Подтепето

Забравеният град

20 Апр, 2018

Архивите разказват: Как радикали тръгнаха да създават нова Конституция край Панагюрище

През 1991г. отбелязаха Априлското въстание в Оборище със свикването на Алтернативно Велико народно събрание

Новата революция, организирана от крайния д-р Иван Георгиев от БНРП, трая само ден

Фоторазказ от Владимир Янев, 20 април, 1991 г.

Датата е днешната, 20 април. Годината е 1991-ва. Близо 1000 души са се събрали край Панагюрище, за да отбележат Априлското въстание. Но по един твърде особен начин- със свикване на Алтернативно Велико народно събрание. Събитието в местността Оборище се организира и ръководи от един от най-крайните родни политици в годините на прехода- д-р Иван Георгиев от БНРП/ Българската национална радикална партия/.

Д-р Георгиев възстановява партията в края на 1989 година, а на 20 април, 1991г., решава да прави паралелно държавно управление. Напрежението край Панагюрище е охладено от проливния дъжд, който се сипе над главите на много хора, дошли с антитурски плакати, национални трибагреници и портрети на героите от Освободителните борби. Революционните песни се редуват с крайни възгласи, също антитурски. А името на лидера на ДПС Ахмед Доган присъства във всеки крясък и почти всеки транспарант. Събрали са се мъже и жени от цяла България, за да искат алтернативно управление на държавата. За успокоение на душите е отслужена  панихида за Априлското въстание.След нея д-р Георгиев свиква и самото Алтернативно Велико народно събрание, което се провежда на стотина метра встрани от Оборище. Като основната цел е да се изработи нова Конституция. Революцията обаче се оказва еднодневна.

Лидерът на Българската национално-радикална партия (БНРП) д-р Иван Георгиев почина през 2012г.  Иван Георгиев - Доктора е емблематична фигура от зората на Прехода, един от най-крайните политици, появявали се някога у нас. Веднага след 1989 г. той възражда БНРП. В първите месеци на 1990 г. партията рязко набира скорост. Тя събира огромен брой последователи, най-вече недоволни от взетото в края на 1989 г. решение за връщане на сменените във възродителния процес имена на българските турци. Славата на БНРП трае само няколко месеца. Рязката фигура на Доктора и крайните му националистически изказвания бързо отблъскват умерените симпатизанти. За сметка на това БНРП става притегателна сила за появилите се по това време скинари.

Няма направени коментари
Още от рубриката "Забравеният град"

Подобни новини

26 Юни, 2018

Архивите разказват: 1989 - Голямата екскурзия (ГАЛЕРИЯ)

 

По неофициални данни над 360 хиляди български граждани са напуснали страната в посока Турция

Снимки Владимир Янев

Началото на лятото на 1989 година ще се помни с една много противоречива история. Възродителния процес и "голямата екскурзия" на българските турци.

Много хора участваха тогава в тази история. Сега, двадесет и девет години по-късно, много спомени са избледнели, доста моменти са позабравени. Само снимковите архиви разказват за онези дни без излишни емоции.

Историята всъщност започва на 29 май. В печата е публикувано изявление на Тодор Живков - "Единството на българския народ е грижа и съдба на всеки гражданин на нашето мило отечество". На 1 юни в цялата страна са организирани митинги и шествия в подкрепа на изявлението на бившия първи под мотото "България-единна ...

» повече
24 Май, 2018

Архивите разказват: Спомени от черно-белите манифестации за празника на буквите

снимки: Владимир Янев

Пловдив, площад "Централен" - манифестация по случай 24 май - Ден на славянската писменост и култура

 

През 80-те години манифестиращите ученически блокове идваха откъм Главната и се изтегляха по „Иван Вазов“ в посока гарата

Манифестациите в Пловдив обикновено се провеждаха на площада в пространството между Централна поща и парка. Трибуната с официалните партийни и държавни ръководители беше до Цар-Симеоновата градина с лице към пощата. Манифестиращите ученически блокове идваха откъм Главната и се изтегляха по улица „Иван Вазов“ в посока към гарата.

Няколко години манифестациите се провеждаха на булевард "Георги Димитров", сега  „Цар Борис III Обединител“. Те винаги бяха пищни, шумни, много празнични и изпълнени с настроение.

 

» повече