Проф. Карен Джамбазов, директор на УМБАЛ „Св. Георги“, интервю на Иво Дернев
– Проф. Джамбазов, само лоши новини ли има в здравеопазването?
– За лошите новини вероятно причините са комплексни – те са и субективни, и обективни. От една страна самите медии предпочитат да тиражират отрицателни новини, може би защото те водят до по-голям интерес. За пример – имах едно друго интервю, в което обяснявах реалното състояние на нещата и как ще правим ремонта в три клиники, как вървим напред, а излезе заглавие „УМБАЛ Свети Георги пред фалит”, след което в целия текст се обясняваше, че това не е фалит, напротив ще се правят ремонти и ще се обновяват нещата. Та явно това е някакъв журналистически подход, при който май се цели заглавието да грабне читателя, слушателя или зрителя. Разбира се, има и много други причини.
Аз предполагам, че са комплексни, защото от една страна в течение на последните години в медицината настъпиха страшно много промени. Не всички от тях са положителни, за съжаление имаше периоди на демотивация и на лекари, и на сестри, и на санитари. Има период на нови ангажименти в съответствие с възникналите промени в здравната система. Фактор са и обективните проблеми, които има здравеопазването в момента. И в крайна сметка това се отразява и на отношението на персонала към пациентите. От друга страна е желанието на всяка цена всеки един пациент да търси виновен, когато не се получат нещата. И може би това, че като че ли се получи една сериозна неравнопоставеност в здравеопазването на база разлики в държавни, в частни структури, на база разлики в подхода, в начина на лечение, в начина на отношение. Това в крайна сметка рефлектира върху взаимоотношенията между лекари и пациенти и върху работещите в здравеопазването, което между другото не е добре. Аз смятам, че нарушаването на доверието на пациента към лекаря е голям проблем. На практика води до това, че пациентът не може да се лекува адекватно. Когато той не вярва на лекаря, лечението не е успешно в пълен обем, защото в крайна сметка той се съмнява във всичко, което му се прави.
И тогава липсата на доверие води до лош резултат. Естествено, сред лекари и сред медицински персонал има качествени и некачествени хора, както е навсякъде.
– А мислите ли, че това може да се промени? Аз например искам да пиша и чета за лекарските успехи, а не за грешките…
– Аз смятам, че в това отношение трябва да има строго индивидуален подход. Неслучайно знам, че има бял лист на лекарите в Пловдив, има и черен списък. Това го правят самите пациенти. Много от тях са посочили тези лекари, на които имат доверие, при които биха отишли и биха поверили себе си или свой близък. Както и тези, от които не са доволни, и мисля, че това е една много добра статистика. Смятам, че от страна на лекарите трябва да има изключително професионално отношение към пациентите. Това означава, че наред с това да е лекуван правилно, пациентът трябва и да е информиран правилно за това, което предстои, за да бъде наясно и да направи своя избор. Така няма да се чувства недостатъчно обгрижен, което е големият проблем. В същото време, разбира се и лекарите, и целият медицински персонал трябва да са абсолютно наясно какви са правилата, с които са се съгласили, за да изпълняват тази професия. И когато не са с чувството, че им се дължи нещо допълнително, смятам, че всички ще имат полза.
– В този ред на мисли, всички сме наясно, че системата някъде е сбъркана и затова специалистите не получават това, което заслужават. Резултатът от това е, че в рамките на няколко години има сериозен отлив на специалисти и важни кадри за здравеопазването в чужбина и частни клиники…
– По принцип всеки човек се движи от два вида мотивации. Единият е вътрешната мотивация, която е независима от паричното изражение. Тоест дали аз ще бъда добър лекар в случая, дали ще искам да се образовам, да се усъвършенствам, дали искам да стана примерно много добър хирург или да постигна академична титла, да преподавам – това е вътрешната мотивация, която ни тласка напред и тя невинаги е зависима пряко от външните фактори. Вторият е външната мотивация – условията, в които работим, видът на заплащането и размера му, взаимоотношенията с останалите хора от колектива. Това са различните видове мотивации, които има всеки човек, и в случая част от мотивацията е заплащането. По принцип в момента заплащането на лекарите много се коментира. Бих казал, че то е много разнородно. Няма как да сложим под един знаменател всички лекари във всяка една специалност поради естеството на финансиране на здравната система в момента и утвърдените вече практики през последните над 10 години. Това води не само до изтичането на кадри от страната, но и до голямо движение на лекари, на медицински сестри, на персонал в рамките на самата държава. Има моменти, когато добрите кадри от едните болнични заведения отиват в други болнични заведения. В случая това може да бъде двустранен процес, в смисъл да напускат държавна болница, да отиват в частна или обратно – от частни болници се връщат в държавни. Ние наблюдаваме в нашата болница и двата процеса. Тоест не можем да говорим, че по някакъв начин трябва да се ограничи миграцията или движението на кадри, нормално е да има такава. В крайна сметка, естествено там, където получават по-добро заплащане и по-добри условия на труд, ще има по-голям прилив на кадри. Дали може изобщо да се сравняваме със