Църквата трябва да спре да прилича на всеобщество от мутри

Гласове

Архонството е груба пародия на духовност

Image title
Поредни яростни обществени полемики предизвика управителят на Пловдивската митрополия Николай Методиев Севастианов, след като ръкоположи оръжейния бос и осветлен като агент Омуртаг на ДС Петър Манджуков точно преди седмица. С обръщение „достоен“ Николай провъзгласи за архонт родения под тепетата бизнесмен заради дарените близо 900 хиляди лева за изграждане на храма в Тракия. Това се случи в деня на откриването на черквата пред отбрани свидетели- пловдивските властимащи и някои от най-богатите българи, все потенциални бъдещи архонти- Георги Гергов, Красимир Гергов, Цветан Василев, Тодор Батков, Димитър Георгиев и др. Точно преди седмица Николай Методиев Севастианов и лакеите му официално дадоха да се разбере, че за тях вярата е бизнес, баровците са по-важни от обикновените миряни, лустрото, ролексите и влиянието са поставени пред духовното. При това във време, в което според решението на Светия синод от 2007-а званието архонт е отречено. Само четири дни след случилото се в район Тракия обаче десет представители на Светия синод се събраха и решиха да легализират архонството, та да могат съвсем да се капсулират със силните на деня. Висшите духовници дадоха зелена светлина на този ритуал по връчване на благородство, а след това нагло и скандално замълчаха на въпросите на някои медии. Не излъчиха представител и за предаването на Горан Благоев „Вяра и общество“ по БНТ. За неминуемия алианс на висшия клир със съмнителния бизнес или за намерението на Светия синод да легализира „архонтството“ Благоев разговаря с д-р Николай Михайлов и представители на пловдивските общественици, протестиращи срещу митрополит Николай – историкът Катрин Сариева и главният редактор на Под тепето Иво Дернев.

Image title
За прелюдия бе излъчен запис с мнението на г-н Николай Метоиев Севастианов по темата. Николай Пловдивски е категоричен, че свещен дълг на митрополита е да отличава хора като Петър Манджуков, да ги постави за пример на останалите за вдъхновение към добротворство, дарителство. Според г-н Николай архонт е първенец, който се е отличил със своя принос за Светата църква. Ние сме длъжни, когато видим, че някой е светлина с делата си на добротворство, да го поставим на високо, казва Севастианов. Не знам кога и защо е отречено архонството. В обятията на църквата има място за всички човеци. Господ казва „Дойдете при мене всички“, отговаря на въпрос дали и хора със съмнителен бизнес могат да бъдат ръкополагани като архонти. Севастианов смята, че когато някой е построил храм, не е дълг на църквата да установява дали инвестираните средства не са кървави пари.
Мотивът, с който Петър Манджуков бе ръкоположен за архонт, са добрите дела, които той е сторил. Нека Николай и хората от висшия клир дефинират какво за тях е добро дело- да налееш 900 хиляди лева в няколко тухли или да спасиш 15 живота от горящ рейс на магистрала Тракия например. Защо църквата не говори за хора като Стефан Стойчев, който продължава да прави добрини? Някой от духовниците ни каза ли две думи за този човек вече точно една година от случилото се на магистралата и неговата постъпка, попита в студиото на Горан Благоев Иво Дернев от Под тепето.

Тенденцията беше ясна от начало. Висшият клир е решен на стратегически алианс с бизнеса и предлага на този бизнес това, което може- умилителен и пищен церемониал за връчване на благородство. Което само по себе си съдържа елемент на комизъм, но във всички случай и е скандално. А срещу тази услуга църквата получава финансова закрила и бива интегрирана в мейнстрийма на пост-преходното общество, което е структурирано на върха със силните на деня- тези, които имат пари, придобити по несподелим или частично споделим начин, крайно съмнителни люде от гледна точка на духовния вкус. Бедата тук е, че със средствата на кесаря не могат да бъдат преследвани божиите цели, а това се канят да направят. Искат да интегрират този бизнес да спасява Евангелието. Това е нелепо от всяка гледна точка. Най-авангардният измежду митрополитите Николай Пловдивски- един изключително амбициозен човек с нюанс на неуравновесеност на публичното поведение, включително и на това, което е направил и по начина, по който го аргументира, очертава една стратегическа линия, с която ще трябва да се свиква. Това, че синодът отменя собственото си решение, означава голяма слабост, постфактум признаване на вече ръкоположени в благородство люде, чиито имена няма смисъл да назовавам. И означава също така, че те са си дали сметка, че срещу ръжена на парите не бива да се рита, и че много по-малко рискуват, когато изневеряват на духовната същност на собствената си вероизповед, отколкото ако се обявяват срещу съвкупната воля на тези силни на деня, коментира архонтските събития д-р Николай Михайлов.

