Джейсън Пелкер: Избирането на Тръмп за президент е грешка

Американската мечта е лъжа. Фабрикувана история, разказвана след Индустриалната война, казва той

В САЩ все още има много дискриминация, споделя американецът

Българите са ми любопитни и интересни, но те не се интересуват от мен. Трудно е да се сприятелиш, признава Джейсън
 
Паулина Гегова

Джейсън Пелкер е на 34 години, родом от Фъргюсън. Израснал в прекалено консервативно семейство, учил в училище, където хората са неравно поставени. Живял и в Сейнт Луис, Чикаго и Флорида. Където и да се местел все не се чувствал на място.

Преди 2 години във Фъргюсън имаше сблъсъци между черни и бели. Америка е държава на 300 години и все още има страх, гняв и расова дискриминация. Белите са в по-комфортна ситуация. Те контролират правителството, полицията, съдебната система. Аз вярвам, че всички трябва да са равни, обяснява Джейсън, неприемащ политиката и много неща от начина на живот в Щатите.

Точно затова преди повече от 10 години, решава да ги напусне. Трябвало  му една година докато се престраши и отиде в Мексико. Държавата се превърнала в нещо като школа за него. Школа по интернационалност, затова следваща спирка се оказала Южна Азия. Там той прекарал 10 години и се чувствал много щастлив.
Преди 5 седмици, съдбата му го води до Пловдив, където ще остане три месеца, защото няма право на по-дълъг престой. Искал е много да посети Източна Европа и все още не може да повярва, че е тук. Той сподели искреното си мнение както за българите, така и за собствения си народ. Оказва се, че в Пловдив му харесва, но има някаква паралелност в града.

Центърът е много красив, но когато го напуснеш виждаш как постепенно сградите почват да се смачкват и да погрозняват, обяснява той.

Относно хората смята, че са много атрактивни, но не се усмихват. Трудно му е да ги разбере, да разгадае целия този български пъзел. Има твърде малко приятели, а в началото се е чувствал съвсем самотен. Не е познавал никой. Първата седмица в квартирата си е прекарал затворен, без да комуникира с никого. Самосъжалението го е обхванало, докато накрая се стяга и решава, че трябва да промени нещата, да се социализира, да излезе навън и да грабне щастието. Включва се във фейсбук група за чужденци, живеещи тук и така разширява малко кръга си.

Българите са ми любопитни и интересни, но те не се интересуват от мен. Трудно е да се сприятелиш, признава Джейсън.

И езикът е една от пречките. Затова почва да ходи на уроци по български два пъти в седмица, научава азбуката. А когато е дошъл, дори не е могъл да си поръча храна. Сега не се нуждае от план. Има своя собствена маркетингова компания, затова работата му е да бъде щастлив, да пребори страховете си, които изглежда го стискат жестоко за гушата и не му дават да си поеме дъх. Най-явно е усещал тази депресия в Америка.

Населението ни е малко повече от 300 милиона. Представата, че американците са праволинейни не е съвсем грешна. Разбира се, има я тази част, която е силно образована. Щатите имат много добри училища и колежи. Но я има и тази част, която само яде, дебелее, не чете, а ако чете, то са вестници и новини. Лесно манипулативна част, но предполагам това е нормално, когато имаш такъв голям брой жители. Истината е някъде по средата, а за жалост аз не се вписвах в тази среда. Американците не са и особено емпатични. От 15 месеца не съм се връщал, не мисля и че искам, заявява чужденецът.

Сподели ни още, че Американската мечта е лъжа. Фабрикувана история, разказвана след Индустриалната война. 

Идеята, че можеш да успееш ако се трудиш усърдно, учиш здраво и си талантлив е измама. Ако семейството ти е богато, да, тогава и ти си обречен на успех, но ако е бедно, колкото и умен да си, няма да имаш този шанс. А повечето хора там са бедни, казва Пелкер.  Обясни също, че дори сега, 150 години след робството, омразата към черните е много голяма. Те са засегнати най-много от нереализацията на синдрома на Американската мечта. Свързват ги постоянно с гетото, с наркотици и оръжия.

Много хора продават наркотици. В момента има вълна на бяла пристрастеност към хероина. Но само една част отива в затвора. Нарича се индустриален комплекс. Това е когато правиш бизнес от една обща философия. Полицията арестува тъмнокожи за щяло и нещяло, те влизат в затвора. Така полицаите имат работа, персоналът на затворите има работа, адвокатите, прокурорите, съдиите имат работа. Това е един безспирен кръг, от който се печели. Имаме дори частни затвори, възмущава се американецът.

Според него ситуацията в САЩ от тук нататък е губеща. С избирането на Тръмп за президент всичко ще тръгне надолу. Половината страна се страхува, защото новият лидер е заявил, че мрази латино общността, мюсюлманите, дори жените.

Дори когато имахме либерал за президент ставаха лоши неща. Представете си какво ще се случи сега. Клинтън е добър човек, може би не е родена за радикални промени, но беше по-добрият избор. За съжаление още преди години се създаде история за нея и некомпетентността й, а когато повтаряш нещо многократно, то се превръща в истина. Тръмп успя да депресира народа, по някакъв хитър начин спечели вотовете, макар че 46% от населението не гласува. Много от младите хора също. Много от гражданите няма кой да ги представлява. Тъмнокожите например са в полезрението на Тръмп, но и Клинтън не е човекът, с който се оприличават. Те са бедни, а тя е бяла, богата, пълната им опозиция. Единственият ми оптимизъм е, че евентуално ще се създаде партия, която да защитава хората. Може би това ще е демократичната партия. Не знам какво ще стане, но не мисля, че ще е хубаво.

Така завърши мислите си чужденецът, който е напуснал дома, защото не одобрява много неща там и макар страхът и нерешителността си, с всяко пътуване научава повече за себе си и се стреми да открие това, което му липсва.