Пловдивчани се интересуват от археология и забавления

Парите не са приоритет на гражданството е изводът от публичните дебати в последната година  

На снимките: В ляво – общественото обсъждане за бурките. В дясно – лъв или тигър да има в пловдивския зоопарк?

Пловдивското гражданско общество се вълнува най-вече от археология и атракциони. Този извод се набива на очи след анализ на проведените обществени обсъждания за  година назад. Подобни форуми всъщност се броят на пръстите на ръцете за споменатия период. Сега предстои може би най-важният такъв за 2017г.- публичното дебатиране върху финансовата рамка на града. Какъв интерес ще предизвика събитието, ще видим в понеделник. А сега ще върнем лентата назад към 2016г., за да направим някои изводи.  

Последното обществено обсъждане в Града под тепетата бе организирано за кратко и привлече 56 граждани с мнение. През месец октомври развълнувани майки, татковци, баби и дядовци издигнаха гласове в подкрепа на хищните котки и направиха избор каква точно да има в новата зоологическа градина в парк „Отдих и култура”. Дебатът „Лъв vs. Тигър” бе организиран от коалиционните партньори на управляващите от "Кауза Пловдив", след като стана ясно, че в първоначалния проект липсва хабитат за големи хищни котки. Защо точно „Кауза Пловдив” организира тази обществена среща за обект, който попадна в полезрението на прокуратурата, сега няма да коментираме. Форумът така или иначе успя да събере най-голям брой заинтересовани пловдивчани от всички организирани обсъждания в изминалите през 2016-а месеци.  Негативни изказвания и остри пререкания в залата не се чуха, липсваше и иначе шумният глас на еко защитниците за пръв път.

Само за сравнение припомняме, че при старта на проекта за зооградината майките протестърки, които издигнаха идеята, как съвременните пловдивски деца не трябва да посещават атракцион със затворени в клетки животни, бяха по-малко от половината като брой.  

През лятото в кв.”Капана” бе проведено обществено обсъждане от нов тип – на мястото на самия проблем и с идване на управляващите при гражданството, а не на неутрална територия. Така на поизгнилата дървена сцена, наречена „Ядрото” се оформи една некултурна дискусия за съдбата й. Дебатът бе организиран от работещите там, след множество протести от живеещите за шум и мръсотия. Представителите на администрацията, които отидоха на крака при жителите на квартала, бяха повече от тях – 8:7. След едночасови пререкания и трите страни не стигнаха до консенсус. Съкварталците искаха тиха градинка с охрана, бизнесът – клиенти и фестивали, а управата предложи проект за многофункционална зала за култура. В крайна сметка присъстващите се разбраха за нова среща. 

На фона на най-големия съвременен бич за Европейската общност на 13 май 2016 г. едва десетина младежи дойдоха в залата на Общински съвет – Пловдив на обществено обсъждане на т.н. „забрана за носене на бурки”. Дебат не се състоя, а вносителят на предложението съветникът Александър Сиди от ВМРО прочете пред полупразната зала текста, който щеше да бъде гласуван на сесията на градския парламент следващата седмица. Това беше голяма изненада за вносителите, защото в същото време, дори и след приемането на нормативен акт от парламента по въпроса, до ден днешен темата е сериозно обсъждана в дневния ред на фейсбук дебатите.      

Едва 6 – 7 граждани взеха участие в първото обществено обсъждане за годината посветено на Бюджет 2016 на Община Пловдив. Така се оказа, че темата за какво да се „похарчат” парите на града е най-малко вълнуваща за пловдивчани !? След трите заявки от второстепенни разпоредители с бюджетни средства се появи само едно гражданско предложение за отпускане на пари за допълнително обезопасяване на пешеходните пътеки в районите на учебни заведения и детски градини на булеварди и главни улици, през които преминава голям трафик и градски транспорт. А водещата на дискусията обеща, че ще запознае с него администрацията и толкова.

Междувременно за изминалите 12 месеца бяха проведени няколко дискусии за съдбата на Тютюневия град, а той изгоря почти наполовина. Статистиката показа, че след нещастието интересът към темата за недвижимите паметници на културата ескалира неимоверно. От тук могат да се направят много стряскащи изводи за обществото и управлението.  

Визията на историческите забележителности като че ли е най-важният въпрос, който стои пред Пловдив. Това показват листовете за регистрация на присъстващите на изминалите обществени дебати. Рекордът по посещаемост се държи все още от дискусията, посветена на проекта за консервация на Небет тепе, които бе през март 2015 г .

На снимките: Обществените обсъждания за Дома на операта и наредбата за обществеия ред и сигурност, направени от частни организации, предизвиката широк интерес и имаха сериозен ефект върху общостта

Събитието протече при голям интерес и висок градус на напрежение. Залата на Общински съвет – Пловдив бе препълнена. Участниците наброяваха над 200 души, стигна се до освиркване на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, които ядосан напусна, заявявайки, че обсъждането е режисирано. 

Посещенията на обществени обсъждания за бюджет и градоустройствени планове по принцип са слабо посещавани и причината за това, според администрацията е че материята е суха и хората не я разбират. Представители на опозицията пък твърдят, че посещаваните „сборища” са ефективни инструменти на фабриката за димни завеси и народни зрелища.

Според организаторите на тези форуми и изследователи на обществения живот изнесените данни показват:

първо – липса на интерес,

второ – съгласие със случващото се и

трето – независимост, каквото и да влага като съдържание всеки в думата. 

Друг е въпросът как общината популяризира обществените обсъждания и колко администрацията иска да се дебатира по сериозни за града теми.