Архитекти излизат на бдение, обидени от Николай Пловдивски

Втрещени са от "мерзавци и похотливци", които използвал по техен адрес владиката покрай Св. Кирик

ВКС се произнася по казуса през февруари

Духовниците изхвърлили целия архив на архитектите от комплекса

Архитекти излизат на петъчно бдение тази вечер пред сградата на САБ на улица „Кракра” в столицата. Причината за това е обидата, която им е нанесъл превзелият бившата им база „Св. Кирик” Николай Пловдивски. За да не бъдат наричани "мерзавци и похотливци" и с помощта на църквата да се създава вреден за обществото образ на творците, те ще допълнят списъка с архитектите- дарители на Българската православна църква, който е изнесен на оградата на сградата на Съюза. Колегията цели да покаже на обществото, че охулените от митрополита архитекти са дарители на БПЦ със своя творчески труд. Става въпрос за проекти за храмове, които представителите на бранша за изработвали безвъзмездно. Освен обогатяването на списъка на дарители от гилдията, от САБ призовават всеки да мине и запали свещ пред постера на съюзната ограда и постави подписа си в нарочно организираната подписка за връщане „Св. Кирик” на българските архитекти.
Всъщност казусът със „Св. Св. Кирик и Юлита” навлиза в крайната си съдебна фаза – предстои произнасяне на ВКС през месец февруари, по делото заведено на Съюза на архитектите в България от пловдивската митрополия. Това е работа на съда. Наша кауза е да заявим ясно пред обществото, че Творческата база е построена от САБ и с парите поне на две поколения архитекти. Всичко останало тиражирано във вестници и медии е "от лукава го". Безпардонно беше и изявлението на пловдивския митрополит пред журналисти, че при Съюза на архитектите, мястото е било "дом на мерзост и вертеп", заявено в присъствието на всички митрополити и Патриарха. Нагло беше и нарочното изхвърляне на съществуващия архив от проекти, конкурси, от бианалетата на МАА, пред бариерата на базата след влизането със съдия изпълнител в имота, който все още не е окончателно признат за собственост на митрополията. Вярно е, че САБ отвори вратите и предаде Творческата си база "без бой", защото точно тогава, на място,  архитектите  трябваше да заявят своята позиция и да отстояват съграденото от нея, казва арх.Здравец Хайтов.

Той и още 11 негови именити колеги излязоха с официално обръщение към институциите, медиите и гражданите „Срещу презрението и обидата, нанесени над труда на поколения архитекти и инженери с несправедливото присвояване на творческия им комплекс „Св.Св.Кирик и Юлита“ от Пловдивската митрополия и унищожаването на интелектуалните ценности на Международната академия по архитектура”. Ето и пълният му текст:

Обръщаме се към всички вас с тревога и с надежда!

Ние, творците-създатели на вечни ценности на материалния свят,  сме силно разтревожени, че ни бе отнет несправедливо творческия комплекс „Санто Кирико“ (както е известен извън България) или „Св.Св. Кирик и Юлита“, граден от поколения архитекти, дизайнери, урбанисти, инженери повече от три дестилетия. Възмутени сме и че бе безвъзвратно унищожен архивът на Международната академия на архитектурата (МАА) от служители на Пловдивската митрополия!

Фактите
Манастирът “Св.Св. Кирик и Юлита” над с. Горни Воден, община Асеновград, на чийто терен е изграден творческият комплекс, за сведение, не е приютявал монаси или монахини от 1936 г. насам. Превърнат е бил в затвор за политически затворници и по-късно в диспансер за душевно болни, които го подпалват, а свлачище го доразрушава. Пловдивската митрополия през годините не само не проявява интерес към това място, но в своето безхаберие изоставя напълно и малката църква „Св. Петка“ – паметник на културата от национално значение, която се намира в района на терена.
САБ, в желанието си да разгърне още по-широко съзидателната си национална и международна дейност, както и тази на Международната академия на архитектурата (МАА), която е под егидата на Организацията на обединените нации (ООН), сключва на 14.01.1982 г. договор за терена на бившия манастир и построява на него светски комплекс – творческия дом „Санто Кирико“, който става средище за творческо развитие на архитекти, дизайнери, урбанисти, инженери от цял свят. Архитектите намират сили да заменят руините с нова Академия за творчески обмен на колегите си от всички страни, създавайки ателиета за професионална дейност, конферентни зали, изложбени пространства и необходимите за тях сервизи, за да съществува и се развива българската архитектура и за да бъдат българските архитекти и специалисти в изграждането на градската среда равнопоставени на своите колеги извън страната ни.

