ДъвчИ КебапчИ
Пръстите ми са оплескани в червено. Хвърчат парчета месо, крака, очи. Късам ненужните крайници, после отстранявам главата. Цвърчи лимон, подправки. Капят лиги, сълзи, падат люспи. Боря се с пържени по гръцки скариди. Яростна, кървава битка, с тежки поражения и за вкусните мъртви морски гадинки, но и за психиката ми. Не е лесно да се бори човек с оранжевата армия в чинията си, особено ако пази спомени от подобни сражения в гръцко, по време на славни завоювания на чужди кулинарни територии. Като атаката с нож и вилица, която предприехме с цяла ударна рота чревоугодници в невероятното местенце 5 steps on the sand на средния ръкав на Халкидики- Ситония (там мнозина ги бе подгонил такъв апетит, че се чудеха дали да не чучнат и готвача в тигана заедно с октоподите и скаридите, които той сам си вадеше от морето).
Тези кулинарни батализми се въртят в главицата ми, докато смуча червените си пръсти след петата сочна скарида. Спрях да извършвам това действие в мига, в който почнах да дъвча собствената си плът. Защото беше болезнено вкусно. И някак диалогично, въпреки че се намирах сам, на маса, отрупана с мъртви водни създания. Те ме гледаха от порцелана с изцъклени от изненада и от солидните ми керамични резци очи. А морето, онова гръцкото, ми шепнеше. С всичката си страст, сол, вкусни обитатели. Странно, но това се случи в Пловдив, на една уличка, чието име дори не запомних, но в един следобед, който помня. Защото ме отнесе в Ситония. Въпреки че бях негде зад претенциозния Вижън.
Ресторантчето е семейно, непретенциозно, дори прекалено непретенциозно. Без много въздух и пространство, но с много дух. Казва се Ya Ouzaky. Звучи изненадващо, както най-често се изненадват клиентите, които дебютират на масите с нож и вилица. Покривките естествено са от хартия, столчетата и масите са бели, като първите са с наплетени корабни въжета. Всичко, което става в кухнята се случва пред вас, а храната е изключително добра. Обядът ми, който включваше порция прясна тарама хайвер, гръцки хляб, гореописаните скариди със сос и чаша бяло вино струва близо 13 лева. И си заслужава. 
Огладнявам дори, като пиша тези редове. Единствено ме притеснява евтиният теракот по пода и купешкия сос за скариди, който ми поднесоха с блюдото. Но и той ставаше. А и дори Креативно Гладен от време на време си купува сосовете за домашните си манджи. Всъщност- и него съм виждал да бродира във 5 steps on the sand (подчертавам го за фенките, които го искат за съпруг. Креативно Гладен също яде по ресторанти, момичета, не виси постоянно над фурната).
