Дъхът на града

Всички искаме да живеем в по-чиста среда, а това включва и въздуха

Много от възможните решения, като например засаждане на дървета по централните алеи на новите булеварди, не са нито скъпи, нито сложни

Теодор Караколев

Преди много, много години, когато някои от нашите предци са започнали да си строят примитивни къщи, жените са прекарвали много повече време в дома, отколкото мъжете. Как знаем това? Първо, защото в тези домове са открити огнища – хората са си готвели, топлели са се и са правили кой знае още какво с този огън, но със сигурност са имали примитивна печка в своя дом. Второ, защото при изучаване на останките от телата на тези древни хора, в дробовете (или там, където са били дробовете) на жените се откриват много повече сажди, отколкото в телата на мъжете.

Жените преди хиляди години са стояли много по-дълго в домовете си с горящи печки, дишали са дима от тези огнища и сега можем да видим (и съберем в шепа) това, което те са дишали.

Въздухът по света

Светът е голямо и разнообразно място, но все пак природните закони важат с еднаква сила навсякъде. Ако човек диша въздух, наситен с т.нар. „фини прахови частици“, те се натрупват в неговите дробове и му пречат да бъде пълноценно – или живо – човешко създание. Частиците се трупат се в дробовете, по-малките влизат в кръвта и пречат на тялото да изпълнява основните си функции, носят и разни бактерии и вероятно са причината за настинката ви от миналата седмица или досадната кашлица на онзи приятел. Иначе казано – не е здравословно да дишате мръсен въздух.

Мръсният въздух в градовете е тема, която се обсъжда от десетки години. И на много места вземат конкретни действия – светът, макар и разнообразно място, понякога игнорира културата, „националния характер“ и „народните черти“ или каквото и да е, и решава, че не е хубаво хиляди хора да умират по тъпи мирни причини. Затова и навсякъде по света, почти без изключение, политиките – както на правителства, така и на бизнеса – са да се опитваме да направим въздуха по-чист. От Токио, през Сеул, Кейптаун, Богота, Портланд, до Ню Йорк и на практика всеки западно или централно европейски град имат конкретни политики в посока по-чист въздух, които работят и дават резултати.

Важно ли е наистина това?

Предполагам, няма нужда да се обяснява повече, че е важно въздухът да е чист. Едва ли има човек, който е окей с това той или детето му да страда, защото това, което диша всеки няколко секунди, е мръсно и би имал против това да бъде по-чисто. Преди да седнем на масата да ядем, обикновено си мием ръцете, защото предпочитаме да ядем с чисти ръце, а не с мръсни. Когато си изпуснем баничката на улицата, не я вдигаме и не я доизяждаме. Съвсем естествено е да искаме по-чиста среда, част от която е и въздухът, предполагам всички може да се съгласим с това. Въпросът е как.

Когато погледнем картатата с данните за чистотата на въздуха в Европа, България изпъква. Най-неприятна изглежда ситуацията в Южна Полша, около Краков и Катовице. Но това не може да е успокоение – че на другите им е също толкова зле, колкото и на нас. Данните са категорични и, освен ако не вярвате в зли конспирации, няма как да не се съгласите, че Пловдив – и други места в България – са сред местата с най-мръсен, тоест най-вреден за здравето ни въздух. Предлагам да се съгласим заедно и върху това: Дори да не сме на първо място в Европа, сме сред градовете с най-мръсен въздух и това не е много яко. Ако в Катовице дишат повече прах и те са първи, това мен не ме успокоява.

Целият този дълъг увод е с една цел – постоянното повтаряне на политици и коментиращи под статии, че въздухът не бил чак толкова кофти; че видите ли, щом не сме най-мръсния град в Европа, значи всичко е наред; че чистотата на въздуха е тема само на „луди еколози“, които искат да се откажем от цивилизацията и да се върнем към събирането на корени – всичко това са глупости. Мръсният въздух засяга всички нас и всяко ваше вдишване тази вечер, когато се разхождате в центъра на Пловдив.

Основните две причини за мръсния въздух в Пловдив са две: отопление и транспорт. И въпреки, че честа тема в общественото пространство е натовареният трафик в Пловдив, то трябва да признаем – не от куртоазия, а заради безпристрастните данни – че с много по-голяма тежест проблемът е в отоплението. Замърсяване на въздуха, превишаващо – понякога в пъти – нормите отчитаме основно през зимните месеци. Не, когато от КЦМ се бълват някакви пушеци, които всякакви хора без химическо образование се опитват да тълкуват; не, когато има по-засилен трафик. Само, когато хората запалят печките си и започнат да горят въглища, дърва и кофички от кисело мляко.

Трафикът

Разбира се, трафикът има значение. Пътищата са общински и се плащат с данъците на всички хора, така че общината има много по-лесна аргументация защо може да контролира трафика – дали със сини и зелени зони за паркиране, дали с такса за влизане в центъра, с намаляване на пътните ленти, за сметка на бус-ленти или велоалеи. Дали генерално – със затваряне на центъра на града за автомобили и превръщането на зоните в пешеходни – резултатите са налице по света. По-малко трафик означава по-малко замърсяване на въздуха, по-малко шумово замърсяване, по-малко вибрации и още куп предимства. Това е супер.

