Иво Дернев
„Цар”, който се крие шутовски от обективите като Плъх в капан. „Цар”, който се бе снишил и свил като мишок пред магистратите в искане за по-лека мярка за неотклонение. „Цар”, който не намери сили да излезе пред онези медии, каквато е Под тепето, които живяха и живеят със събитията в Катуница. Но намери сили да псува и да покаже на същата тази Катуница „царския си жезъл”. Болен и клет, държащ се за сърцето, размаха месестия си среден пръст на две женици с пропити от сълзи бузи, които погребаха синовете си. И обвиняват „Царя” за траурните си ленти и черните си съдби. За тях той е Плъх, не Цар.
Такава е БГ репликата на великия роман на Джеймс Клавел. Приликата с реални съдби и герои е случайна. Съвсем обяснимо- действието от епохалното четиво се развива в японски военнопленически лагер на остров Ява по време на Втората световна война, а циркът около Рашкови се вихри в Районния съд в Асеновград и Пловдивския затвор в наши дни.
Киро се държи за сърцето, страда и се пени от цял том заболявания, Костадинка реве около него, а някакви хора, с някакви си транспаранти търсят справедливост за умрелите си деца. Вместо нея, откриват среден пръст. Жест, който прееба всички ни. И държавата, и съда, и катунци, и медии, и фенове, и всички хора, които бяхме по площадите в този бурен септември. Това е за нас- средният пръст на Киро с ясното послание: „Начукайте си го, клошари!”. Ние писахме, прокуратурата се самосезира, хората псуват. Големият въпрос около днешния фалически знак е дали Киро и хора като него ще продължават да ни го начукват? Дали заради подобни тежки изнасилвания Катуница трябва да е пример за непримиримост с насилника. Борбата за оцеляване в японския лагер в Сингапур от романа на Клавел се води всеки миг по градските ни улици и селски калчоци. Защото винаги има един Цар Плъх, който показва средния си пръст на мишките. Е, мишките обаче са строени в шпалир, развяват транспаранти, искат справедливост и я търсят, задават неудобни въпроси и чакат отговори. От тях Киро наистина може да се хване за сърцето. Капанът за вредни гризачи е отворен, само някой да сложи и сиренцето за примамка.
Да бе жив Клавел. Да бе тук, в Асеновград. Да бе видял наглия поглед на Царя Плъх, в едно със средния му пръст. Завиждам му, че го нямаше. Щеше да бъде умерзен до мозъка на костите. Защото средният пръст бе турнат в лицето на всички ни. Дори на Клавел, който ни гледа отгоре с Ангел и Павел.
