Представете си свят, в който роботите не просто изпълняват задачи, а се развиват, адаптират и дори „лекуват“ сами – подобно на живите организми. Това вече не е сюжет от научнофантастичен роман, а реален научен пробив, пише Vesti.bg.
Изследователи от Колумбийския университет и Университета на Вашингтон разработиха нов вид робот, който може да използва части от околната среда – или дори други роботи – за да се възстановява и подобрява. Тази технология, наречена „роботен метаболизъм“, отваря врати към създаването на автономни машини, способни не само на умствена преценка, но и на физическа еволюция.
В основата на иновацията стои модулната система Truss Link – единични звена с формата на прътове, снабдени с магнитни съединители. Всяка от тези части може да се свързва с други, да се разширява или свива, и на практика да се самосглобява в по-голяма структура. Поотделно са прости, но когато се комбинират, могат да формират напълно функционални роботи, способни на движение и взаимодействие със средата.
Изследователите демонстрират как тези звена оформят плоски геометрични структури, които постепенно се трансформират в триизмерни механизми. В процеса те могат да „поглъщат“ нови елементи – както от обкръжението, така и от други роботи – за да подобрят собствените си способности.
В един от експериментите робот във формата на тетраедър си „прикрепя“ допълнителен елемент, изпълняващ ролята на бастун, което му позволява да се движи по наклон със 66,5% по-бързо. Това не е просто усъвършенстване – това е оцеляване чрез адаптация.
„Истинската автономност изисква не само мисловни способности, но и възможност за физическа самоподдръжка“, отбелязва д-р Филип Мартин Уайдър, водещ автор на изследването, публикувано в Science Advances.
Според него тази технология представлява нов тип интерфейс между изкуствения интелект и материалната реалност – възможност ИИ не само да мисли, но и да изгражда себе си в движение.
Съавторът на изследването, проф. Ход Липсън, директор на лабораторията Creative Machines Lab в Колумбия, сравнява новите машини с живите организми. „Биологичните тела са изградени от модули – аминокиселини, които могат да се използват повторно. Живите същества растат, възстановяват се и се адаптират, защото телата им не са монолитни. Нашите роботи тепърва се учат на това.“
Липсън подчертава, че напредъкът в изкуствения интелект е значителен, но физическите тела на роботите все още изостават. Новата технология цели да преодолее тази граница, като направи възможно роботите да се променят според условията, в които попадат.
Екипът си представя бъдеще, в което роботите се превръщат в самоподдържащи се системи – способни да изграждат себе си от подръчни материали, да се възстановяват при повреда и дори да се „надграждат“, използвайки останки от други машини. Такива умения биха били особено полезни в екстремни или труднодостъпни среди – като бедствени зони, подземни минни комплекси или дори планети извън Земята.
Все пак учените са наясно с възможните етични и обществени реакции.
„Образът на самовъзпроизвеждащи се роботи предизвиква асоциации с апокалиптични сюжети“, признава Липсън.
„Но истината е, че колкото повече прехвърляме отговорности на машините – от транспорт до отбрана – толкова по-важно е те да могат да се грижат сами за себе си. Няма да е реалистично да очакваме, че човек ще поддържа всяка една машина.“
Изображение: pixabay
Първо ще се изяждат помежду си, после ще изядат и хората, за да не им подяждат ресурсите.