Директор от Световната банка на бизнес форум в Пловдив: Ние вече живеем в бъдещето

В Индустрия 4.0 роботите не могат да бъдат спрени, информацията е валутата на бъдещето, а споделянето на идеи между компаниите е ключ към скоростната писта в четвъртата стъпка  на индустриалната революция

Конференция "Индустрия 4.0" събра в Пловдив световни и европейски експерти в търсене на отговори на въпросите: как изкуственият интелект да се интегрира в системата, как да ориентират различните бизнес сектори към промяната, как ще се генерират новите работни места

Таня ГроздановаМост между дигиталните индустрии и традиционните, така най-общо може да се синтезират търсенията на участниците в международният двудневен бизнес форум, който стартира в Палата №7 на Панаирното градче в Пловдив в четвъртък.  На сцената един до друг излязоха и говориха световни, европейски лидери и представители на компании от близо и далеч.  

Форумът "Индустрия 4.0" събира в себе си развитието на генетиката, изкуствения интелект, роботиката, нанотехнологиите, биотехнологиите, 3D принтирането, съчетава реалния свят на производството с дигиталния свят на компютърните науки, създавайки екосистема, в която човек и машина работят заедно за пълна оптимизация. Четвъртата стъпка в индустриалната революция повдига въпроси как изкуственият интелект да се интегрира в системата, как да ориентират различните бизнес сектори към промяната, как ще се генерират новите работни места. Търсенето на тези отговори са си поставили за цел организаторите и участниците в  Четвъртият годишният бизнес форум на "Капитал", Industry Watch, "Тракия тех" и Община Пловдив.

„Бъдещето е в IT-индустрията и роботиката. Неизбежно е специфичните умения в работата на хората, да не се поемат от роботи, защото роботите не могат да бъдат спрени. Споменете си как само преди няколко години 3D принтирането бе фантастика, а днес един робот може да принтира цяла сграда, дори органи… Допълнителното производство от роботизирането, 3D принтирането, аутсорсването на части и услуги и всички тенденции, които носят те на пазара на труда. Само след няколко години ще бъдем изправени пред дилемата да осигурим работа на много хора, особено с по-ниска квалификация.“ Това каза в очертавайки предизвикателствата, които според него не са в бъдещето, а в настоящето, Аруп Банерджи, регионален директор за ЕС от Световната банка. Магнетичният лектор посъветва присъстващите политици не само да търсят решения с държавните механизми, но и самите те да добиват нови конгнитивни умения.

В България се свива работния пазар, но се свива и населението, което след няколко години няма да е в работоспособна възраст, за това търсете решение. Политиците трябва да станат далеч по – адаптивни от днес, каза още Аруп Банерджи, предавайки думата на седящия до него вицепремиер Томислав Дончев. По думите на вицепремиера производителността на труда у нас през последните 5 години расте съпоставимо с тази на ЕС, това обаче не важи за ръста на разходите за работна сила. Работната заплата не расте с тези темпове. „Не е реално да говорим за Индустрия 4.0 с администрация 1.0 и образование 2.0“, отбеляза Дончев. След това подчерта , българската индустрия има големи възможности за развитие в много направления.

„Ние сме опасно малки. Това може да се  превърне в предимство и нашата цел да е направо Индустрия 4.1. Тук е нашият шанс, защото България има едни от най-бързите интернет връзки в Европа. Докато другите градят нова инфраструктура в тази посока, нашата е нова,“ смята вицето.

Тежките времена предстоят за производствата с ниска цена на труда, но макроикономически погледнато това не е голям проблем. Те ще изминат своя кратък жизнен път по естествен начин, обобщи тази тенденция Дончев.    

“Недопустимо е бизнесът да се спъва от излишен бюрократичен натиск. Държавата може да осигури адекватно администриране на процесите”, заяви Дончев. Той наблегна и на дисбаланса на пазара на труда и разминаването между това какви кадри се обучават и от какви всъщност има нужда. Тук между нас има не пропаст, ние сме на две различни планини, заяви той.

Изостаналостта на страната по думите му също може да е предимство, защото така прогресът се случвал по-лесно. „Тук е нашият шанс, но трябва да бъдем по-бързи, по-гъвкави и по-умни. Трябва обаче смелост. Наред с достъпа до финансиране, доброто образование, административните услуги, трябва и оптимизъм у бизнеса“, коментира Томислав Дончев.

Според проучване на европейския пазар, представено от Гунар Мюнт – директор на отдел "Иновации и конкурентоспособност" към Европейската инвестиционна банка, 75 % от фирмите искат да влагат в нови технологии, защото в тях е бъдещето, но само 5 % го правят.  Същото изследване нарежда България в четвърти квадрант на координатната система по вътрешни парични потоци и достъп до външно финансиране. Накрая на класацията сме и като ниво на индустриално оборудване от 20 млн. фирми в Европа.  

Огледайте се от вашето място и потърсете сътрудничество, препоръча експертът.  В България няма много свеж паричен ресурс и външното финансиране е малко, същевременно вие се страхувате да вземате заеми. В Европа като цяло има недостиг на заеми между 5 и 50 млн. евро, които са най-търсени за развитие на бизнеса. В това отношение страната изостава, каза Гунар Мюнт.

„България е много добро място за бизнес. Преди 17 – 20 години чувахме непрекъснато "Това тук няма как да се случи", но сега нещата са много различни. Ето, край Пловдив вече има необходимата инфраструктура да се развива нашата фирма, която работи с инженери в целия свят. Трябва да има повече такива места у нас“. Това са думи на  българинът Краси Петков, изп. директор и основател на IT-фирма в САЩ. Неговата „Мilara“ има свои филиал за роботиката край Пловдив.  

Вицепремиерът Томислав Тончев също посочи Пловдив като пример за иновативно развитие. „Не случайно днес творим стратегии тук. И тук заслугата е не толкова на държавата и местната управа. Тук двигател беше бизнеса.“

Бизнесът трябва да е подготвен за революция, не за промени, около това се обединиха  участниците в конференцията днес. Високо технологичното бъдеще вече е тук и ние трябва да се адаптираме. Първият ключ, който откриха в тази насока бе – споделянето на идеи между компаниите и работа с данни.

“Industry 4.0” и в петък с темите: Дигитална трансформация и готовност за дигитална култура на традиционните индустрии; Аутсорсинг дестинация и Защита на данните и електронна сигурност.