Изгубеният Пловдив: Миналото не е забравено, а настоящето не е научено

Водели са се много дела между селата за тези гори. В едно такова дело, село Царацово печели срещу Пловдив и половината Каршияк трябвало да бъде прехвърлен към него

Паулина Гегова

"Пловдив – древен и вечен". Всички знаем крилатата фраза, с която описваме града си и може би тя е най-подходящата такава за него, не случайно спечелил приза за Европейска столица на културата. В миналото ни се крие толкова история, толкова божествена, за времето си, архитектура, такъв балкански напредък, че няма как да не сме горди. Тази гордост не е просто повърхностно родолюбие, то има своите основи и доказателства за една цивилизация, тръгнала още от римско, преминала през всички културно-исторически течения, та до ден днешен, когато нищо не е изгубено безрезервно. А дали?

Снощи в Пловдивско историческо общество, което се случва в Петното на Роршах, се говореше точно за нашето наследство, такова каквото е било. За първоначалния вид на Филибето, за разрушенията и последствията от тях. Водещият Димитър Герганов ни срещна с блестящия историк Владимир Балчев – една подвижна енциклопедия на миналото. Човек разказващ увлекателно, изпълнен с безброй познания, лежащи върху призната документация. Снимковият материал, показан по време на лекцията, ни даде ясна представа какво сме променили, как сме се развили и защо.

Всичко започва от Османски Пловдив. За него знаем твърде малко. Има много малко гравюри и изображения от този период. До 1888г. Пловдив е вторият по големина град след Русе, с население приблизително 24 000 души. 

Първият план на Пловдив датира от 1741г., който се намира в музей във Виена. Пловдив е бил в рамките на Империята, но в един момент, през 15 век е опустошен зверски. Събарят крепостните стени, което дава материал за изграждането на Османския Пловдив.

Ще ви запознаем с интересни факти за историята ни, някои от които познати, други не толкова, но всички изключително любопитни. 

Знаете ли, че първоначално, тепетата се считали за шест, а всъщност били осем? Това се получава защото Сахат тепе, по състав на скалите представлява не едно, а две тепета. Другото, неизвестно, се намира точно под Младежкия хълм. То още съществува, но стената на Стоматологичния факултет го разцепва на две. Според Балчев нищо чудно след време то да е изравнено със земята…

Целия текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