Ако по времето на Пикасо имаше спрейове, той щеше да прави графити
След абсурддното скачане на пловдивските социалисти срещу графити галерията на гърба на театъра, Под тепето публикува интервюта на един от младите артисти Димитър Механджийски, дадено за Медия кафе.
Как започна да се занимаваш с графити?
– От малък обичам рисуването, винаги ми е било мечта да бъда художник. Специално с графитите ме запозна един мой приятел, който ме въвлече в това нещо и ми показа какво представляват те. Стори ми се много готино и модерно, и в съвсем ранна възраст ми хареса, въпреки че не бях виждал големи и качествени неща. Преди време имаше много малко хора, които изработваха рисунки, повечето правеха само букви, но с годините нивото се вдигна много.
Как се научи да рисуваш графити?
– С натрупването на опит през годините се научих да рисувам все по-добре. Винаги рисуваме няколко човека, това обикновено е групово занимание и се учим един от друг. Ходили сме на изоставени сгради, за да се тренираме, рисували сме по фазери, всеки у дома си. Когато стигнеш някакво по-добро ниво, вече те допускат до стени на училища, правиш частни поръчки по къщи и т.н. С израстването се увеличават и изявите, както и при всяко друго нещо.
Могат ли графитите да бъдат професия, от която да се изхранваш?
– Да, в момента аз само с това се прехранвам. Правя предимно легални поръчки. Хората се вдъхновяват по идеята, когато видят нещо, което им харесва. След това, те често поръчват и нещо за себе си – за оградата на къщата си, за детската стая, за хола или за хотела си.
Street Art Fest е одобрен от общината и се случва напълно законно. Има ли много други такива събития по света, свързани с графити-изкуството, които се случват законно?
– Това е редовна практика по цял свят. В България до преди години имаше 2-3 феста годишно, а сега във всеки от големите градове има по няколко, а наскоро имаше дори и в едно село. Смятам, че хората се радват, поне от това, което аз съм виждал.
По света такива фестивали се случват буквално всеки ден. Аз следя някои от топ-световните графити артисти. Те постоянно обикалят из цяла Европа и света, и рисуват на много фестивали. Често се рисува и на огромни стени – когато се увеличава форматът се увеличава и качеството. Смятам, че с времето това ще се пренесе и в България като тенденция.
Още от началото си графити-изкуството е някаква форма на протест, на битка срещу системата. Смяташ ли, че това вече е променено по някакъв начин? Убива ли се идеята на протеста чрез графити, когато те се случват по законен начин.
– Хората, които са създали графити, са протестирали срещу системата. Цялата първа вълна на графити е с такава насоченост. В днешни дни това малко по малко се размива, тъй като хората, които рисуват сега, новите поколения, няма за какво да протестират – те просто са художници, които харесват това изкуство. Графитите са съвсем ново и модерно изкуство, младо е и има още много какво да покаже.
Какво смяташ за графитите, които са в съседство на тези, които вие правихте – тези на лица на известни личности по скалите на Сахат тепе?
– Аз лично никога не бих рисувал по тепетата. Рисуването по скала, особено в града, не е много готино. Тук има доста портрети на известни български личности, което го одобрявам като тема, но можеше поне първо да се изчистят драсканиците отдолу. В момента заради тях доста от лицата са обезобразени, което е неуважително към тези хора. Можеше да не бъдат точно на тепето, а на някоя специално изградена стена например.
Много по-различни ли са класическите форми на изобразително изкуство от графитите?
– Най-голямата разлика е в техниката. Днес се ползват много методи, но най-класическата техника в графитите е флаконът. Това нещо го е нямало преди години. Убеден съм, че например, ако е имало спрейове, когато е бил роден Пабло Пикасо, и той би рисувал със спрейове.
Всеки един от хората, които са се занимавали с изкуство, без значение откъде са тръгнали, всеки е търсил нещо ново, нещо странно. Много от най-големите художници в света първоначално не са били приемани, защото новото не винаги се приема за нормално. С годините това нещо се приема. По света, първоначално, хората са били враждебно настроени и към графитите, но вече постоянно се правят фестивали по целия свят. На някои места се раздават и карти за разглеждане на графитите из града, това е цяла култура, а не просто една стена, която да бъде изрисувана.
Ти ходиш ли на театър?
– Аз съм завършил гимназия, която е свързана с театралното изкуство. Ходя на театър, но напоследък не намирам много свободно време за това. Все пак съм почитател, харесва ми да ходя на театър.
Появиха се мнения срещу мястото, на което се правят тези графити. Някои хора твърдят, че сградата на Драматичния театър не е най-доброто място за „платно“ за графити, и дават за алтернатива да се рисува по подлези, изоставени сгради и други подобни. Можеш ли да дадеш конкретни примери за живи сгради по света, където се рисува съвсем законно?
– В Полша например има такъв фестивал, на който се рисува върху жилищни сгради. След първото издание на този фестивал е имало хора, които са искали и на техния блок също да се рисува. Получила се е някаква завист между хората, които нямат рисунка на блока си към такива, които имат. Ако нещата са направени както трябва не мисля, че ще има хора, които биха били против това.
За мен това с почупените сгради и подлезите е вече отживелица. На такива места се правят аматьорски неща, фестивали за по-млади автори. Изявените артисти се цупят, ако им кажат – „Ти ще рисуваш тук на подлезчето, ти на тая порутена сграда“. Има графити-артисти, които взимат много добри хонорари за рисуване и те предпочитат чистата стена. В интернет следя как постоянно излизат снимки на цели жилищни блокове, които са изрисувани.
Има ли разделение между класическото изкуство в галериите и „уличното“ изкуство като това, което правите?
– Има някаква минимална вражда, но не мисля, че ще продължи много дълго. По света има цели графити галерии и очаквам в най-скоро време и в България да се създадат такива. Навсякъде вече има такива места, където можеш да си купиш творба и нещата вървят ръка за ръка с нормалните галерии.
Имаш ли си любима собствена творба?
– Трудно ми е да го кажа, тъй като аз съм от артистите, които като видят някоя своя творба след 2-3 седмицим тя вече ми е омръзнала, и винаги гледам да търся новото.
А любим художник?
– Почитател съм на Гигер, Бейкън, Дали, Моне, Пикасо. Скоро бях в галерията на Пабло Пикасо и беше доста интересно – най-сетне посетих галерия на един от любимите си автори.
