Владетелското жилище е било над известното водохранилище
Румен и Росен Иванови: Абсурдно е да се строи на хълма
След няколко дни в Пловдив предстои едно изключително важно обществено обсъждане.
Това за Небет тепе. Казус, който разбуни средите на историци, археолози и архитекти, които застанаха против решението на общината там да бъдат строени атракции. Обсъждането ще се състои на 27 март, затова Под тепето намери една по-различна гледна точка. Тази на двама от най-дейните археолози в града- братята Румен и Росен Иванови. Специалистите съвсем скоро са стигнали до едно голямо откритие, което решиха да споделят за читателите на Под тепето.
До този момент, никъде, никога не е споменавано официално, че в Пловдив, е имало замък. Това е така, защото е нямало никакви доказателства. До сега. Когато двамата братя след обстойно проучване откриват, че на Небет тепе се е простирал каменен дворец. Преди няколко дни излезе тяхната научна статия по темата, прочетена от колегите им, които са изумени, но и много щастливи от точното откритие.
В България има общо около 15 замъка, като най-близкият е Асеновата крепост. Разликата между замъците в Западна Европа и тези по нашите земи е, че онези са се строяли някъде в полето, на висок хълм, а тук замъкът е вътре и е част от града. По времето на Юстиниан Трихълмието е оградено с крепостна стена. Някъде края на 12 век малка част от Трихълмието отново е оградена от крепостна стена, тоест крепост в крепостта. Което е знак, че там се е намирал замък, обясняват специалистите. През 60-те години, когато са се правили разкопки на Небет тепе, техен колега открива водохранилище, което също е задължителен елемент от всеки замък. През 2012 година техни колеги откриват крепостна стена на сакралното за Пловдив място. След намерената стена и водохранилището, неизменна част от всеки замък, двамата археолози откриват, че всъщност това водохранилище е донжон. На разбираем език това ще рече едновременно отбранителна кула и жилище, където владетелят е живеел по време на обсада. Всеки един замък притежавал такава кула донжон. Имало е стълбище, което се бута, за да може да няма достъп до висшестоящия. Именно заради водохранилището в донжона, е можело да се изкара доста дълго време в кулата. В момента на Небет тепе е запазена долната част от водохранилището и донжона. Кое е това, обаче, което дава основание на Румен и Росен Иванови да смятат, че това е кула донжон, което е и най-категоричното доказателство за съществуването на замък, а не само водохранилище? Водохранилищата са винаги с квадратен план, а в нашето на Трихълмието , точно по средата му има три стълба, предназначени да държат горни етажи, което значи, че е имало нещо нагоре, разясняват те. Посочват и точен паралел със замъка в Цепина край село Дорково.
Имаме основания да предположим кой е владетелят, който е живял там и защо е построен точно тогава, още повече подреждат пъзела археолозите. В края на 12 век, цар Асен е убит от братовчед си Иванко, на когото византийците подаряват Пловдив като подарък. Също така замъкът е построен края на 12 век, когато той е управител на Пловдив и пловдивска област. Затова, обаче, няма съвсем категорични данни, допълват те. По-сигурно е, обаче, кога е разрушен- 1410 година, заявяват те. Двамата откриват много автентични османски извори, където е упоменато: На Трихълмието се намират руини от замък.
До сега нямаше сигурни археологически доказателства, че такова нещо съществува. Намирането, обаче, на тази крепостна стена доказва, че има замък и точно тази кула донжон е жилището на владетеля. Освен това, последният етаж в донжона е бил винаги църква, а когато се правят разкопки във водохранилището са намерени паднали в него стенописи, което е поредното неоспоримо доказателство за наличие на по-горни етажи.
Защо, обаче, до това откритие не са стигнали археолозите, които работят по Небет тепе в момента? Твърдението на археолог Елена Божинова, която ще прави разкопките горе тази пролет е, че крепостната стена е била изградена, за да охранява водохранилището. Румен и Росен казват, а и пишат в своята научна статия, че е абсурдно да се приеме това твърдение, защото няма научни изследвания за изградена крепостна стена, охраняваща подобни съоръжения.
