Ивелина Василева
Капана да се върне на пешеходците. Целият, не отделни улички. Да го превърнем в Място, тъй като на мястото е кътче, на което преживяваш. А сега там само притичваме между коли, превърнали този великолепен квартал в безконтролен паркинг, призова в днешната Беседка за града арх. Тони Топалова. Третата дискусия от инициативата за алтернативна карта на Пловдив бе подчинена на Капана, миналото му, настоящето и бъдещето. Арх. Топалова напомни за френско-български проект от 1995г., който е все така актуален. Може би сме на път геройски да осъществим третото спасение на Капана. Съществува проект с името „Нова сценография на уличното пространство“ от преди близо 18 години. С цел да се благоустрои кварталът. Проектът е жив и днес и може да бъде приложен с леко реконструиране. Капана е едно бижу, което трябва всички заедно да лъснем и „да продаваме“ на себе си и на туристите. Позволихме преди да ни отнемат тепетата и сведохме чела, позволявайки да се случи. Имаме си само един Капан, нека не пропадаме с него. Да му помогнем да се излекува от тези, които го рушат, защото модернизирайки го, все по-голяма затвореност и пагубност се усеща. През годините почти всички великолепни сгради мутираха с подписите на НИПК. Време е да благостроим квартала. Целта не е да съживим една сграда, тротоарче или прозорец. А чрез ново осветление, настилка, съобразена с оригиналната, да се възвърне един стар, но любим свят. В който тепърва предстои да се вглеждаме, допълни арх. Топалова.
Модераторът на дискусията арх. Чавдар Порязов подчерта, че има квартал във Флоренция, който прилича на Капана. Но в този горещ град продължават да поддържат, дори на мускули, занаятите и до днес, защото мястото, а и самите занаятчии, са културно наследство. А какво се случва с нашия свиден квартал? Заразяваме го с престройки, ангажиращи с присъствието си. Модни черни стъкла, рамкирани в алуминиева дограма. За разлика от италианци, сърби, испанци, които съхраняват старото дори с дотации от община и държава, и събират целия туристически свят. Съвършен пример за това е Скадарлия кварталът в Белград, който ври и кипи от платежоспособни туристи, дошли да хапнат плескавици в една от безбройните кръчми в невероятната атмосфера на бохемско-занаятчийската част. Там, както се досещате, коли не фучат, а се инвестира в осветление, фасади, обслужване. Там будно пулсират сърца и се надвикват смехове на млади хора. Организират се фестивали, където всеки може да изрази творческото в себе си пред граждани и туристи, подчерта Порязов.
Капана има жизнена история и тя не загубва смисъла си. Преди от спирките край квартала са се талазили хора заради самия Капан и това, което им дава като усещане той- да вдишат виталната атмосфера, да се разходят по неравните улици, за да преживеят нещо там, в живия квартал. Сега като мръвки минават от там, Капана им е преход към друго място. Вече не е задният двор на града, а паркинг, отбеляза специалната гостенка на сбирката арх. Топалова.
И Порязов припомни историята на Капана. Говори за малките дюкянчета в центъра през 14-15 век, които са били с цел обслужване нуждите на хората. Тези мънички местенца започват да растат. Търговците се изнасят във фабрики извън града с цел удобство и кварталът запустява. После идва възраждане. Съседи по дюкяни били българи, гърци, немци, арменци, араби, турци. Светът се е събирал само в една тясна уличка. Всеки е изработвал стоки в зависимост от това в какво е бил специалист. Арменците са изработвали галоши например. Основната търговия, която се е извършва, е ставала с помощта на камили. Които са нощували в емблематичния Куршум хан, преди той да се превърне в търговско средище. И в само история днес, за голяма жалост. През 19 век Капана се превръща в модерен център заради банкери.
