В търсене на тайните на ул. Карловска
Източник: Lost in Plovdiv
Улица Карловска е естественото продължение на Главната на Пловдив – поне от Османско време до втората половина на XX век, когато се изгражда нов мост над реката. Старият се е именувал Столипинов мост и е повреден през 1971 г. , тъй като мощната сила на придошлата река подкопава две от колоните му и той се пречупва. По-късно е разрушен, а през 1980-те години наблизо е построено новото пешеходно съоръжение. Неговото местоположение измества малко потока от центъра на града и така Карловска остава встрани от него.
Първата потайност, за която ще разберете още в началото на обиколката на тази вече почти забравена пътна артерия, е запазеният „указателен“ камък с абсолютно автентичен надпис Пловдивъ и Пазарджикъ. Той е поставен там поради нейната функция в миналото на главен изходен път към Пазарджик, но и към София (а оттам – и към цяла Европа). Трудно ще го откриете сред неподдържания храст и със сигурност голяма част от живущите и честите минувачи дори и не знаят покрай какъв важен вектор преминават.
Характерна особеност за отсечката е, че като една от най-важните улици на града в миналото , най-големите и скъпи павета застилат пътя. Специфичното по тях, което може да наблюдавате в определени участъци и днес, е тяхното диагонално поставяне, а не ветрилообразно, както при по-малките масови паважни камъни.
Още в началото ѝ няма как да не ви направи впечатление голямата ъглова къща, в долната част на която сега се крие кокетна кафе-пекарна. Преди това там се е помещавал домът с хлебарница на Мисови. Един от най-ранните проекти на арх. Светослав Грозев, който обаче вече носи белезите на неговото творчество – триъгълните еркери. Интересното за сградата е, че има образуван скрит вътрешен двор, вероятно поради кривия трапецовиден парцел.
Когато се загледате по голяма част от постройките по Карловска, несъмнено ще забележите как на повечето партерите са обособени в магазинни и търговски помещения. Типичен пример за това е къщата на Илия Шотлеков, добре запазена в своя автентичен вид сграда, проект на арх. Чинков.
Цялата разходка в Lost in Plovdiv
Трогателна грижа и интерес към миналото на нашата улица.Към нашата къща-също.Роден съм,живея и работя на ул.“Карловска“18.Заедно с мои съседи можем да разкажем интересни истории за хора,къщи,архитекти ит.н.И ако за миналото е важно да се знае,двеста пъти е по-важно настящето.Повече от 60/шетдесет/г. на улицата не са правени основни ремонти и тя изглеждаше достолепно.Неочаквано ни налетя „ВОДНИЯ ПЪКЪЛ“и за две години превърна „Карловска“в нещо,което днес е далеч от оригинала.Улицата е дълга около 150-170м/заедно с отсечката след „Оборище/-от №2 до №38 от едната страна,от №1 до 47 от другата.Благодарение на изключително компетентното ръководство на г-нПламен Райчев,зам.-кмет на Община -Пловдив,който лично даваше много и различни указания на изпълнителите и обещания на гражданите ,,ул.“Карловска“е в безобразно състояние.ОТ №2 до №6 ремонта не се състоя и в началото са запазени големите,двойни сиенитни павета,от №6 до №12 разнородни малки гранитни павета,малко по-надолу -смес от всякакви по-размер павета,от№12 до №28 -преобладаващи сиенитни павета,допълнени с малки ,гранитни,от №28 до №32 хаотична смес от всякакви паважи,от №32 до края на улицата-асфалт!По изричното настояване на г-н Райчев улицата бе“изправена“-естествената чупка при№13-15 преди пресечката с ул.“Войводиново,“бе асфалтирана.На простичкия въпрос“ защо „пред камерите на две тв г-н зам.-кмета чистосърдечно заяви:“Защото паветата не стигнаха“.Описах само един детайл от случилото се,но мисля ,че и това е достатъчно да прецените как се отнася настоящата градска управа към малкото запазени добри неща от миналото.С такова настояще какво бъдеще я чака моята улица?!?
Пллвдив се разпада като жива история! Осъзнайте се навреме!
Някакъв мозъклия от агитката Зикова беше писал колко мъдро щяло да бъде ако бутнемЕ ПанаирниО Мост, па го заместимЕ с нов ала по-широчЕк, а и по-височЕк.
Много е прав (вероятно) но:
НОВ МОСТ ако требе, оти да го не теглиме къмто Карловска = както си му беше редът още от турско, а? А?
Когато преди 90 години са проектирали моста на Адата, са го направили с мисъл. И е точно такъв. Когато десетилетия по-късно правят моста на Панаира, са наблегнали на статуите. А за тях Съюзът на художниците плащаше комисиона на архитектите и то не лоша. Та вместо на фунционалността се наблягаше на художествения синтез.