Народното събрание обсъди и прие на първо четене три проектозакона за несъстоятелност на физическите лица, внесени от Министерския съвет, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и „БСП-Обединена левица“.
Законът за несъстоятелност на физическите лица е известен като Законът за личния фалит и е част от ангажиментите на България по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), пише OFFNews.
Законопроектът на МС предвижда производството по несъстоятелност да бъде изцяло доброволно и да започва само по искане на добросъвестния длъжник.
Залагат се гаранции за жизнените потребности на длъжника чрез определяне на несеквестируемост (б.а. имущество на длъжника, върху което не може бъдат предприемани принудителни мерки) на част от неговата собственост.
Длъжниците ще получат възможност за погасяване на задълженията след 3-годишен срок от одобряване на плана за погасяване или описа на имуществото, ако длъжникът е заплатил разноските и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите. Съдът ще решава в такива случаи.
Създава се и процедура за добросъвестни длъжници, които нямат доходи и имущество, да се освободят от задължения.
Законът цели да запълни съществуващата празнота в националното законодателство, която не позволява физическите лица в неплатежоспособност да бъдат обявени в несъстоятелност. Това често води до стрес и финансов натиск, особено за тези, които са изпаднали в затруднения поради неблагоприятни събития като здравословни проблеми, загуба на работа или имущество, отбелязват вносителите на законопроекта от МС.
Правосъдният министър Георги Георгиев (ГЕРБ) каза, че това е важен закон, който ще даде втори шанс на гражданите, попаднали в различни ситуации като загуба на работа или близък, така че да не могат да бъдат изрядни към кредиторите си:
„С този закон ще се даде втори шанс за икономическа активност. От една страна за освобождаване в границите на допустимото по отношение на целия обществен кръг от кредиторите по законен ред. Законопроектите, които гледахме, се припокриват (…) Този закон не дава кредитна амнистия.“
Добави, че законопроектите на парламентарните групи и този на МС се припокриват. Георги Георгиев помоли да се даде максимален срок между приемането на закона между първо и второ четене, така че да се прецизира максимално.
Мая Димитрова (БСП) изтъкна, че нормативните промени са важни за хората, изпаднали в „дългово робство“, както о за кредиторите, защото ще направи по-вероятно да събират приходи, съответно икономиката и държавата. Петър Кьосев (ПП-ГБ) подчерта, че личният фалит не трябва да бъде провал, а втори шанс. Той заяви, че ПП-ДБ са подели инициативата за приемането на изискванията за несъстоятелност на предприемачите, което е предхожда стъпка към Закона за личния фалит.
На 5 март Народното събрание отхвърли проект на „Възраждане“ на Закон за несъстоятелност на физическите лица. ГЕРБ се мотивираха като казаха, че подкрепят инициативата, но едва след като мине през обществено обсъждане и през ресорните комисии. Последва окупация на трибуната от страна на „Възраждане“, след като в хода на дискусията депутатът им Искра Михайлова бе изгонена от залата от председателя Наталия Киселова.
След приемането на закона на второ четене ще се даде втори шанс на добросъвестни длъжници да започнат на чисто – поради безработица, болест, загуба на близък или други тежки житейски обстоятелства, заявиха от пресцентъра на БСП след приемането на закона.
С него се въвеждат три справедливи процедури според финансовото състояние на длъжника – с изплащане, с ликвидация или при пълна липса на доходи. Гарантира се публичност, прозрачност и държавен контрол чрез електронен регистър и се възстановява социалната, трудовата и предприемаческата активност на гражданите, пише още в изявлението на БСП.
