ГласовеМнения

Археолози откриха донжон на Небет тепе

Владетелското жилище е било над известното водохранилище

Румен и Росен Иванови: Абсурдно е да се строи на хълма

Археолозите, направили откритиетоСлед няколко дни в Пловдив предстои едно изключително важно обществено обсъждане.
Това за Небет тепе. Казус, който разбуни средите на историци, археолози и архитекти, които застанаха против решението на общината там да бъдат строени атракции. Обсъждането ще се състои на 27 март, затова Под тепето намери една по-различна гледна точка. Тази на двама от най-дейните археолози в града- братята Румен и Росен Иванови. Специалистите съвсем скоро са стигнали до едно голямо откритие, което решиха да споделят за читателите на Под тепето.
До този момент, никъде, никога не е споменавано официално, че в Пловдив, е имало замък. Това е така, защото е нямало никакви доказателства. До сега. Когато двамата братя след обстойно проучване откриват, че на Небет тепе се е простирал каменен дворец. Преди няколко дни излезе тяхната научна статия по темата, прочетена от колегите им, които са изумени, но и много щастливи от точното откритие.
В България има общо около 15 замъка, като най-близкият е Асеновата крепост. Разликата между замъците в Западна Европа и тези по нашите земи е, че онези са се строяли някъде в полето, на висок хълм, а тук замъкът е вътре и е част от града. По времето на Юстиниан Трихълмието е оградено с крепостна стена. Някъде края на 12 век малка част от възстановка на донжона, направена от Румен и Росен ИвановиТрихълмието отново е оградена от крепостна стена, тоест крепост в крепостта. Което е знак, че там се е намирал замък, обясняват специалистите. През 60-те години, когато са се правили разкопки на Небет тепе, техен колега открива водохранилище, което също е задължителен елемент от всеки замък. През 2012 година техни колеги откриват крепостна стена на сакралното за Пловдив място. След намерената стена и водохранилището, неизменна част от всеки замък, двамата археолози откриват, че всъщност това водохранилище е донжон. На разбираем език това ще рече едновременно отбранителна кула и жилище, където владетелят е живеел по време на обсада. Всеки един замък притежавал такава кула донжон. Имало е стълбище, което Пододбна кула донжон в Румъниясе бута, за да може да няма достъп до висшестоящия. Именно заради водохранилището в донжона, е можело да се изкара доста дълго време в кулата. В момента на Небет тепе е запазена долната част от водохранилището и донжона. Кое е това, обаче, което дава основание на Румен и Росен Иванови да смятат, че това е кула донжон, което е и най-категоричното доказателство за съществуването на замък, а не само водохранилище? Водохранилищата са винаги с квадратен план, а в нашето на Трихълмието , точно по средата му има три стълба, предназначени да държат горни етажи, което значи, че е имало нещо нагоре, разясняват те. Посочват и точен паралел със замъка в Цепина край село Дорково.
Имаме основания да предположим кой е владетелят, който е живял там и защо е построен точно тогава, още повече подреждат пъзела археолозите. В края на 12 век, цар Асен е убит от братовчед си Иванко, на когото византийците подаряват Пловдив като подарък. Също така замъкът е построен края на 12 век, когато той е управител на Пловдив и пловдивска област. Затова, обаче, няма съвсем категорични данни, допълват те. По-сигурно е, обаче, кога е разрушен- 1410 година, заявяват те. Двамата откриват много автентични османски извори, където е упоменато: На Трихълмието се намират руини от замък.
До сега нямаше сигурни археологически доказателства, че такова нещо съществува. Намирането, обаче, на тази крепостна стена доказва, че има замък и точно тази кула донжон е жилището на владетеля. Освен това, последният етаж в донжона е бил винаги църква, а когато се правят разкопки във водохранилището са намерени паднали в него стенописи, което е поредното неоспоримо доказателство за наличие на по-горни етажи.
Защо, обаче, до това откритие не са стигнали археолозите, които работят по Небет тепе в момента? Твърдението на археолог Елена Божинова, която ще прави разкопките горе тази пролет е, че крепостната стена е била изградена, за да охранява водохранилището. Румен и Росен казват, а и пишат в своята научна статия, че е абсурдно да се приеме това твърдение, защото няма научни изследвания за изградена крепостна стена, охраняваща подобни съоръжения.
Мъжете споделят, че са пращали своята научна разработка на няколко светила в науката, които казват, че това е голямо откритие, защото до сега  никъде не е споменавано за подобно нещо и споделят същото мнение.
Няма логика Асеновата крепост да има замък, Цепина да има, а най-големият град да няма. Това е абсурд, поясняват те. Освен всичко,запазената площ от 12 дка го прави един от най-големите замъци. А водохранилището със своите 30 хиляди литра обем е най-голямото, намирано до сега.
Относно намеренията на общината да строи на Трихълмието, двамата археолози са категорични в мнението си: Възстановки само на чертежи да се правят, но не на терен. Да изработват 3D например, но не и да градят върху археологията и историческите пластове. През 19 век са издигали замъци, които не са оригиналните, но в 21 век без информация да се правят е абсурд. Тук всичко е на основи, няма как да знаем как е изглеждал замъка. Ние, както и колегите, правят възстановки, но само на чертеж и евентуално как би изглеждало, но не може на терен да се издигат. Може да се сложи картинка отстрани до водохранилището, да се показва как евентуално е изглеждало, но да го вдигнем до покрив е немислимо, смятат братята.
Времето, което е отнело на археолозите Румен и Росен Иванови да направят своето откритие не е продължило нито години, нито месеци, а само 1 седмица, в която безспорно откриват наличието на замък и пишат своята научна статия.

