усло­вия довел до поскъпване на хранителните продукти.