западноевропейските държави – това е труден въпрос, защото е ясно, че няма как стандартът на живот да е еднакъв. Тоест няма как да гарантираме това заплащане, което има един средностатистически лекар в Германия, да бъде еднакво с това на един негов колега в България. От друга страна и у нас има изявени специалисти, работещи срещу заплащане, което бих казал, че далеч не е несъизмеримо с това, което получават колегите им в Западна Европа. Така че тук нещата са пак много относителни. Истината е, че начинът на финансиране в здравната система определя приоритетите и насоките, и ефектът от това финансиране се установява през следващите години. Ако ние насочим повече средства към болнична помощ, става въпрос за държавна политика, тогава след няколко години ще имаме бум в болничната помощ. Ако средствата се насочат повече в доболнична помощ, ще имаме по-голям бум на пациенти на лечение, на методики в доболничната помощ. Тоест, управлявайки парите в здравеопазването, естествено може да се управляват и процесите в това отношение. Пак казвам, трудно е в сравнение със Западна Европа средностатистическия лекар да го задържим само по отношение на Фонд „Работна заплата”, но пък има редица други фактори. На практика реализацията на един лекар в чужбина не е толкова проста. Първо, той е чужденец при всички положения. Второ, има други фактори – например семейни, които биха го задържали. Трето, възможностите за кариера са различни в различните държави. Факт е, че наблюдаваме колеги, които напускат страната, отиват в чужбина, работят известно време, след което се връщат в България. Мисля, че този процес не е страшен. Въпросът е да генерираме достатъчно кадърни кадри. Това се започва още от студентската скамейка, от подбора на студентите, след това от хората, които специализират, за да може да гарантираме на България в следващите години добри лекари и качествено здравеопазване.
– А има ли хора на студентската скамейка в момента?
– Да, всъщност това е по-скоро приоритет на Медицинския университет. Към момента вече са приключили изпитите по биология и химия, и би трябвало вече да е ясна ситуацията. Доколкото знам, напливът за медицина не е чак толкова голям, колкото е бил преди години. Причините също би трябвало да бъдат анализирани – защо няма толкова много желаещи, млади, кадърни хора да станат лекари.
– Казват, че ръководите европейски. Как определяте себе си – като медик или като мениджър? Или от двете правите някаква чиста есенция?
– Ами лично аз от две години съм повече мениджър, отколкото медик. Но пък през последните 20 години бях предимно медик, а не мениджър. Истината е, че дори и сега опитвам да поддържам нивото, което имам, и да продължавам да преглеждам пациенти, да продължавам да оперирам. Разбира се, това се случва в извънработно време, ако въобще съществува такова понятие за мен. Но основното е, че през почивните дни се опитвам да консултирам колкото може повече пациенти, за да не губя връзката с това, което мога да правя най-добре. От друга страна мениджмънтът на тази болница е изключително труден, това е ясно, предполагам няма човек, който да се съмнява, че е така. Защото това е УМБАЛ „Свети Георги”, най-голямата болница в страната, тя е с 1345 легла, с над 35 клинични звена, уникални специалности, каквито има на малко места в България. Тя е основното лечебно заведение в целия Южен Централен район. Мога да кажа, че през последните две години все още сме единственото лечебно заведение, което има и два линейни ускорителя за лечение на пациенти с онкологични заболявания. Движим в момента проекти за над 13 млн. лева по европрограми. Така че смятам, че мениджмънтът на тази болница е трудна задача. Дай, Боже, да сме успешни. Предполагам, че резултатите трябва да доказват това.
– Много от тях са видни. Придобива ли болницата европейско лице?
– Много бихме искали да е така. Скоро спечелихме една престижна награда на Министерството на околната среда и водите във връзка с проекта, който имаме за външно озеленяване на пространството на Хирургичния блок. Получихме специалната награда на журито, тъй като успяхме да облагородим площите при влизане в Хирургичния блок. Много други неща се направиха. Премахнахме различните видове заведения за обществено хранене и продажба на какви ли не артикули на входа на Спешния сектор. Предстои тотално обновяване на Спешния сектор и превръщането му в едно модерно спешно отделение с трето ниво на компетентност с ремонт за над 1,5 милиона лева. Това предстои да направим до края на годината. Купихме доста модерна апаратура, която ни спестява разходите за наеми и плащане на външни фирми и по този начин намалява разходите на болницата. За съжаление това е въпрос на инвестиции, които ни се наложи да направим с цел в следващите една-две години тези разходи да получат възвръщаемост и на практика болницата да бъде в едно много по-добро състояние, отколкото е към днешна дата. Въпреки всички тези инвестиции, които сме направили за 2011 г. – те бяха над 4 милиона лева собствени средства, успяваме да намалим нивото на задълженията. Най-точният критерий за това какъв е проблемът на едно дружество, са просрочените задължения – това, което е дължимо във всеки един момент. Радостната вест е, че само за шестте месеца на тази година имаме най-ниското ниво на просрочените задължения. В момента те са 10 милиона лева. Почти винаги са се движили около 12-13 милиона и повече.
