Любомир Минчев
Вчера Кирил Рашков дерибействаше и на гробището. А само трябваше да отговори на нормален журналистически въпрос. Рашков се държал нагло, както обикновено правят някои престъпници, спипани натясно. Изобщо не става дума за паметта на хората, за които господин Рашков иска да построи нещо. Напротив, заради тяхната памет и на тези в гробното поле наоколо са нужни тишина и смирение.
Ти ква си ма?
А ти кой си бе, Киро?
Проблемът е, че когато Рашков говори и се държи по този начин, не се намира някой, който да му перне един цигански през устата. И достатъчно силен, че да му хвръкне измислената корона. Проблемът е, че дълго търпим подобни хора, които и насред поле от мъртъвци са готови за унизяват всеки и за всичко. И за какъв дявол слагаме това „цар“ отпред, сякаш няма по-добри титли за типове като Рашков.
Един друг тип – Ашим Асан, влезе в храма и удари шамар на имама. Само че неговата наглост е и партийна. Яхнал ГЕРБ, Асан разби мюфтийството, наби когото трябва и стана цар. И той измислен като Рашков. Дори когато говори демонстративно по телефона с вътрешния министър Цветан Цветанов, пак си остава измислен. Вместо да го срита по задника, ГЕРБ търпи подобен тип заради циганските гласове, които е обещал за изборите. А и сигурно му се радва, защото е прогонил лошите от другата партия. Каква партийна радост! И каква обилна храна за партийните наглеци! Кой си ти бе, Асан?
Проблемът е, че търпим тази наглост. Все ни е едно дали подобни типове вършеят на гробното поле или в храма. Кои сме ние?
