Иво Дернев
Нямаше шоу в последните 24 часа в Под тепето. Вероятно сме разочаровали повечето от вас, но нямахме слово. Нямахме енергия. Нямахме желание. Нямаше ги голите кълки, нямаше ги чалга звуците, нямаше ги рок жиците, нямаше ги смислените или безсмислените ни словоизлияния. Нямаше ги, не защото сме станали по-сериозни. Или ни е дошъл акълът. Или Ирен Кръстева ни е купила. Не! (от днес сме си същите). Решихме да замълчим и да се замислим. Да отдадем почит към един символ на разума, културата и интелекта, на който бихме искали да подражаваме, но не можем. Под тепето скърбеше за един голям човек- Крикор Азарян. Величавият пич със семпла брадичка, който ни остави да дерзаем след чудесата, които сътвори в театъра и душите ни. И вече ни иронизира или десектира някъде отгоре, с неповторимото си чувство за хумор, неподражаемия си тембър и с цялото спокойствие на света, което излъчваше приживе. Професор Азарян надви бандата на Крокодилите, грабителите на Фантастико, болния пловдивски кмет, Бат Бойко и Денсинг Старс с една последна, тежка, болна, но горда въздишка. Остави ни да си мислим, че светът се върти дори без разума и дробовете на такива като него. Но дали е така… Светът май вече повече се топи, отколкото се върти, колосите си отиват, а остават джуджетата.