Хубаво е да се спомене, че замърсяването от трафика не се намалява с нови велоалеи или ремонтирани пешеходни зони. Замърсяването се намалява, когато автомобилният трафик се намали. Т.е. има смисъл от нова велоалея, когато тя е на мястото на автомобилна лента, а не вместо тротоар. Целта не е да качим пешеходците на велосипед, а да свалим шофьорите от замърсяващите коли. Увеличаването на велоалеите звучи супер, но важното – ако целта не е ПР, а по-здрав град – е намаляването на автомобилите. Но в крайна сметка, транспортът в Пловдив не е най-голямата причина за мръсния въздух.

Отоплението

През зимата е много по-лесно обаче да видим – буквално да видим, – че далеч по натежаващ фактор е какво излиза от комините на съседите. Много по-трудно, обаче е да се намесиш в това какво горят хората. Т.е. – дали си хвърлят пластмасовите отпадъци в камината, гумите на старата кола, мебелите, намерени до кофата или мокрите дървета, които общината и държавата раздава на социално слабите семейства. Домът на съседа си е негов, но пушекът, който изхвърля става общ. И също, както има ограничения как да караш по общите пътища (например да не караш пиян със 100, защото може да убиеш някого), така може да има ограничения и какво изпускаш през комина си, защото въздухът, който дишаме е общ (и може да убиеш някого).

Аз лично не съм фен на ограниченията. Струва ми се обидно и глупаво да забраниш да се горят дърва или въглища – вероятно са хиляди семействата, които просто не могат да си позволят друго. Всяко централно, държавно бюрократично решение, също често има тенденцията да бъде напълно погрешно и вредно. Тематичен пример е забраната на дизелови автомобили, която ефективно е въведена от Токио и предстои да се въведе на куп други места из Европа. Само до преди няколко десетилетия обаче дизелът се промотираше от регулаторите, като най-доброто решение за двигателите, защото отделя по-малко въглеродни емисии. В градовете обаче установихме, че се умира повече от изгорели парченца дърво в дробовете, от колкото от въглероден диоксид – храната на живите растения. Така се оказа, че 30-40 години политика са били напълно погрешни.

Всъщност, най-очевидно в замърсяването на въздуха е съучастието на държавата, с раздаването на дърва на социално слабите семейства. Цивилизацията е измислила много по-хубави начини да се отопляваш, като гориш някакви неща (пелети) – но ги гориш по-пълноценно и не изхвърляш гадости във въздуха. Едно по-дългосрочно планиране – макар и в краткосрочен план по-скъпо – би насочило помощите за социално слаби по начин, по който не ни прави всички болни. А това може да се прави и на местно ниво. За съжаление в Пловдив дори не се мисли в тази насока, да не говорим за някакви конкретни действия.

Друг умел метод, който са установили хората с научни изследвания, а не с коментари в интернет, е обилното залесяване. Освен помагайки за намаляне на въглеродния диоксид, дърветата успяват да бъдат и сравнително ефективен градски филтър срещу праха във въздуха. Освен това са и обидно евтини на фона на всяка плочка, стълб, нова маркировка или неработещо табло до спирка, които виждаме из града. Тук отново със съжаление може да отбележим, че новите булеварди в Пловдив се правят без никаква зеленина (изключвам розичките и лигуструмите), въпреки че ивиците между платната спокойно могат да бъдат мини-градинки. А, ако говорим и за естетика в културната столица – едва ли, освен хората с профилна снимка БМВ, има някой, който намира новия „Васил Априлов“ за по-красив от булевард „Руски“ или „Иван Вазов“.

Освен това къде нужно, къде – не, но дърветата по тротоарите в централните квартали също се премахват, без да бъдат садени нови. Примери има достатъчно. Разбира се, по суха и безсмислена статистика, може би в Община Пловдив всъщност се садят много повече дървета, отколкото се премахват. Но разширяването на Лаута – което, не ме разбирайте погрешно, е хубава идея, – не помага по никакъв начин за филтрирането на въздуха в центъра или Кършиака. Зеленината трябва да е навсякъде, да е равномерна, и да се поддържа. Това, че административно някаква огромна гора накрая на града попада в рамките на „Община Пловдив“ не влияе на чистотата на въздуха по „Шести септември“.

Бъдещето

Древните хора са готвели по различен начин от нас днес, но са се отоплявали по подобен, спрямо много хора в Пловдив. Когато археолозите след 10 000 години изучават нашите трупове, ще могат да различат тези, които са живели в Пловдив от тези, които са живели в Калофер по саждите в останките ни. Никак не е лесно това да се промени, но най-сигурният начин да си остане по този начин, е да не правим нищо по въпроса. Някои от мерките са трудни, сложни и непопулярни – такава би била „борбата“ за премахване на всяка печка на твърдо гориво и заместването ѝ с котел за пелети.

Но много от нещата, които могат да се направят на първо време, са наистина лесни, а и заедно с това – красиви. Замислете се за това, когато гледате мъглата от сажди и усещате дъха на града следващата по-студена вечер.