2024 г. ще бъде вдъховяващо време за космически мисии през – особено до Луната, нашият най-близък съсед. И това ще е продължение на вече епичната 2023 г.
Вече видяхме безопасното завръщане на мисията OSIRIS-REx на НАСА от астероида Бену през септември 2023 г. И от получените проби вече има интересни резултати.
CLPS мисии
Поредицата от мисии на НАСА за търговски лунни полезни товари (CLPS – Commercial Lunar Payload Service), много от които ще стартират през 2024 г., са настроени да донесат разнообразие от инструменти до Луната. Тези мисии се изграждат и стартират от различни частни компании по договор с НАСА.
Програмата CLPS е част от инициативата Artemis на НАСА за продължаване на изследване от хора, а не от роботи на самата Луна. Една от основните цели на програмата е да проучи възможностите за използване на лунните ресурси като гориво – следователно някои от инструментите на CLPS-1, известен още като Peregrine са предназначени да оценят количеството водород на лунната повърхност.
CLPS-2 е планиран за стартиране в началото на януари 2024 г. и има четири други мисии CLPS, планирани за стартиране през годината. Това е хубавото на Луната – тя е толкова близо, че няма много притеснения относно прозорците за изстрелване (няма сложни орбити за изчисляване) или разстоянието за пътуване.
Наистина се надяваме, че изпращането на хора на Луната ще направи малка крачка напред, вероятно още през ноември 2024 г., когато Artemis II ще обикаля около Луната за няколко дни. Един от астронавтите на борда ще бъде жена – определено огромен скок в това, което досега е било само мъжка територия.
Trailblazer
Продължавайки лунната тема, мисията Trailblazer на НАСА ще пътува до Луната, за да разбере къде се намира водата. Дали е заключена вътре в скалата като част от минералната структура, или се отлага като лед върху скалистата повърхност?
Мисията Trailblazer в момента е планирана за първото тримесечие на 2024 г. Въпреки това не е потвърдена точна дата. Това е малка мисия, част от програмата на Artemis за изследване на Луната.
Chang’e 6
Изстрелването на Chang’e 6, най-новата китайска мисия до Луната, е планирано за май 2024 г. и има за цел да донесе материал обратно на Земята. Това е особено важно, защото космическият кораб ще събира материал от обратната страна на Луната – басейна на Южния полюс Ейткин.
Това е регион, където се смята, че има изобилие от замръзнала вода. Нямаме никакви проби от материал от тази част на Луната – и въпреки че ледът отдавна ще е изчезнал, докато пробите се върнат на Земята, се очаква да научим много за този неизследван регион и потенциала му като източник на вода за посетители.
Хера (Hera)
През септември 2022 г. мисията Dart на НАСА се натъкна на система, състояща се от два астероида, наречени Дидим и Диморф, и се разби в Диморф (по-малкият). Ударът имаше цел: да се види дали подобен сблъсък може да отклони астероида по пътя му – необходима цел, ако някога Земята стане мишена на директен удар от връхлитащ към нас астероид.
Две години по-късно ще стартира мисията Хера (Hera) на Европейската космическа агенция, за да посети същата двойка астероиди. Тя не е предназначена да удря нито едно от двете тела, а да измери ефекта от по-ранния удар на Dart. По време на сблъсъка орбитата на Диморф около Дидим е станала по-кратка с 33 минути – значителна промяна, което показва, че пътят на астероид може да бъде отклонен.
Но това, което не знаем (и няма как да знаем, докато „Хера“ не пристигне през 2026 г.) е колко ефективно е било въздействието. Диморф остана ли в новата си орбита, върна ли се обратно в старата си орбита или продължи да се ускорява? „Хера“ ще проучи подробно – и резултатите от мисията ще помогнат да се дефинира планетарният защитен протокол на Земята. Ако приемем, че обърнем внимание на ставащото.
Europa Clipper (Европа клипер)
Този старт ще бъде почти по същото време като „Хера“ и ще е водеща мисия на НАСА: Europa Clipper до ледената луна на Юпитер, Европа.
Тази мисия се очакваше, откакто мисията Галилео за първи път ни показа гледки към ледената повърхност на Европа в края на 90-те години. Оттогава научихме за океана, който се крие под ледената черупка. Вълнуващо е, че Европа е място, където може да има живот под формата на фауна, аналогична на животните, живеещи в дълбините на океанско дъно около хидротермалните отвори.
Europa Clipper ще прелети покрай Европа между 40 и 50 пъти, правейки подробни изображения на повърхността, ще наблюдава спътника за ледени гейзери – и най-важното, ще търси дали тази луна има подходящи условия за поддържане на живот. Мисията също така ще проучи дали океанът на Европа е солен и дали присъстват основните градивни елементи на живота (въглерод, азот и сяра).
За съжаление обаче, чак през 2030 г. някое от тези наблюдения ще бъде предадено обратно на Земята така че ще трябва да изчакаме търпеливо дотогава. Изследването ще бъде допълнено от наблюдения от мисията Juice на Европейската космическа агенция, която в момента е на път към Юпитер.
MMX
Изстрелването на мисията Martian Moon Exploration (MMX) на Японската космическа агенция до Фобос, един от спътниците на Марс, понастоящем е насрочено за септември 2024 г. и е планирано да се върне материал на Земята през 2029 г.
Източник: Наука OFFNews
