В Пловдив има много строителни периоди – Античност, Възраждане, следосвобожденски период, следвоенен период, панелно строителство, съвременно строителство. Как се държат различните сгради по време на земетръс и кои са най-устойчивите здания?
Няма как да се отговори еднозначно, защото сеизмичната оценка на сградата зависи от конкретния случай. Важно е през коя година е строена и по кои норми е изчислявана устойчивостта ѝ. Една конструкция може да издържи и стотици години в зависимост от начина на изпълнение, експлоатацията и грижите.
Старите сгради подлежат на обследване на конструкцията за състоянието на носещите елементи. При необходимост трябва да се осигури съответното конструктивно укрепване, за което има различни методи. Проверяват се деформациите, изследват се пукнатините, които могат да възникнат в следствие на земетръс или друго въздействие. След силни трусове трябва да се прави преглед на конструкцията.
Скалата на Медведев-Шпонхоер-Карник и скалата на Рихтер
Новите сгради в Пловдив се изчисляват на най-високата степен за сеизмичност на сгради, която е 9-та степен по Международната сеизмична скала на Медведев-Шпонхоер-Карник. Тази скала е различна от скалата на Рихтер. Тя отчита повече фактори, които имат значение спрямо сградите. Според нея при степен 10 не се строят сгради.
Скалата на Рихтер не е ориентир за това колко ще издържи едно здание при земетресение, защото при сградите голямо значение има къде е епицентърът, т.е. при една и съща сила на земетръс (примерно 7 по Рихтер) една и съща сграда може да устои, или да падне в зависимост от това колко „плитко“, т.е. колко близо до основите, е епицентърът на земетресението. Има земетресения, които са силни, но ако епицентъра е на голяма дълбочина, това не оказва голямо влияние на сградите. Има земетресения, които не са толкова силни, но ако епицентърът е близо до основитеа, може да има последствия. Ето защо сградите се изчисляват по скалата на Медведев.
Сградите в Пловдив
За изчисляването на една сграда на земетръс имат значение основата (почвите и слоевете), нейната височина, площ, вид носеща конструкция, динамични и статични натоварвания.
В Стария град на Пловдив къщите са с дървена конструкция, която сама по себе си е по-еластична на земетръс. Освен това Старият град се намира на Трихълмието, където основата е скала, което спомага последствията от трус да са по-малки. Повечето сгради от времето на Възраждането са изключително тектонични, конструкцията им е съобразена с визия, носимоспособност и тн.
След Освобождението започва стремеж да приобщим архитектурата си към Европейската. В края на 19-ти век се появяват сградите с масивни носещи стени, а след това и стоманобетонните конструкции.
През 1927 г. е издаден „Правилник за проектиране на железобетонните строежи в Царство България“, като за ползване са приети утвърдените в Италия през 1927 г. с кралски декрет „Технически и хигиенически норми за земетръсните места“ (първите норми за земетръс в България са преведени от италиански).
През 1947 г. има нов правилник, а през 1957 г. се приема „Правилник за проектиране и строеж на сгради и съоръжения в земетръсни райони“, където вече се отчита и вида на основата (почви, скали и др. слоеве) и нейната носеща способност.
През 1961 г се изготвя „Правилник за антисеизмично строителство“.
Сградите, изчислени по нормите от 60-те години, всъщност са със заложени по-големи сеизмични натоварвания в сравнение с нормите от 1987 г.
Панелните сгради „се държат добре“ при земетръс, ако връзките между панелите са изправни. Самите панели са здрави, единствено може да възникне проблем в зоните на връзките, ако не са изпълнени качествено или ако е настъпила корозия с времето.
През 1987 г. се изработва нов правилник – „Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони“ от специалисти от ВИАС, БАН и НИСИ. Тези норми се различават от съветските и стъпват на Калифорнийските норми от 1978 г.
С навлизането на стандартите на Еврокод в проектирането, земетръсните ни норми от 1987 г. са актуализирани през 2007 г. Следващата редакция е през 2012 г.
Реално оразмеряване на сградите за земетръс започва да се прави след средата на 80-те години с развитието на компютрите, защото самият начина на изчисляване и твърде сложен, дълъг и тежък. Средата на 80-те вече в България се създава първия софтуер за оразмеряване на конструкцията на земетръс и започва да се строи спрямо вече приложените изчисления.
Сеизмични райони
България е разделена на сеизмични райони, което се взема под внимание при проектирането. Картата на сеизмичните райони е съобразена с Международната сеизмична скала на Медведев-Шпонхоер-Карник (MSK-64).
До 1977 г картите са разработвани на сеизмо-статичен принцип, т.е. на базата на станали земетресения. Картата за сеизмично райониране има прогнозен характер и е разработена за максималните стойности за интензивност на сеизмичното въздействие на територията на страната при период на повтаряемост 1000 г.
Градове в близост до съвременно активни разломни структури, за които основен принос към сеизмичната опасност имат близки земетресения с магнитуди от 5.5 до 6.5-7.5, са София, Пловдив, Пазарджик, Сливен, Благоевград, Ямбол, Велико Търново, Хасково и Стара Загора.
