Николай Пловдивски си заплю патриаршеския престол с притча

Въпреки обета за мълчание
след кончината на патриарх Максим,
пловдивският митрополит Николай си
заплю престола на духовен водач пред
малкото миряни, събрали се в храм „Св.
Богородица“ за Никулден. Скандалният
владика разказа притча за Св. Николай,
който станал архиепископ в град Мир, на
мястото на неотдавна починалия епископ
Йоан. Именникът говори прочувствено,
артистично. Започна с това как след
кончината на Йоан се събрали от всички
градове епископи, които се затруднявали
в избора. И разбирайки, че само един Бог
може да ги просвети и вразуми, готвели
се към това дело чрез молитва и пост.
Господ Бог чул молитвата им и на един
от тях открил волята си. На тоя епископ
във време на молитва се явил един мъж,
сияещ е неземна светлина, и му заповядал
същата ранна сутрин да застане на
църковните врата и да очаква минаващите.
„Пръв, който влезе – казал той – е
избраният от Бога, името му е Николай“.
Епископът разказал на другите за
случилото се и застанал рано сутринта
на църковните врата, а другите епископи
се събрали в храма. Между това св. Николай
пристигнал в Мир, прекарал почти всичкото
време в молитва и тая сутрин, по свой
обичай, отишъл в храма да слуша утренята.
Тогава епископът, като го хванал за
ръка, довел го в храма и го поставил сред
другите епископи. Мълвата за всичко
това бързо се разнесла и народът се
струпал в безбройно множество. Наученият
чрез видение епископ се обърнал към
народа и, като посочил Николай, казал:
„Приемете, братя, своя пастир, когото
помаза Дух Свети и комуто Той повери
ръководството на нашите души. Постави
го не събрание на човеци, но Божието
определение!“. Народът се радвал и
благодарил на Господа. Сам Николай в
дълбоко смирение, смятайки себе си
недостоен за високия сан, искал да се
отрече от него, но се покорил на волята
Господня и приел архиепископството.
Цариградският патриарх св. Методий
разказва, че няколко време преди това
св. Николай сам имал видение. Нощем му
се явил Иисус Христос, сияещ от слава,
и му връчил Евангелие, украсено със
злато и бисери, а от другата страна
пресв. Богородица му възлагала светителски
омофор. Станал пастир на Мир-Ликийската
църква, св. Николай бил винаги строг към
самия себе си още повече засилил трудовете
си. Той разсъждавал, че според новия сан
и място повече от преди трябва да живее
не за себе си, а за другите. Избрал си
двама достойни сътрудници от презвитерите
и неуморно се грижел за благото на тия,
които били поверени на грижите му. Всички
приемал с бащинска любов, изслушвал
всякакви молби и оплаквания, охотно
давал помощ и съвет, с твърдост се
застъпвал за невинните и обидените.
Сред такива грижи го застигнала бурята
на гонението, предприето срещу
християнската Църква, която в течение
на 50 години се ползувала със спокойствие
и тишина, разказа притчата пред миряните
Николай.