Мъжете споделят, че са пращали своята научна разработка на няколко светила в науката, които казват, че това е голямо откритие, защото до сега никъде не е споменавано за подобно нещо и споделят същото мнение.
Няма логика Асеновата крепост да има замък, Цепина да има, а най-големият град да няма. Това е абсурд, поясняват те. Освен всичко,запазената площ от 12 дка го прави един от най-големите замъци. А водохранилището със своите 30 хиляди литра обем е най-голямото, намирано до сега.
Относно намеренията на общината да строи на Трихълмието, двамата археолози са категорични в мнението си: Възстановки само на чертежи да се правят, но не на терен. Да изработват 3D например, но не и да градят върху археологията и историческите пластове. През 19 век са издигали замъци, които не са оригиналните, но в 21 век без информация да се правят е абсурд. Тук всичко е на основи, няма как да знаем как е изглеждал замъка. Ние, както и колегите, правят възстановки, но само на чертеж и евентуално как би изглеждало, но не може на терен да се издигат. Може да се сложи картинка отстрани до водохранилището, да се показва как евентуално е изглеждало, но да го вдигнем до покрив е немислимо, смятат братята.
Времето, което е отнело на археолозите Румен и Росен Иванови да направят своето откритие не е продължило нито години, нито месеци, а само 1 седмица, в която безспорно откриват наличието на замък и пишат своята научна статия.
Тези картинки нямат претецията да бъдат “ изградени“ на терена, за разлика от картинките на Фъков, които ще видите построени след време на Небеттепе.
до „киро“ – това, че под всеки донжон има щерна, не означава, че над всяка щерна има донжон. Демек, наличието на щерна въобще не означава, че над нея има донжон. И тази „възстановка“ – това мяза на картинка от книжка 4 годишни деца.
то ще излезе,че всички разбираме от археология. Имало научна статия не може да се съди по весникарски истории. I
zashto reshi che samo chelebi pishe za nebet tepe. Ima i drugi po-ranni izvori. Dokumenti ot osmancite se namirat vseki den v arhivite, koito ne sa bili prevejdani. Kato ne znaesh nishto mlikni. Vidno e koi se izlaga.
защо злобеете не разбирам ?Доколкото ми е известно под всеки донжон има щерна. На дорково е също така с щерна.
Докато правите “ научни“ спорове, сребролюбците ще започнат да изливат бетон на Небеттепе и ще излапат парите на пловдивчани. Пък вие си с разменяйте любезности. Тези момчета щом работят при другарката Кесякова до пощата значи все пак разбират от археология.
Докато умните се наумуват, лудите ще се налудуват – за тяхна сметка.
Защо не сте извикали доц. д-р Стоян Попов от Пловдивския университет да каже това донжон ли е или не? Той има цяла монография по въпроса за замъците. Толкова ли падна нивото на Под тепето, че вместо авторитети, каните разни студенти?
Ако тези младежи са студени или не знам точно какви, къде са „истинските “ археолози, на които държавата плаща за да си вършат „специализираната “ работа, а не да киснат по канцелариите и да се ослушват “ на кой господ “ да се поклонят.
Само другаря Кисьов преди време се изказа по въпроса, но соперд него трабва да се „изградят“ македонските зидове, а не византийските, както предлага Фърков. А къде са другите „специалисти“?.
Научните спорове са за група хора. Тук актуалния проблем е ще позволят ли пловдивчани на Небеттепе да се излеят тонове бетон, да се изградят измислени кули и стени със забери, които ще унищожят оригиналните зидове от различните епох. Тогава ще станат излишни всякакви дискусии. Н-р водохранилището. То е консервирано и съхранено за да могат днес специалисти и граждани да спорят.Ако се реализира проекта Фърков, тази въсможност изчезва.
„Двамата откриват много автентични османски извори, където е упоменато: На Трихълмието се намират руини от замък.“
„Открили“ са дедовия. То бива да лъжат, бива, ама това на нищо неприлича. Въпросните „документи“ е добре известният Евлия Челеби, за който всеки студент е чувал и чел като извор. Интересно е как може да откриеш нещо, което е добре известно?