Катрин Сариева определи случилото се като нещо очаквано. Това е в стила на нашия митрополит. Това, което е скандално за нас, за хората е практика. Гледат я като банална новина. Когато поставихме проблема за тапетите в „Света Марина“ хората бяха по-въодушевени в реакцията си, тъй като го усещаха сетивно. Там видимо се възмущаваха. Тук, даването на архонстката титлата, е дежавю като тип поведение и в държавата, и в църквата, и освен насмешка и „казах ли ти аз“ не предизвиква огромно възмущение. Но е очеваден знак за двойния стандарт на съществуване на българската държава. Тоталната подмяна на стойности, отклоняване на вниманието. На хората им е писнало от абсолютно всичко, в един момент губят критичната си маса и гледат сеир, допълни Сариева.

Да, става дума на подмяна. Която е дотолкова болезнена, доколкото кръжи около олтара. Тя скандализира вярващия човек със запазен усет за духовното. Груба пародия на духовност, на това, което православието представлява в своята същина. Нетърпима подмяна, която има своите естетически следствия. На митрополит Николай ще трябва да му се каже, че ако той чувства собствената си воля твърде амбицирана да успее, нека знае, че успехът на всяка цена не е никакъв успех от духовна гледна точка, а си е сухо падение, смята д-р Михайлов.
Не знам дали той осъзнава какъв форма на скандал представлява ролексът му и тези мушамите върху древни стенописи в храма. Защото ако не осъзнава, това означава повреда на духовния усет. Предводителите на тази архонтска сага Галактион и Николай трябва да бъдат спрени, на мен ми идва революционната мисъл на някакъв вариант „Окупирай синода“.
Хората са стадо в един осъдителен смисъл на думата, а тези хора, висшите духовници, са пастори също в такъв смисъл, защото в ръката си държат лъскава гега и нищо друго не ги интересува освен социален блясък, който си представят като духовно великолепие, каза още д-р Михайлов. И завърши коментара си по повод архонството с думите:
Това литургично производство е абсолютно нелепо, кощунствено, за всеки, който има читави духовни сетива. С тези свой действия висшият клир прави нещо много лошо- отпъжда по един радикален начин просветените хора, тези които имат морален интерес, които се вълнуват все още от морални въпроси и са естествени съюзници на църквата. Тя не може да се държи спрямо тези хора с пренебрежение. Тя трябва да спре да прилича на всеобщество от мутри. Този свети синод трябва да се сепне, защото църквата е на 2 хиляди години и те са чиста случайност на фона на тази славна история. Тази история има и прецеденти от такъв тип, но е добре те да прочетат и за други прецеденти. Добре е всички ние да си дадем сметка, че пътят към храма е покаен път, а не път на този вариант на силов триумфализъм, за който ни свидетелстват амбициозни люде като пловдивския митрополит и съвършено разпасани хора като старозагорския. Светият синод, а и цялата църковна общност, трябва да престане да съществува в модуса на стадо , защото евангелското стадо не е послушна и безмозъчна тълпа, която следва самозабравили се хора, защото това е златен път за отстъпление от вярата. Евангелието трябва да се защитава с евангелски средства, а не със средства от подземието. Последна сметка всички ние трябва са се освестим, за да спасим страната, църквата и себе си самите.
Цялото предаване можете да гледате тук:
http://bnt.bg/bg/productions/44/edition/23767/vjara_i_obshtestvo_16_uni_2012  

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.