Те са влюбени във фламенкото, но са родом от Португалия и във вените им тече фадо кръв, затова и естествено решават да направят фадо-фламенко проект. Наричат го Fado Violado. И макар и името да носи двусмислено и иронично значение, музиката е свеж полъх от Иберийския полуостров и е обединяващата нишка между испанската и португалската традиции. Тази интересна и оригинална група ще чуем в средата на семтември, в съботната вечер на 15 септември от 20:00 ч в неповторимата атмосфера на Античния театър. Но нека да оставим Ана Пинял и Франсишку Алмейда да разкажат за себе си и групата Fado Violado.
Бих искала да ви попитам да разтълкувате името на групата – Fado Violado?
Франсишку Алмейда: За нас името дойде много логично и естествено – докато учехме в Севиля, започнахме да работим с един колега, който свиреше на виола да гамба – Хосе Мария Антонио, той свиреше на този инструмент както цигуларите в Португалия свирят фадо, а пък а свирех на испанска китара, която у нас се нарича виола. Точно тогава се наложи да измислим име на групата и тъй като свирехме и двамата на своебразни “виоли”, ми хрумна и това иронично заглавие и другите – Ана и Антонио го харесаха много и така остана.
До момента сте записали един дебютен албум A Jangada da pedra като заглавието на творбата на Жозе Сарамагу – може ли да се каже, че вашата музика е обединяващо олицетворение на това откъснато парче, което е Иберийския полуостров?
Франсишку Алмейда: Не знам дали е така, но на това музикално пътешествие може да се чуе нещо, което обединява двете традициите на полуострова. Ние с Ана по някакъв начин се идентифицирахме със случващото се в романа на Сарамагу и смятаме, че трябва ние, португалците и испанците да пътуваме повече и да се опознаваме, това че сме на един полуостров ни задължава дори.
В диска имате интерпретации на известни фадо песни – Barco negro, Estranha forma da vida и авторски пиеси. Как балансирате между двете?
Франсишку Алмейда: Много обичам да давам нов живот на стари песни, да слагам различни нюанси и настроения. Защото Fado Violado e проект в развитие и това най-много ме привлича и предизвиква творчески и оттам и репертоарът, който подготвяме е своеобразно търсене в различни музикални посоки – често като аранжирам песен, която се е превърнала в класика и я представя на другите в групата, дискутираме и това ме кара да се потопя по-дълбоко в творческото търсене.
Свирили сте в много различни проекти преди това – bossa nova, рок и традицонна музика – какво помните от онова време? Какво ви даде?
Ана Пинял: Да, аз започнах да пея бек вокали в неговата група, където той свиреше на електрическа китара и пееше – това беше и първото ми сериозно занимание с музика, по онова време аз учех графичен дизайн и попявах в един ресторант основно bossa nova. Именно тези години – турнетата, репетициите ми помогнаха да се оформя и израсна като артист.
Получихме следната видео-картичка от Фадо Виоладо с поздрав за българската публика:
