Езерото- едно от петте чудеса на градината „Цар Симеон”

Днешните Пеещи фонтани посрещнали първата в Пловдив среща по хокей на лед

Владимир Балчев

На ранните фотографии Пловдив често е неузнаваем. На една от тях, заснета след Освобождението, се вижда южният край на града. Това всъщност е днешният площад „Стефан Стамоболов”. На преден план е Аладжа джамия, която се  намирала близо до сегашния фонтан пред Пловдивската градска община. Следва старо турско гробище, ливади, ниви и блата, а в далечината дим от локомотив, насочва погледа към железопътната гара. Новите постройки в лявата част на фотографията очертават трасето на някогашната улица „Станционна” (сегашната „Иван Вазов”). Тази улица, планирана от френски инженери през 1873 г., повече от 50 години била най-широката пътна артерия на града.

            В късната есен на 1891 г. започнала коренната промяна на този пейзаж. Най-напред разчистили терена, после очертали алеите на модерен парк, накрая се появили красиви постройки. Така само за 9 месеца израснало градчето на Първото българско изложение. Сред най-популярните забележителности на това изложение било Голямото езеро. То се появило направо от нищото. Преди това на негово място имало блато, което се прочуло като развъдник на комари. Блатото завършвало при днешната улица „Авксентий Велешки”. Тук  миризмата на тиня се допълвала от вонята на близкия открит канал, който отвеждал отпадните води, прииждащи от околните сгради. Зад канала се издигал насип, а  зад насипа на 3 януари 1878 г. били разположени 50 турски оръдия. При атака на руските войски, оръдията трябвало да започнат стрелба по града… Вместо заповед за артилерийски обстрел, привечер дошло нареждане оръдията да напуснат Пловдив. Няколко часа по-късно оттам преминали конниците на капитан Бураго, които донесли на Пловдив свободата.

            Първоначалните проекти предвиждали блатото да остане извън чертите на изложението, а в близост до насипа да се изгради модерен ресторант.  За да се премахнат комарите, специалистите от Комисията по подготовката на изложението наредили блатото да се засипе с пръст. Градинарят Люсиен Шевелас, който ръководел устройването на парка, предложил съвсем друго решение – блатото да се изчисти от тинята, дъното да се настели с плочи, а после да се оформят бреговете. Така възникнала идеята за изграждане на езерото в днешната градина „Цар Симеон”. Това станало в средата на февруари 1892 г., а седмица по-късно започнало строителството. През април 1892 г. езерото вече било изцяло готово. В средата имало един водоскок, който изхвърлял водата на 20 метра височина. За първи път водната струя стигнала „чак до облаците” на 16 април 1892 г.

            Оригинално било и решението за постоянното опресняване на водата. В парка на изложението имало още две езера – едното пред пещерата с двата водопада, а другото, наричано още Рибното езеро, се намирало пред Горския павилион. По специални канали под земята, водата от двете малки езера се вливала в Голямото езеро. Трети канал отвеждал там и водата от фонтана на Деметра.

            Прав бил Люсиен Шевелас – Голямото езеро наистина се превърнало в една от главните атракции на Първото българско изложение.  През август 1892 г. в езерото заплувало корабчето „Ангел Кънчев” с 16 пасажери на борда. Негов създател е софийският инженер Йосиф М. Симеонов.

            Тържественото закриване на изложението било на 3 ноември 1892 г. Тогава публично оповестили, че с указ на българския княз Фердинанд, паркът на изложението се предава на Пловдивската община и занапред ще се нарича градина „Цар Симеон Велики”.  В самия края на 1892 г. Пловдивската община известила, че от 1 януари 1893 г. градината „Цар Симеон Велики” се отваря за гражданите.

            Началото на 1893 г. открило нова страница в историята на езерото – на 1 януари то се превърнало в пързалка за кънки. От година на година любителите на кънките нараствали и градината се изпълвала с народ. Обаче през 1898 г. таксата за пързалката била увеличена  и посетителите намалели.

            До 1910 г. управниците на града постоянно заявявали, че имат намерение да разширят езерото към съседните блатисти места. По една или друга причина това така и не станало. През 1921 г. общинската управа преценила, че езерото е гнездо на комари, което сее болести из бедния град. За да се „сложи край на заразата”, общинарите сформирали групи, които на няколко смени трябвало да ликвидират „опасното място”, като вместo него се оформи детска площадка.  Работата по засипването на езерото започнала в началото на юли. Заради протестите на гражданите, засипването временно било преустановено. После възникнали други важни задачи. Така езерото било спасено.

            През 1922 г. в Пловдив възникнал клон на организацията Български народен морски сговор, която развивала водните спортове. В началото на 1927 г. новата формация  разполагала с една малка флотилия – осем спортни, две понтонни лодки и дори една моторница. От 1929 г. край Марица се появявили и модерни речни бани, изградени от Търговско дружество „Инженер Даракчиев и С-ие”.  Даракчиев, носител на златен и сребърен медал от международни състезания, станал първият учител по плуване в Пловдив. През същата година  Пловдивската община предоставила на дружеството стопанисването на езерото в градината „Цар Симеон”. „Моряците” почистили езерото и дали значителни суми за благоустрояване на терена. С пренасянето на част от лодките, то се превърнало в една от големите атракции под тепетата. Причудлива била гледката по време на празници – по водата плували лодки, украсени със запалени свещи, ракети и фойерверки осветявали парка  Както вестниците отбелязват, имало “музика, танци и осветление”. Веселбата продължавала до полунощ.

            След 1944 г. езерото станало база на спортните секции към Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО). През следващите години в градината израснали  национални състезатели и майстори на спорта.

            Тук била проведена и първата среща по хокей на лед в Пловдив. Събитието е на 7 февруари 1954 г. Един срещу друг застанали хокеистите на столичния  „Локомотив” и сборен отбор на Пловдив. В пресата няма нито дума за състава на пловдивчани, загадка остават и имената на отборите, в които играят пловдивските състезатели. Местната преса само съобщава, че организацията на срещата била безобразна и началният съдийски сигнал е прозвучал с голямо закъснение.

            Забележително било и заведението върху южния бряг на езерото. Бюфетът, както го наричали пловдивчани, дал подслон на множество празници. Тук гостували министри, общественици и творци, известни оркестри се грижели за доброто настроение на посетителите.  И общинарите би трябвало да почерпят, тъй като заведението носело добри приходи на общината.

            Години, събития, спомени. Място, където се раждали снимките за семейните албуми, място за спортни състезания и празници, за веселие и развлечение. Мнозина свързвали езерото с вълнуващи преживявания.

            Така било до 1974 г. Тогава било взето решението езерото да се превърне в сцена за музика и багри, а пловдивчани от участници в събитията да се превърнат в обикновени зрители. Създателите на „Пеещите фонтани” с гордост заявявили, че това е първият в България фонтан с музика и цветни светлини. И още един повод за гордост – фонтанът бил доставен от Швейцария. В името на това техническо чудо се променила визията на езерото.

През 90-те години на миналия век водата изчезна и традиционните кънки бяха изместени от ролковите.

Предишното съществуване на езерото просто се превърна в история.

Поредното му възкръсване все още е новина от настоящето…