 

 

 

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

52 коментари

  1. А, право си, о-о-о, тия двамата са готови за Нобелова награда по съчинителство, пак се прославихме, мале мила! Па и агитка водят – еха!

  2. Тези двамата братя са велики!!! Предлагам им да обменят опит с „великите“ старозагорци – Димитър Димитров, Иван Танев, Христо Танев и компания. Голяма научна студия ще се получи.
    Малоумници…..

  3. изуменЕ, и на мен ми се струва, че сте ИЗУМЕН, Ваша милост … Даже ако Хрельови кули има във всеки окръг, Е ЛИ ТОВА доказателство, че водохранилището -разработено докрай от засл. арх Вера Коларова, почетен наш съселянин, вечна й памет- е Дон? Че и Жон? А КАРТИНКАТА – СМЯХ, ТО ПЪРВОЛАКЪТ УМЕЕ ПО-ДОБРЕ, то Зъбер, па отгоре три керемиди; а арката С ПОДПОРА ПО СРЕДАТА – ми то е за Гинес

  4. А как ще кометираш факта, че предполагаемият донжон не е на най-високото и естествено укрепено място, а напротив – теренът северно от него е доста по-висок и съответно „донжона“ може да се превземе без особени трудности.
    Между другото, мястото, където е щерната не е и най-укрепената част на Небет тепе. Има още една стена, която странно защо авторите не са я взели под внимание, а бързат да правят гръмки открития.

  5. Стълбове може да има всякакви – да носят гредоред, да носят аркади и засводяване, но няма стълбове, които да пресичат полуцилиндричен свод и то в най-високата му част. Няма архитект, който да направи такава глупост. Това са елементарни неща.

  6. Както казах вчера – никой няма да построи донжон на това място, където е щерната, тъй като теренът непосредствено северно е доста по-висок, т.е. място не е подходящо от стратегическа гледна точка. Друг беше написал, че няма как аркада да подпира, още по-малко да пресича свод. Просто няма, това е аксиома в архитектурата. Следователно стълбовете са за нещо друго, а не да подържат горни етажи. Така че за донжон и дума не може да става.

  7. ,,През 60-те години, когато са се правили разкопки на Небет тепе, техен колега открива водохранилище“ Никъде не са казали, че те са намерили останките. Просто са анализирали проученото до момента.

  8. ЛЮБО, та нали това казват и младежите. Че горни етажи е имало, а наличието на „крепостна стена“ около водохранилището доказва аджеба от какво са част тези етажи. Тези настоятелните за връзка с доц. Джамбов и доц. Попов нека се свържат с тях, за да им потвърдят лично. Защита да си търси некомпетентната археоложка, на която очите и е извадил донжона и от незнание не го е видяла. И тази ще ми копае Небет тепе…

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина