Семейство Маринови една година след огнения ад
Бедата ни спечели вечни приятелства, казват Трендафил и Ирина. Симеон рита топка, а малката Катрин готви на кухня от Дядо Коледа
Семейство Маринови в кукленското си жилище днес
Съсипаният в деня на пожара Трендафил МариновВъглен и пепел. Сълзи в мъжки очи, отчаяние, боси детски крачета. Воня на изгоряло, на безнадежност, на обреченост. Това видяхме и помирисахме в мразовития ден на Богоявление точно преди една година в дома на семейство Маринови. Или онова, което бе останало от него. Неизправна духалка превърна в жестоко огнище скромното жилище на Трендафил и Ирина, и прекрасните им дечица Симеон и Катрин. Съдбата им отне всичко материално и за щастие пощади живота и здравето им. Днес, 12 месеца по-късно, Дафо, Ирка и наследниците им живеят отново нормално, в страхотни условия и по-щастливи от всякога. Във възкръснал от пепелта дом (с цялата тежест на това клише, което обаче си е точно на място), с помощта на стотици човеци от всички краища на България. В една безпрецедентна акция, подета от Под тепето. Резултатът от която отново ни напомни, че нашата работа може и трябва да е мисия в определени моменти. Това събитие преобърна рязко живота ни. Първо ни унищожи, а после ни въздигна, казват днес Трендафил и Ирина.
Сега…
Малко след драмата, във временно жилищеИ така. На днешна дата, точно година след онази унищожителна нощ на 5-и срещу 6-и януари, когато на практика Маринови останаха без дом, дрехи, храна, обувки дори, лошото е забравено. Пламъците по стените на апартамента им избуяха до огньове в душите на много хора. След апела ни за помощ, стотици се отзоваха с дрехи, играчки за хлапетата, одеяла, учебни помагала, пари- всеки според възможностите (две деца дори разбиха касичките си, за да помогнат на Симеон и Катрин, а лекар дари 2 хиляди лева на бедстващите). Едни дариха дограма, други- подови настилки, трети купиха хладилник, четвърти осигуриха кухнята, пети- спалнята и детското обзавеждане, шести поеха ремонта, седми дадоха силите си в него, осми осигуриха строителните материали, девети- вратите и бравите и прочие, и прочие.
Ирина и Катрин Човек търси чудеса къде ли не. А те често се случват около него. Най-голямото чудо в днешно време е добрият човек. Ако го намерим- чудото е сторено. Ние намерихме много такива хора. А за това трябва да говорим дълго. Тъй като чудесата ги има, трябва да ги намерим и да живеем с тях, каза ни отчето на водосвета през март, когато апартаментът бе завършен благодарение на толкова хора. Помним думите му и никога няма да ги забравим, казва Трендафил и припомня, че домът им възкръсна във Великия пост, когато лошото трябва да гори във всеки. Бяхме в ада, а се възвисихме до рая. 
Чернилката стана светлина, допълва половинката му Ирина. Която е изключително щастлива, че освен всичко скоро си намери и работа. Започна като търговски представител на голяма млечна компания от началото на годината. Сякаш някакъв знак за следващото след стихията Богоявление, замисля се тя. Казва го неслучайно- повече от година и половина е безработна. Колкото до Трендафил, той продължава да работи във фирма „Чехобул“.
Неочакваната красива приказка за Маринови днес изглежда така. Докато си говорим той реже подкова домашна луканка, половинката му налива руйно домашно винце, а хлапетата търчат в обичайни домашни игри. Цветове по стените, но не от огъня и не тъмни, а от шарените маркери на малката немирница Катрин (Трендафил скоро ще трябва отново да боядисва, но ще си пее, докато го прави). Футболна топка, с която в детската си стая рита леко Симеон. Малката му сестричка пък е изключително 
Симеон мисли за училищезаета след празниците- готви на чисто новата кухня, която Дядо Коледа й подарил. Предишната кухничка изгоря в пожара. Тогава пак Дядо Коледа й я подари, но не успя да й се нарадва. Сега прави гимнастика на пода, а после е на котлона и готви, казва майка Ирина. Да ви поднеса от днешното ястие, пъха с неописуемата си усмивка и игривите си светли очи Катрин миниатюрно тиганче пред репортера ни. В този момент Симеон е зает с мобилния си телефон. Уговаря се за утрешния 
учебен ден с приятелите си от училище. Миналата година в този ден мислеше какво ще облече, ще обуе, как ще учи. Мислеше само за огъня, който изпепели легълцето му. Не искам да си спомням, казва момчето, което първо се разбуди от пламналата духалка и събуди родителите си, с което спаси живота на всички.
Знаете ли, не сме и мечтали за такава кухня „Метрон“, за такъв хладилник, който ни купиха от „Лайт Комерс“, за такава баня и такава пералня. Сега живеем повече от 
добре. Но най-важното от всичко са приятелствата, които ни спечели бедата. С повечето от хората, които ни подадоха ръка, сме приятели, при това верни. Чуваме се всяка седмица, виждаме се, идват ни на гости да поиграят с децата, да пием по вино. Точно заради това на днешна дата не можем да кажем, че това, което се случи с нас е било лошо- защото след първите злокобни дни дойдоха само добри емоции. Децата ще забравят, ние един ден също. Но приятелите остават. А и честно казано- сега живеем по-добре. Приемаме, че е трябвало да се случи. Не е черна диря в живота ни. А можеше да е така. О, можеше да е така! Само благодарение на хората черното избледня, казва Ирина. В този момент Симеон вади неговия дар от Дядо Коледа- малък микроскоп, с който да изследва потайностите на живота. И там, на микроскопа, може да види доброто. В крайна сметка платихме висока цена със стреса, който изживяхме. Но вече гледаме малко по-философски на онова, което се случва с нас. Не трябва да забравяме, че трудностите ни правят по-силни. И че не всичко е красиво, хубаво и розово. Животът е кръговрат. Важното е като си паднал долу да се намерят хора, които да ти подадат ръка и да те изтеглят. Ние ги намерихме и ще им бъдем благодарни цял живот. Ще им бъдем приятели цял живот, каза развълнуван Трендафил Маринов.
Жестът
Дете дарява ученическа чанта, одеяла и помагала на семейството ден след стихиятаТрендафил никога няма да забрави жеста на две дечица, връстници на сина му Симеон. След апела на Под тепето за помощ, те се изсипали пред овъгления апартамент. Едното момченце било рожденик и в деня на празника си дало десетте лева, които си било заделило за подарък. Друг малчуган пък минал през Маринови и тъй като не можел да помогне с дрехи, оставил касичката си, в която събирал монети от две години. Вътре имало точно 73 лева.
Под тепето отново благодари на всички, които подадоха ръка на семейство Маринови, за да ги издърпат нагоре. Поклон до земята, приятели! 
Едно от многото откликнали добри сърца стопля Трендафил Маринов
