Клошари се нанесоха в сърцето на резервата
Пожарите в изоставени сгради и исторически паметници се превърнаха в нещо като грозна емблема – петно върху лицето на Пловдив през последните две години и в тях се прокардва зловещо съществителното клошар. Хората с това определение са олицетворение на „вещното право“ върху имотите останали без стопани или просто изоставени от тези, които трябва да се грижат за тях. В Града на тепетата клошарят е символ на корупция, новобогаташка маргиналност, липса на регулация, закон, правосъдие… Лошото е, че носи със себе си и пречистващата сила на огъня.
След грандиозния пожар в Тютюневия град, огненените езици са на път да завладеят и друга забележителност – Стария Пловдив. Този път обаче ще боли неистово, защото достъпът на тулумбаджийската команда там е меко казано затруднен.
В сърцето на архитектурно-историческия резерват бездомници са намерили закътан имот, който са „приватизирали“. Схлупената къщурка се намира до култовото заведение Конюшните на царя. Катинарът на входната врата към нея още си стои, но нелегалните входове по оградата личат ясно. Дворът е превърнат в бунище, на което му трябва само един незагасен фас, за да пламне.
Точно тази къща може да не изглежда много възрожденска, но такива около нея дал Бог.
Многократното повтаряне от администрацията на извинението, че никой не може да накара един бездомник да отиде в приют, защото по закон той трябва да е съгласен с това, все трябваше да доведе до извода, че калпавите закони могат да бъдат променени.
Освен това действащите трябва да бъдат прилагани!
Като гледам последната снимка.. поне се перат :д
Клошарите са удобни.Току отворили място за възрожденско хотелче на 9 етажа…