Спорът за собствеността
След 1989 г. започва процесът на разделяне на собствеността в цялата страна. Когато САБ решава да поднови документите си за собственост на новопостроения сграден комплекс „Санто Кирико“ съгласно новите разпоредби, Пловдивската митрополия решава да поиска да добие собственост за този терен и то по съдебен ред, поради липса на отредена за нея дотогава собственост над терена. Но целта й се оказва отвъд терена – тя иска да добие собственост над новоизградения Творчески дом!!! Без да се погрижи да създаването му, без да оцени необходимостта от запазването му за развитието и просперитета на цялата гилдия, и най-важното – без да признае труда и вложенията на хиляди архитекти и специалисти, които със собствени средства около 12-14 милиона лева са изградили всичко. През тези близо 30 години архитектите са плащали редовно данъците и таксите за функционирането на творческия комплекс! Те са поддържали сградния комплекс и дори са предприели реални грижи за църквата, въпреки че не са имали никакви задължения към нея, докато Пловдивската митрополия като неин собственик е нехаела за състоянието й.
Заведените от Пловдивската митрополия дела са решени от Пловдивския съд „витиевато”и неясно, но в полза на митрополията. Присъждането на нашия Творчески комплекс в полза на митрополията,  ние определяме като грабеж: ограбване на творчески и съзидателен труд на поколения архитекти! Това са светски сгради! Те не са строени за манастир!
В България има стотици хиляди частни жилища, построени в жилищни блокове върху общинска или държавна земя. Означава ли, че тези жилища след построяването им автоматично стават обществена собственост на съответната община или на държавата и изгубват частната си собственост, независимо, че обитателите им са платили лично строежа на жилището си и на сградата?
Надежда за справедливост все още се очаква от третата инстанция – Върховният касационен съд, който трябва да вземе решение на закрито заседание на 11.02.2015 г. дали ще се преразгледа или промени досегашното съдебно решение.

Манастирите и ролята на Пловдивската митрополия, на Синода
В България има близо 300 манастира. Голяма част от тях са в разруха, без монаси или монахини. Може би дори броят на монасите у нас да е близък до този на самите манастири. Защо тогава този стремеж за придобиване на още сгради под аргумента, че са „манастири“? Къде е тук скрият интерес – не е ли чисто комерсиален, но „облечен в расо“? Защо Пловдивската митрополия и Българският синод не се заемат с възраждането на рушащите се манастири, ако наистина не им достигат, защо не организират възстановяването им? Защо се посяга на чужди имоти и то светски, които не са манастири? Защото е по-лесно да се вземе нещо наготово и ново вместо да се положат усилия за възстановяването на изоставени, запустели, но тяхна собственост манастири ли? Да, искат се не само усилия, но и вяра, и честност, и справедливост.

Приносът на архитектите за Българския Синод
А да напомним ли и друго: че над 300 проекти за православни храмове у нас след 1989 г. са дарени от българските архитекти през последните години. Дарени! А ако трябваше Църквата да ги заплати? Що за морал е това и то от институция, която претендира да внася морал и справедливост сред миряните?

Загубите на САБ и МАА, на България и за нейната култура и обучението на младите
С досегашните несправедливи решения относно творческия комплекс “Санто Кирико“ на САБ, с отнемането на собствеността му, българските архитекти се лишават от възможността да провеждат своите национални и международни срещи за творческа дейност, да се развиват и просперират чрез : пленери, конкурси, изложби, обсъждания, курсове за обучение и образователни школи за български и чуждестранни студенти по архитектура, художествени практики, дизайн и строително изкуство. А това е обричане на упадък в период, когато колективи на САБ вече работят успешно по европейски проекти. Но те не могат да ползват за целта творческата си база „Санто Кирико“, както правеха преди.
В момент, когато се тревожим как да възстановяваме  националните и съзидателните ценности на подрастващите поколения чрез образованието, когато функциониращ творчески и образователен център, при това доказал значимостта си на реално действие през годините съществува, се допуска унищожаването му. Нима Пловдив, избран за конкурса „европейска столица на културата през 2019 г.“ няма нужда от такъв културен център?
Творческия комплекс „Санто Кирико“ ни е необходим!

Изводите

Творческият комплекс „Санто Кирико“ е съграден за светски нужди и цели, които са неподходящи за един манастир. Той не е строен за манастир. Архитектите и САБ уважават историческата памет и запазват топонимията на мястото за тази база. Това е знак за родолюбие и опазване на народната памет, а не обяснение за характера на самия новопостроен комплекс, който няма нищо общо с манастир..

Творческият комплекс е построен изцяло с личните средства на архитектите, заделени в продължение на десетилетия от проектантските им хонорари. Тук няма вложен нито един държавен лев! Неморално е да се присвоява чуждото. Обидно и престъпно е да се крадат плодовете на труда на архитектите. Така ли се защитават устоите на държавата, така ли се демонстрират европейски ценности?

Съюзът на архитектите изпълни поетите ангажименти към Българската православна църква и възстанови 40-те икони от иконостаса на църквата и ги предаде на Пловдивската митрополия, предприе снемането на стенописите на църковния храм, за да бъдат реставрирани и възстановени! Не ги облепи с тапети с машинно напечатани „фрески“!

Настояваме да бъде възстановен архива на САБ и МАА, интелектуална собственост на световната общност. България е от малкото на брой страни в света, която е на световната карта с тази Архитектурна Академия и богатството й не се унищожава!

Настояваме да не се подменят фактите с неверни твърдения и манипулации. Какъв пример е за българския народ и държавността ни непочтеното тълкуване на фактите от институциите?

Неморално е с едната ръка да се получават дарения от архитекти – над 300 проекта за православни храмове и имоти, а с другата – да се посяга и присвоява нагло техен имот – на архитектурната общност.

07.01.2015 г.

Инициативен комитет

арх. Георги Стоилов: Председател на МАА
арх. Здравец Хайтов: [email protected]
арх. Любомир Шинков: главен проектант на творческия комплекс „Санто Кирико“
арх. Христо Генчев
арх. Спиридон Ганев
арх. Николай Гълъбов
арх. Искра Дандолова
арх. Николай Тонев
арх. Владимир Милков
аpx. Истелианна Атанасова
арх. Желязко Иванов
арх. Данчо Данчев