Подтепето

Забравеният град

04 Ян, 2017

Ледените български времена

 През 1858 г. замръзнали кладенците и секли леда с брадва. Вълчи студ сковал реките и езерата. През 1929 г. замръзнало крайбрежието на Черно море

Владимир Балчев

Корабът „Надежда“, скован от леда във Варненското пристанище, 1906 г.През 1903 г. вестни­ците по света публи­кували поразителна снимка - замръзнал Ниагарският водо­пад. Водните стъл­бове се издигат ви­соко нагоре като ог­ромни сталактити, а в ниското човешки­ят мравуняк се щу­ра в несвяст по леда и не може да си обя­сни как е ста­нала тази работа.

Ще си рече наше­нецът, че Америка е страна на чудесата и там всичко е възможно, докато в Бъл­гария нищо "по-така" не може да ста­не, освен ако не си го внесем от чужби­на. Ще рече и ще сбърка. Защото, ако чуе американецът що е бивало по на­шите земи, има дъл­го да цъка с език. "На 1862 лето, месеца ноемврия - обажда се летописецът Да­маскин Хилендарец - много студ и безк­рай биде студ и мраз... Измряха ко­кошките и хвъркати­те птици и всичките води замръзваха, и много човеци бедс­тваха... Не остана во­да да пият человеците и добитъците, а който донасяше во­да, продаваше я с пари..." Дори рибата измряла, защото ле­дът стигал кажи-речи дъното. С брадви секли тогава водата по кладенците, се­ното станало скъпо колкото хляба и пак го нямало. При такива паметни събития летописците обикновено добавят, че старите хора не помнят да е имало такова чудо по техните места. Само че този път не само старите, но и младите помнели подобно бедствие, защото то било само преди четири години, т.е. през 1858 г. И  тогава вълчи студ сковал земята, реки и езера замръзнали, а овцете в Балкана се превърнали на ледени буци. През март южнякът разтопил снега, придошли реките и отнесли много къщи. Тъкмо хората поправили домовете си и тръгнали към нивите, студът се върнал през април, а снежните виелици затрупали всичко. Няколко дни по-късно топлият вятър захапал снега и реките отново се надигнали.

Замръзналата река Дунав при Лом, 1906 г.Ако се върнем назад във вековете, пак ще срещнем известия за полярни зими на Балканите. В края на 8 век замръзнали всички реки, езера и морета, през 822 г. снегът започнал да се топи чак през май, през 860 г. замръзнало крайбрежието на Адриатическо море, 150 години по-късно Босфорът се превърнал в ледено поле. Събитието се повторило през 1813 г., когато целият залив между Гала­та и Фенер в Цариград замръзнал, а хората пресичали залива, без да се нуждаят от лодки и мост.

Тези събития са случили много отдавна. Нека да се приближим до нашето време.

Така започва замръзването на Черно море, 1929 г.Нещо странно се случило на 18 януари 1929 г. между Карнобат и Айтос. Изсипала се незапомнена градушка, придружена от тътена на силни гръмотевици. По същото време в София върлувала снежна вихрушка и ули­ците изцяло опустели - изчезнали и файтоните, и автомобилите. Като че тези необичайни явления били знак за настъпващите нови изненади. И наис­тина те не закъснели - на 24 януари термометрите показвали 25 градуса под нулата, а вестниците съобщават за небивали сту­дове в Италия, за снежни пързалки на остров Сици­лия и снежни бури в Сиракуза. В Рим няколко души станали жертва на студа.

За няколко дена студената вълна била прогонена от юж­ния вятър, колкото да се разто­пят снеговете и придошлите води да отнесат няколко моста и залеят северната част на Пловдив. С настъпването на февруари студът отново се вър­нал. Снежните бури опразнили пътищата, а влакът, пътуващ от Варна за София, заседнал на 2 километра    от столицата. Изп­ратили на помощ два локомо­тива, но и те не успели да вър­нат композицията до гарата. За да не замръзнат, пътниците по­ели пеш сред преспите и успели да изпреварят влака. Ден по-късно термометрите в Южна Бохемия отчели 37 градуса под нулата, в Загреб – 29, в Любляна – 26 градуса. Студената вълна достиг­нала България. Във Варна замръзнала първо водопроводната мрежа, после замръзнали трансформаторите и градът останал без вода и електричество. Само за броени часове край Бургас за­седнали два парахода - един от Холандия и един от Германия.

Дълга колона тръгва от българския бряг на река Дунав към Румъния, 1929 г.След тази студена вълна  пак последвало затопляне, което причинило нови наводнения. Но от Европа идвали успокоителни вести – най-известните метеоролози обещавали добро време занапред. Сякаш напук ден по-късно термометрите в Кнежа показали минус 30 градуса, в Берлин – 34, във Виена – 32, а в Линц били отчетени рекордните минус 41 градуса, в Париж река Сена  заприличала на огромна ледена пързалка. Точно по обяд на 12 февруари началникът на пристанище Варна докладвал за необи­чайно явление - море­то започнало да замръзва. Постепенно ледът при кея достигнал дебелина от 20 сантиметра. До края на хоризонта не се виждали никакви вълни - всичко било равно и гладко като ледена пързалка. В следобедните часове замръзнал и заливът между Галата и двореца Евксиног­рад. Корабите остана­ли пленници на леда. За да не спира работа­та, докерите товарели и разтоварвали пара­ходите  с   шейни.   По време на тези сибирски студове новините от Пловдив излезли по първите страници на вестни­ците. Но не заради природните стихии, а защото тъкмо тогава под тепетата гласували за нови общински съветници. Незапом­нените студове припомнили съ­битията от 1906 г. Тогава Чер­но море пак било замръзнало, а в река Дунав при Лом ледовете стегнали няколко кораба и ги натрошили като орехи.

Кораби в пристанището на Бургас, „пленници“ на леда. Черните точки по брега са измрелите от студа птици. Репродукция от в. „Илюстрована седмица“, 1929 г.В края на февруари метео­ролозите отново предсказвали приближаването на пролетта. Вместо това на 4 март морето отново замръзнало, а железо­пътната линия до Бургас била затрупана от дълбок сняг. В разгара на бурята се получило известието, че влакът от София за морето е заседнал сред прес­пите. Спешно изпратили един локомотив на помощ, но и двете ма­шини не ус­пели да се преборят със снега. Изпратили трети локо­мотив, но машинистът не успял да види затрупаната композиция и се блъснал в нея. Наложило се да пратят друга машина. Още по-лошо било по­ложението на границата между България и Турция, където за­седнал в снеговете прочутият „Ориент експрес". Тук битката с преспите продължила цели 11 дена. Едва на дванайсетия ден влакът пристигнал в Истанбул. През това време температури­те отново паднали до З0о под нулата. Замръзнало цялото крайбрежие на Черно море, а върху дебелия лед се натрупала снежна пок­ривка от 30 сантиметра. Върху това бяло поле се виждали заклещените от леда кораби, а около тях - някакви черни точ­ки. Това били измрелите птици. Повече от седмица сибирс­ките студове държали в плен цяла България. Ледът сковал две от границите на страната -река Дунав и Черно море. Голе­ми ледени блокове достигнали дори до Босфора. Наистина в самия Истанбул нямало студо­ве, но пък отказът на моряците да пътуват при тези лоши усло­вия довел до поскъпване на хранителните продукти.Вълноломът на пристанището в Бургас. Репродукция от в. „Илюстрована седмица“, 1929 г.

Няма направени коментари
Още от рубриката "Забравеният град"

Подобни новини