– Вие колко задължения заварихте?
– Около 17 милиона лева просрочия. В момента те са намалени с около 7 милиона лева в сравнение с 2010 г. Общите задължения на болницата се движат приблизително в рамките, които са били в последните две години. Когато се правят инвестиции, на практика тези инвестиции налагат ние да дадем едни пари и да чакаме възвръщане след години. Като обща цифра задълженията не са повишени и всяка година стремежът ни е да намаляваме просрочените, като достигнем до края на годината до 8,5 милиона лева.
– За нас е интересно как така в рамките на две години нещата явно тук се получават? Защо го нямаше това преди? Каква е разликата?
– Не мога да кажа защо го е нямало преди. Може би просто по-рано се е работило в по-комфортна среда. Имало е повече средства. Последните две години бяха време на криза и, за съжаление, това е причината ние да заварим едно доста сериозно ниво на просрочени задължения и дългове на болницата. През тези две години доста внимание обърнахме на обществените поръчки и на подредбата, по която заявяваме стоки и услуги. Имаме над 30 обществени поръчки за 2011 г. – ние сме болницата с най-много проведени обществени поръчки. И въпреки това продължаваме да слагаме постепенно в ред нещата. Екипът е изключително важен независимо от текучеството, което имаме непрекъснато. Поддържаме екип от кадърни хора, които си вършат работата. Но още може да се желае. Подготвяме още няколко проекта. Безвъзмездното финансиране за част от тях е 50% от общата стойност, а за други – 100%. Ще спомена само най-големия ни проект – той е по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013”. Негов бенефициент е Министерството на здравеопазването. От този проект очакваме техника – магнитен резонанс, модерен компютърен томограф, дигитални рентгенови апарати, видео-ендоскопска апаратура за около 6,7 милиона лева.
Искаме да оборудваме модерна операционна зала, която да предпази пациентите от тежки операции на крайниците при запушване на съдове и, по подобие на инвазивната кардиология, да можем да поставим стентове, вместо да правим големи операции. Това е един проект, който ще финансираме вероятно със собствени средства. Но очакваме от него много голям социален и икономически ефект.
– Има ли политика в здравето?
– Задължително има политика. Държавната политика в здравеопазването е тази, която определя финансовите потоци и развитието на здравеопазването през следващите години. Неслучайно всяка управляваща партия има програма, която съдържа и Сектор „Здравеопазване”. Важно е да отбележим, че към момента явно предстоят още промени, които да оптимизират системата, и резултатът от тях ще проличи през следващите години.
– Оптимист ли сте в това отношение?
– Винаги съм оптимист. Смятам, че просто няма друг начин и всеки човек трябва на мястото, на което е поставен, да прави възможно най-доброто. Така нивото на държавата като цяло и на здравеопазването ще става постепенно по-добро.
– Здравето на българина влошава ли се?
– Лошото е, че отчитаме по статистика увеличение на процента на онкологичните заболявания. Това говори за проблема, който има нацията. Ето защо важен приоритет в този проект по ОП „Регионално развитие 2007 – 2013” на МЗ е осигуряването на системата на здравеопазването в България с достатъчно апаратура и средства за лечение на пациенти с ракови заболявания. В проекта извън апаратурата, която ние ще получим, много други болници ще получат линейни ускорители, апаратура за лечение с лъчетерапия. В това отношение, независимо от тенденциите в здравето на българина, държавата се грижи да осигурява възможности за европейска диагностика и лечение.
– Тази тревожна тенденция от самия начин на живот ли е – начина на хранене, околна среда, стрес?
– Да, разбира се. Големият стрес, начинът на хранене, тютюнопушенето, употребата на различни други вещества. Всичко това води до изява на генни фактори, които са заложени във всеки един човек. Но дали ще се появят по-рано или по-късно, зависи от начина, по който живеем. Причините са комплексни. Инцидентите с атомните централи също. В цял свят според мен се отчита една тенденция за този вид заболявания, както и сърдечносъдовите заболявания, които са бичът на човечеството – високото кръвно налягане и инфарктите. Нашата болница е една от малкото в България, да не кажа единствената, с възможности с два ангиографски апарата и непрекъсната 24-часова диагностика и лечение на пациенти с остър миокарден инфаркт, стенокардия и други пристъпи. В това отношение сме болницата, в която всеки един пациент с проблем ще получи обслужване на необходимото ниво.
– Вашата рецепта за здраве е…
– За мен рецептата е спорт. Спортът разтоварва от ежедневния стрес и нормализира жизнените процеси и физическото здраве на индивида. Неслучайно това трябва да бъде държавна политика, защото на младото поколение в момента далеч не му е приоритет спортът. Дай, Боже, това да се промени, защото ние няма да открием топлата вода. Още след Освобождението една от първите инициативи в България е основаването на дружества, които да привличат в спортни структури младите хора.
