Гигантът Кристофър Йънг падна на колене пред артистите на пловдивската опера
Имитираше Спайдърмен, за да се заиграе с детската аудитория
Паулина Гегова
Всички сме пленени от блясъка на Холивуд и в определени етапи от живота си, мечтаем да се докоснем до него, по един или друг начин. Разбира се, такива надежди най-често са илюзорно наивни, но начините могат да бъдат разнообразни и метафорични. Един концерт, например, е достатъчен вариант, не по-малко значим от идеята за Американската мечта.
Снощи Пловдив се превърна в Холивуд благодарение на Държавна Опера Пловдив, а блясък имаше. Той се излъчваше не само от разноцветните светлини на прожекторите, впечатляващата гледка към града зад сцената, самата архитектура на Античния театър, но най-вече от изпълнителите, който показаха завидно музикално майсторство. Оркестърът, дирижиран от изключителният професионалист Дерек Глийсън, свири точно, без нито една грешка. Ръцете им си боравеха с инструментите до съвършенство. Сюитите и композициите бяха от едни от най-известните филми, като „Извънземното“, „То“, „Индиана Джоунс“, „Мисията невъзможна“, „Стар Трек“, „Усещане за жена“, „Спайдърмен 3“ и още много други.
Няколко интересни аспекта се откроиха през вечерта. Първият от тях беше, че клишираната и мразена от мнозина мелодия от Титаник, в изпълнението на пловдивския оркестър звучеше много по-хубаво от оригиналната песен на Селин Дион. Беше нежно и докосващо, а не банално и досадно.
Вторият беше хорът на Опера Пловдив, който изпълни сюита от тематичния филм на ужасите „Хелрайзър-Хелбаунд“, композирана от величието във кино музиката Кристофър Йънг. Дошъл специално за събитието, той благодари на публиката и подчерта, че това е може би първият или един от първите концерти в Пловдив за филмови саундтраци. Най-изумително беше, когато този гигант в бранша падна на колене пред оркестъра и хора, преклонявайки се пред таланта и труда им. Самата сюита бе подчертана от светлинни ефекти, които те караха да се чувстваш като в дебрите на Ада!
Третият аспект бе избухването на публиката при първата мелодия след антракта. „Хари Потър“! Името само по себе си е напълно достатъчно да опише емоцията, която изпитва човек, когато слуша Темата на Хедуиг. Музикантите наблегнаха допълнително върху фентъзи филмът, за да удължат магията, а на нас изобщо не ни се искаше да свършва…
Цялата статия можете да прочетете в КАПАНА.БГ
