Нека не свеждаме глава, а вдигнем поглед към тези сиво-сини очи, каза пред паметника на Апостола необикновеният учител Илко Василев
Днес, край паметника на Апостола, 143 години от деня, в който изгасна яркия поглед на най-великия българин, беше истинско. Поклонението пред паметта на Васил Левски не е било толкова смислено от много години. Такова го направиха многото деца, млади хора и родители, застинали с наследниците си в нозете на Апостола. И един необикновен учител по литература в Езиковата гимназия- Илко Василев. Той произнесе словото пред паметника на Левски и прати във февруарска мъгла всички протоколни елементи от церемонията, от които едва ли някой има нужда. Учителят Василев зададе въпроси, на които трябваше да си отговорят костюмарите пред паметника. Учителят Василев зададе посоки, по които могат да тръгнат учениците с цветя в ръце. Учителят Василев накара дори военният строй да се потрепери. „Дали времето ражда героите или великите личности създават историята?”, попита той и се огледа в множеството. Знак ясен- имаме нужда от герои, които да създават история, а не просто да застават мирно пред нея. Левски избра най-доблестният начин да служи на Бог- като служи на народа си, вмъкна в речта си учителят Василев.
Трябва да се бориш за свободата си, а не да коленичиш и да се молиш. Свободна България трябва да се управлява от знаещите и можещите, а не от заслужилите. Днес Отечеството ни е свободно, но носим ли у себе си нравствените норми, които носеше Васил Левски, впи поглед пред себе си учителят Василев.
Днес е петък. Ако сме дошли тук само да се поклоним, значи е Разпети петък. Ако сме дошли да се преклоним пред великия подвиг на Апостола, то днес е Възкресение. Но ние днес тук трябва да се покаяме пред паметта на Левски и да помолим за прошка. Да, днес е ден за поклонение, преклонение и прошка. Нека не свеждаме глава, а вдигнем поглед към тези сиво-сини очи. Днес нека всеки потърси своите отговори на онези четири въпросителни от последния ред от тефтерчето на Васил Левски, след една единствена дума „Народ”. Ако го направим, трябва всеки от нас да възкреси идеала на Левски, да го брани и да го предава на децата си. Това сме длъжни да сторим днес, завърши учителят Василев. И тихо, някак незабележимо, се оттегли някъде в морето от хора. Не търсеше аплаузи или одобрение. Дано е видял, че когато всички паднаха на колене, мнозина вдигнаха погледи към сиво-сините очи, а не сведоха глави. И бяха истински. 
