Санкции срещу Сирия забавят помощта за пострадалите?

Източник: factcheck.bg

Автор: Ванеса Николова

• Забавянето на помощта за засегнатите от земетресението в Сирия е заради закъснялата с два дни реакция на властите в Дамаск при искането за задействане на Механизма за гражданска защита на ЕК.
• Първият пакет хуманитарни помощи от ЕС за Сирия е изпратен веднага след активирането на Механизма. 
• Разрушената инфраструктура и множеството групировки, които владеят районите,  засегнати от трусовете, затрудняват достъпа на международните хуманитарни организации до пострадалите.
• Санкциите на ЕС, САЩ и други съюзници срещу режима на Башар Асад предвиждат изключения, свързани именно с оказването на хуманитарна помощ и не могат да се изтъкват като причина за забавянето.

Разрушителното земетресение от 6 февруари с магнитуд 7,8 по Рихтер и последвалите вторични трусове нанесоха големи материални и нематериални щети на териториите на Турция и Сирия.

На този фон в онлайн пространството се разпространява информацията, че хуманитарната помощ за Сирия се бави заради санкциите, наложени от САЩ, Европейския съюз (ЕС) и други страни върху режима на Башар Асад. В много публикации в социалните мрежи се твърди, че освен няколко арабски държави само Русия, Иран, Пакистан, Китай и Северна Корея са оказали мигновена помощ на засегнатите от земетресението райони в Сирия, докато Западът бездейства.

Първите дни след земетресението

Помощта за Турция от целия свят започна да пристига още в първите часове след бедствието. Една от причините за това е, че Анкара задейства Механизма за гражданска защита на ЕС още на 6 февруари. Така още през първото денонощие след силните трусове 19 страни от Евросъюза плюс Албания и Черна гора мобилизираха 1185 спасители, които да окажат помощ в засегнатите райони.

Механизмът за гражданска защита съществува от октомври 2001 г. и обединява страните членки на ЕС и още 8 страни. Той може да бъде активиран от всяка една страна по света в случай на природно бедствие или извънредни обстоятелства.

На 7 февруари от ЕС съобщават, че са в контакт с хуманитарните организации на терен в Сирия и търсят начини, по които да окажат допълнителна помощ.

Сирия задейства Механизма за гражданска защита на ЕС с два дни закъснение – на 8 февруари. Поисканата помощ от Сирия е за спасителни екипи, медицински пособия и лекарства, както и временен подслон. В същия ден Европейската комисия (ЕК) съобщи за първоначален пакет от спешна хуманитарна помощ в размер на 3,5 милиона евро за Сирия, която да отговори на поисканата помощ.

Междувременно ЕС поддържа връзка с партньорските си хуманитарни организации на терен в Сирия. Заедно с представителствата на специализираните агенции на ООН на място ЕС се опитва да подпомогне засегнатите от бедствието.

На 9 февруари правителството на Нидерландия обяви, че ще предостави допълнителна помощ в размер на 10 милиона евро на Сирия. От тях 7 милиона ще отидат във фондове на ООН за закупуването на палатки, одеяла, храна и вода, а останалите 3 милиона ще бъдат разпределени на нидерландски хуманитарни организации, които могат да осигурят помощ на терен.

Според министъра на чуждестранната търговия и сътрудничеството за развитие на Нидерландия Лизе Шрайнемахер липсата на дипломатически връзки между страните от ЕС и режима в Дамаск не трябва да възпрепятства предоставянето на помощ на бедстващите сирийци.

Германското правителство също предостави допълнителна помощ от 1 милион евро на международната хуманитарна организация Malteser International, която оперира на място в Сирия.

И Световната продоволствена програма работи на терен в Сирия. До 8 февруари включително организацията е успяла да осигури топла храна на 38 000 души.

По обяд на 9 февруари ООН потвърждава, че първите камиони с хуманитарна помощ са пристигнали на територията на Северозападна Сирия.

Санкциите ли забавят помощта за Сирия

Санкциите срещу режима на Башар Асад са мотивирани със системното нарушаване на човешките права в страната и репресиите срещу сирийските граждани.

