Кирил Николов
Планинските спасители са весели хора. Те са планинари естествено, а планинарите са другари. Другарите са весели, понеже се обичат, а който обича не е тъжен, нали?!
За жалост, последното между людете не е чак толкова естествено, та точно затова започнах с констатацията, че ние, планинските спасители, сме весели. Не, че не сме изпитвали тъга или пък не ни се е плачело. Не, че не сме губили, сред скалите, ледовете, виелиците, по въжетата, по билата…, под небето, хора като нас.
Много пъти съм се питал защо обичам планината, защо се бъхтя като катър часове наред, за да стигна до върха, където не мога да остана и десет минути. По време на последните Великденски пости, а аз не постя, намерих отговор. Кой знае, може и да верен:
Постите са лишение, а лишението пречиства. Последното е условие да се изкачим до Бог, т.е. до самите себе си. Та така и ние, планинарите – лишаваме се, изкачваме се, пречистваме се.
За да сме весели, трябва да сме доволни от себе си. За да сме доволни от себе си, трябва да сме убедени, че сме си свършили работата. За да сме убедени в това, трябва да сме били в точното време на точното място и да сме направили точно това, което е трябвало.
За да стане всичко това, и като резултат да сме весели, трябва да сме подготвени. Ето защо, за да станеш планински спасител, освен задълбочени общи познания за планината и специфични умения за преодоляване на трудни снежни и скални терени, трябва да ти е присвоена правоспособност от Планинска спасителна служба. Това става чрез два зимни и два летни курса в две поредни години, на които инструкторите ти взимат душата и акъла, а ти в изнемогата си повтаряш мантрата – „Което не ме убива ме прави по-силен”. След това ставаш част от конкретен отряд на ПСС, като негов член в редовния наряд и държиш телефона си постоянно включен. На три години полагаш зимни и летни атестационни изпити, да не би да си се разхайтил. Освен това, периодично се провеждат специфични курсове като „Трудни терени”, „Ски”, „Скално спасяване” и прочие. Те не са „задължителни”, но са задължителни, ако искаш да си на ниво. Съобразно развитата по-горе логика: за да си весел.
От 1-ви до 6-ти октомври се проведе курс по спасяване на скални терени. Този курс се състоя под връх Ботев на така наречените „Райски скали”, намиращи се в района на хижа „Рай” и най-високият водопад на Балканския полуостров – „Райското пръскало” – 112 метра. В курса участваха над 30 спасители от няколко отряда на ПСС – Пловдив, София, Карлово, Сопот, Сандански…
Символичен домакин бе Отряд Пловдив, чийто Завеждащ планинско-спасителна служба – г-н Георги Стамов, беше и ръководител на курса. Той е алпинист, ветеран с множество височинни изкачвания, инструктор в ПСС и водач на спасително куче – разкошният арийски красавец Вихрен, натурализиран пловдивчанин.
Инструктор беше и Илия Джигошев от отряд София. Като видиш този човек, разбираш, че планинарите изглеждат точно така, както си си ги представял. Когато ти стисне ръката, разбираш, че те мисли за поредната скала, на която трябва да увисне. Беше и Явор Каролев от отряд София – вещ инструктор и прекрасен събеседник. Георги Черноземски-Младши пък бе най-младият, но с много планинарски опит инструктор. Той също е от отряд Пловдив за наша голяма радост. Впрочем пловдивският отряд се включи в курса с двама инструктори и шестима членове. Общо осем спасители от 22-ма, включени в редовния наряд на отряда. Това е повече от похвално като се имат предвид тясната алпийска специфика на обучението и изключително рискованите упражнения, някои от тях провеждани на 100 метрови отвеси.
Организацията на курса беше перфектна, за което основна заслуга имат домакините от нашия отряд – Георги Стамов, Петър Дамянов /Зам.Началник на Отряд Пловдив/ и Георги Черноземски-Младши. Под тяхното ръководство, а и с техния непосредствен физически труд бе възстановена Дясната Благова пътека. Тази пътека е най-прекият път от основата на Райските скали към билото над тях. Значението й за спасителната дейност в района е огромно и затова възстановяването на този път бе изключително важно. По него се направиха нови стоманени осигурителни парапети и се набиха клинове на критичните места.
Ние, планинските спасители, бихме искали гръмогласно да предупредим туристите, че преминаването по тази пътека изисква алпийски умения и екипировка!!!
Цената на материалите, вложени в трасето беше около 250 лв. и бе платена от Отряд Пловдив със средства, дарени за спасителна дейност от Адвокатска колегия Пловдив, която неотдавна дари голяма за мащабите на бюджета ни сума.
Нощувките на нашите членове в хижата пък бе платена с пари, дарени на нашия отряд от много известната пловдивската дизайнерска фирма за обемни букви и светещи табели „Медиа дизайн”, в която планинарството се цени.
По време на курса имаше организирано хранене на столови начала, но, както се знае, то никога не стига. Това налагаше осигуряването на допълнителна храна – да се трепеш по скалите е чудно средство за изгаряне на калории. Затова благодарим горещо на Тодор Шиндаров от гр.Пловдив, щедър човек и прекрасен скиор, който именно ни осигури така важната добавка от дефицитните калории.
Весели сме. Наистина. Нека останем такива! Затова не поемайте несъстоятелни рискове в планината – преценявайте физическите си възможности, уменията и знанията си за планината, екипировката си, която често е животоспасяваща. Сега, пред предстоящата зима, която уви, редовно взима жертви в планината, преди да тръгнете с весела песен натам, помислете дали ще може и да се върнете със същото настроение. Има едно правило, което горещо препоръчвам на всички, изкушени в планината: Ако няма риск, приеми, че все пак такъв съществува! Ако има малък риск, приеми го като голям! Ако има голям риск, стой си в къщи!
Да си весел е по-добре отколкото да си тъжен!
Хайде сега, утре, на 11 ноември, Отряд Пловдив на ПСС ще празнува 65 години от създаването си. Празненството ще се състои на Джендем тепе, на скалите на „Козела”, срещу Стоматологичен факултет и започва в 17.00 часа. Шоуто ще представлява скални демонстрации на светлината на бензинови фенери. Вихрен, нашето лавинно куче, ще бъде деен участник, но вероятно няма да пие от виното, с което ще почерпим всички присъстващи. Поканени са абсолютно всички!
Елате да се веселим! Това е целта.
