Гражданското жури: Силата е в диалога
Какво промени в общуването с местната власт инициативата и как ще се развива
Идеята за провеждане на Гражданско жури се ражда преди около две години, когато стартира като фондация Икономическата библиотека. Тогава Георги Стоев и Весислав Илиев взимат решението една от основните им задачи да е разработване на механизми, които да засилят гражданското участие в процеса на вземане на решения. Забелязват, че обществените обсъждания не следват ясна единна рамка. В цял свят през последните 40 години се прави всичко възможно за улесняване диалога между граждани и било то местна власт или друга неправителствена организация, докато у нас това сега се случва за първи път. Днес бе даден отчет за свършеното от Гражданското жури, а той е впечатляващ. Формулата наистина работи.
Преди осем месеца инициативата стартира като процес, който се доближава до избор съдебното жури в САЩ. На произволен принцип се избират дванадесет души, които са на различна възраст, балансирани по пол и различен социален статус. Подбраните до сега теми са разнообразни, но обединяващото ги са проблеми, които да бъдат все още в начален етап на обсъждане, като въпроса с озеленяването на Пловдив, например. Все пак, част от тях успяват да формулират с помощта на местната власт, като първата тема за предстоящия конкурс за подновяване на площад Централен. Едно от предложенията заложени там е било оградите, закриващи разкопките, да бъдат отворени, за да може хората да са по-близко до случващото се, а както знаем това вече е факт. Най-голям интерес е бил проявен към обсъждането за Творческите индустрии, което пък е съвпадало и с кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата. Част от препоръките в тази насока биват в включени в стратегията за развитие на културата в Пловдив 2014-2024 година, което и е най-големият успех до този момент.
При диалога с местните власти са присъствали и експерти в дадените области, които да запознаят гражданите със своите професионални гледни точки. Позитивното е, че всички препоръки са били разгледани и част от тях биват взети на внимание. По някои от тях вече е започната работа. Като пренареждането на калдъръма в Стария град, информират Стоев и Илиев. Инициативата е започнала съвместна дейност с голяма част от младежките организации в Пловдив като идеята е да успеят да свържат младите и да им помогнат на ниво комуникация с местната власт. Последните им две теми са свързани със Зелената инфраструктура и стратегическото пространствено развитие, както и темата за културното бъдеще на кино Космос. Провеждат среща с представители на община Пловдив по темата за старото кино и получават позитивни сигнали за готовността на администрацията да работи в подобна насока и то във възможно най-кратки срокове.
От тук нататък продължава разработването на този механизъм, както и включването на още нови, тъй като е невъзможно всички теми, интересуващи гражданите, да бъдат разгледани по един и същ начин. Тяхната цел е показване на възможността за един по-структуриран дебат и диалог между граждани и местни власти. Разбира се, има теми, които са интересни само за политиците, а има и такива, които са интересни само за гражданите. Как да се мотивират хората да бъдат по-заинтересовани от случващото се около тях, от това къде отиват парите им и защо. Нашето мнение е, че е нужно образование още от семейството. Няма я културата при нас да възприемаме какви са законовите основание за подобен диалог, твърдят Георги и Весислав. Оказва се, че на проведените срещи е имало дори юристи, които не са знаели за дадени членове в закона, даващи право на гражданите да формулират обсъждания и да ги входират към местната власт. Трябва повече информираност по основните граждански права и по-голяма активност от страна на гражданите. За разлика от централната власт, където диалогът с нея минава през протест на жълтите павета, то при местната той е повече лице в лице. Тя е много по-заинтересована да участва в подобен тип разговори, стига гражданските събеседници пред тях също да бъдат заинтересовани, казват двамата.
Това, което може да очакваме е продължение на журито, но разнообразявайки го. Една от идеите сега е да се включи механизъм наречен „Конференция за планиране на бъдещето”. Това е малко по-интерактивен метод, който позволява присъствието на повече хора и е под формата на игра. Например развитието на река Марица като зона за живот, а не като нещо, което просто съществува в Пловдив. Във всеки по-голям град реката е място за спорт, за кафе, за разходка и ако поискаме и ние нещо подобно, кой по-точно ще плати за него. Искайки пари от общината ще получим логичен отговор – например, трябва пари за детските градини. Той ще звучи правилно. Обаче трябва да се обмислят другите елементи във всеки процес. Като например факта, че всички имоти около реката ще поскъпнат, всички инвеститори и предприемачи на недвижими имоти ще видят златната мина в нещо подобно. От тук и данъците, които ще скочат заради високите данъчни оценки, такса битови отпадъци, която се базира на данъчната оценка. Подобен тип дебат трябва да бъде направен с участието на самия бизнес и инвеститорите, категорични са от Гражданското жури.
Е, това се оказа незаконна практика, или „гражданското жури“ е Ок…?“От тук и данъците, които ще скочат заради високите данъчни оценки, такса битови отпадъци, която се базира на данъчната оценка. „..Пък и как ви послушаха, баш вас и завчаска, че други преди вас не са питали и искали. Жалка история подплатена с пари от САЩ.