Гражданската война в Сирия продължава вече почти 12 години. От тогава досега на страната са наложени редица санкции, някои от които на физически лица, сред които и президентът Башар Асад. Ограничения срещу режима в Дамаск са налагани от страна на ЕС, САЩ, Канада, Швейцария и страните от Арабската лига.

Повечето от тях засягат банковите транзакции, инвестициите, полетите, износа и вноса на петрол, скъпоценни камъни, луксозни стоки, телекомуникационни технологии, оръжия, военна екипировка, културни ценности.

В рестриктивните мерки и на САЩ, и на ЕС са предвидени изключения, които засягат именно оказването на хуманитарна помощ и подпомагането на цивилното население в Сирия. Освен това Сирия не е обект на общо ембарго от какъвто и да е вид. Храни, стоки от първа необходимост, медицински и здравни продукти не попадат в санкционните пакети на ЕС. Тоест, на теория не би трябвало санкциите да възпрепятстват оказването на хуманитарна помощ на сирийското население. На практика обаче процесът е затруднен от различни фактори, включително логистични.

Вследствие на силния трус от 6 февруари и последвалите вторични трусове има големи щети по пътната инфраструктура, която свързва Турция и Сирия. Разрушенията на летището в Хатай и на пътя към граничния пункт, който досега се използва за предоставяне на помощ – Баб ал-Хава, наред с късно поисканата помощ са сред основните причини за забавянето. Щети по турска магистрала вследствие на трусовете се виждат и на кадри, разпространени от британския вестник “Сън” (The Sun).

Данните за достъпността до Баб ал-Хава са противоречиви. Някои сирийски източници твърдяха, че пътят до пункта не е разрушен, докато от ООН посочваха именно това за основна причина да не успее хуманитарната помощ да достигне до засегнатите сирийски райони по-рано.

Всяка помощ, която преминава през Баб ал-Хава се нуждае и от одобрението на Анкара. Доставките на помощ в този северен анклав зависят от гласуването в Съвета за сигурност на ООН, което се провежда на всеки шест месеца. Това е така, защото през 2020 г. Русия принуждава затварянето на всички гранични пунктове за предоставяне на помощ освен Баб ал-Хава между Сирия и Турция. Тогава Русия твърди, че помощта представлява нарушаване на суверенитета на сирийското правителство.

САЩ, ЕС и другите съюзнически страни не искат да изпращат хуманитарна и друг вид помощ през правителството в Дамаск, на чийто режим се противопоставят. Затова помощта обикновено се осъществява с посредничеството на неправителствени организации и организациите на ООН на място.

Докато по-голямата част от територията на Сирия е под контрола на режима на Башар Асад, то северните региони на страната, които са засегнати от земетресението, се държат от различни групировки. Една част от Северозападна Сирия се контролира де факто от Турция, а друга – от Хаят Тахрир ал-Шам, бунтовническа групировка, която се свързва с терористичната организация Ал-Каида. Североизточните територии на Сирия са контролирани в голямата си част от кюрдски групи, подкрепяни от САЩ.

По-ранното пристигане на руските спасителни екипи в Сирия се обяснява с това, че Москва подкрепя Башар Асад и е имала възможността да използва летищата в контролирана от режима територия.

Засегнатите от земетресението райони в Сирия разчитат в голяма степен на хуманитарната помощ и преди природното бедствие. Според Световната продоволствена програма това са 4,1 милиона души в Северозападна Сирия (90% от населението в региона). Гражданската война в страната е предизвикала вътрешната миграция на около 3 милиона души, които са били принудени да напуснат домовете си и да живеят в несигурност.

За първите 10 години на войната в Сирия ЕС е оказал хуманитарна помощ на страната за над 24 милиарда евро.

Проверено:

Не е вярно, че ЕС е забавила помощта за бедстващите в Сирия заради санкциите срещу режима на Башар Асад. Сирия задейства Механизма за гражданска защита на ЕС чак два дни след земетресението и веднага е подготвен първият пакет с хуманитарна помощ на стойност 3,5 милиона евро. На 9 февруари първите шест камиона с хуманитарна помощ на ООН пристигат в Северозападна Сирия.