Живущи в квартала се изпокараха взаимно за това дали да има коли на „Абаджийска” и „Кирил Попов”
Едни от присъстващите казваха, че е редно да се направи референдум по темата, други се съмняваха в истинността на подписката ЗА обособяването на улиците като пешеходни
Темата за паркирането бе изместена т въпроси за липсата на паркове и шума
Дали улиците „Абаджийска” и „Кирил Попов” в Капана да станат пешеходни или не? Това трябваше да е темата на общественото обсъждане, което се проведе именно на „Абаджийска”. Какво се случи обаче? Стана скандал, а това дали улиците да бъдат затворени за коли някак остана в периферията. Гледката на хора, повишаващи тон, събра погледите на случайни минувачи. Темата няколко пъти бе изместена, като се задаваха въпроси за липсата на паркове, нивото на шум в Капана и върви ли бизнесът в този район на артистичния квартал.
На самото обсъждане присъстваха зам.-кметовете Димитър Кацарски и Амелия Гешева, кметът на район „Централен” Георги Стаменов и Кирил Велчев, оглавяващ отдел „Култура” в община Пловдив. За съжаление, почти никой от тях не успя да вземе думата и да потуши разразилия се спор между самите живущи и хората, които инвестират в зоната. Мненията бяха изключително крайни, а повечето от тях се изразяваха на толкова висок глас, че се чуваха и на съседната улица.
Един от живущите в квартала, възмутен от факта, че тази част на Капана се е превърнала в паркинг, извади ключовете на автомобила си и прикани кметовете да намерят място да паркират в радиус от 1 километър. Никой не може да спира пред дома си в центъра, разбери го това, провикна се в другия край на тълпата дама, която е твърдо на мнението, че улицата все пак трябва да бъде пешеходна. А дебатът се превърна в скандал.
Погледнете каква е улицата, грозна, задръстена от движение и с тротоари, по които не може да се премине, обясняваше собственичката на книжарница „София Т”, София Танева, която също е За улиците да бъдат обособени като пешеходни. Още докато тя се изказваше обаче се изстреля реплика, че на павираната улица има търговски обекти, които трябва да бъдат зареждани, а за тях няма алтернативи, каквито съществуват за обектите на главната или в другите части на квартала.
Едни от присъстващите казваха, че е редно да се направи референдум по темата, други се съмняваха в истинността на подписката ЗА обособяването на улиците като пешеходни, а трети се провикваха, че не искат никаква промяна в зоната. Бизнесът в района също се намеси, доколкото успя, макар че живущите в района бяха силно афектирани от изразяване мнението на инвеститорите. Те само работят тук, да не би да спят тук? За живущите трябва да мислите, на който не му харесва да развива бизнес тук, да си намери друго място, развика се афектиран господин по повод изказването на един отсобствениците на търговски обект, който бе на мнение, че автомобилите убиват потенциала на „Абаджийска”.
От трета страна млади девойки роптаеха, защото автомобилите им често били увреждани вечер, а шумът в тъмната част на денонощието бил ужасен. Георги Стаменов се опита да успокои всички, обяснявайки, че има предложение за многоетажен паркинг, но и срещу това скочи господин, който каза, че не бил съгласен да си паркира автомобила на 700 метра от вкъщи и да плаща за това.
До диалог така и не се стигна. Емоциите бяха взели превес. Някои от присъстващите не позволиха другите да изкажат мнение. За сметка на това, докато една от дамите се опитваше да обясни ползите от това улиците „Абаджийска” и „Кирил Попов” да бъдат затворени за автомобили, същият господин, скочил срещу многоетажния паркинг се изправи срещу нея и заяви, че е чул мнението й и няма да го уважи.
Решението, което трябва да вземе община Пловдив със сигурност не е леко и задължително ще има не някой, а няколко недоволни от него. Какво ще се случи – тепърва ще раберем.
Не може семейства с 3-4 коли да се държат, като селяндури. Кой да им обясни къде живеят, какъв е кварталът и как се постъпва с такива ценности в белите държави? Кой закон им дава право да си наредят каруците на улицата в същинския център и в квартал Групова културна ценност?
„Това тук някога са били улички на търговци, продавачи и майстори, не зона на нищоправенето на разни картонени кутии, които се представят за изкуство. Не искам изкуство под прозорците си.“