ЗдравеПУЛС

Мнението на една майка за запрещението и новия проектозакон

Докато аз съм жива, това запрещение на мен ми дава удобство, но когато мен ме няма, какво ще прави синът ми, пита Елена Пеева

Поредицата, която Под Тепето стартира относно подкрепеното взимане на решения, логично продължава с разговор между наш репортер и майка, чиито син е с умствени увреждания. Тя е била посъветвана от институциите да постави детето си под пълно запрещение. Какво решение е взела тя, вижте сами:

Бихте ли се представили?

Казвам се Елена Пеева.

Защо подкрепяте проекта за подкрепеното взимане на решения?

Първо, защото се сблъсках с това нещо. Посъветваха ме да сложа сина си под запрещение, но слава богу, се посъветвах с един много добър адвокат, който ми обясни всички страни на нещата и това ме накара да се замисля дали да го правя или не. В крайна сметка се отказах. В началото всичко ми изглеждаше като една много добра защита за моя син, но когато навлязох в същността на нещата, разбрах, че в крайна сметка се оказа, че не е точно така. Докато аз съм жива, това запрещение на мен ми дава удобство, но когато мен ме няма, какво ще прави той? Дали ще попадне на достатъчно добри хора? В крайна сметка, нещата опират до това каква личност ще поеме грижата за него. Покрай тези нови промени, който се предлагат, той би могъл да разчита на доста по-широк кръг от хора.

Колко е годишен синът Ви?

На 21 години.

Смятате ли, че обществото ни е готово на подобна крачка? Все пак до преди няколко години, родителите на деца с умствени увреждания бяха по-скоро съветвани да крият по един или друг начин децата си.

Не, определено не е готово. С това се сблъсках, макар на една по-късна възраст. Когато децата са малки, те са сладки. Дори да имат някакъв проблем, те предизвикват съчувствие, грижа и каквото и да е. Те просто са малки и имат нужда от защита. Но момента, в който станат пълнолетни, нещата се променят драстично. Вече не са онези сладки дечица, които по някакъв начин ще обгрижваме, а са хора, които много трудно или е почти невъзможно да намерят мястото си в обществото.

А държавата помага ли на Вас и съна Ви по някакъв начин?

Мога да разчитам преди всичко на тези родителски организации. Държавата може да помогне чрез допълнителни финансирания за отопление, помощи, но не само това е нужно на тези хора. Те трябва по някакъв начин да се реализират. Аз се сблъсках с това, че в момента има двама безработни, а би могло да има двама работещи поне на половин работен ден. За мен това е важно. Аз също имам нужда от реализация.

Т.е. Вие сте отдали цялото си време и внимание на сина си?

Може да се каже, да. Опитах се да работя, опитах се да се реализирам, но има моменти, в които грижата надделява. Действително, всеки един от тях, от тези млади хора, би могъл да намери своето място. Всеки има някакви добри качества, с които да бъде в полза на обществото.

 

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина