Тайните на църква „Св. Св. Константин и Елена“ в Стария град

Това е най-посещаваният от български и чуждестранни туристи православен храм в града на тепетата

Според археолози, първият храм, на мястото на днешната църква е издигнат в средата на IV-ти век

Разхождайки се по калдъръмените улици на Стария град, няма как да не забележите църквата  „Св. Св. Константин  и Елена”, намираща се в непосредствена близост до Хисар капия. Тя съчетава по неповторим начин в себе си изкуство, история, култура и религия. 

Самото християнско средище е едно от най-древните в града под тепетата. Първото светилище на това място е създадено още през 4-ти век, а легенда разказва, че на същото място през далечната 304-та година, там са били обезглавени мъчениците Севериан и Меменос заради изповядването на християнска вяра. Смята се, че още 38 души са загинали там заради проповядване на християнството.

Според археолози, първият храм, намиращ се на мястото на днешната църква „Св. Св. Константин и Елена” е издигнат в средата на IV-ти век, а името идва от момента, в който император Константин е започнал да бъде изобразяван като светец върху пергаментните листове. Тогава вярващите решили да посветят храма на него и неговата майка Елена.

След като България попаднала под османско владичество, на мястото останал само малка дървена църква, без  купол и камбанария, защото било забранено изграждането на високи християнски духовни и религиозни средища. Църквата била многократно опожарявана и възстановявана, но не спирала да функционира. Между 15-ти и 19-ти век дори в нея се е помещавало Енорийско училище.

Построяването на новата църква се дължи на двамата бележити мъже и това са Вълко Чалъков и Тодор Моравенов. Моравенов бил решен да възстанови храма и успял да събере 200 000 гроша, което за онова време били много пари и щели да стигат за осъществяването на Моравеновата цел. Това се случило през 1810 година, а 20 години по-късно, Чалъков решил да подкрепи каузата. Неимоверни усилия коствали получаването на султански ферман, който разрешава построяването на толкова голям християнски храм, но все пак начинанията му били венчани с успех. Голямото възстановяване на църквата започнало през 1832 година, а в този вид тя е достигнала и до наши дни, а през 1836 година дори се сдобива с камбанария. Последният голям ремонт е направен през 2007 година и той само поддържа автентичния вид на самата сграда.

Не само историята на сградата е интересна. Църквата „Св. Св. Константин и Елена” е освен църковен и архитектурен комплекс. Тя разполага с голям двор и прилежаща към нея сграда, в която са изложени ръчно рисувани икони от различни майстори на иконописта. В двора на църковния комплекс са погребани различни бележити български личности, включително Вълко Чалъков и Тодор Моравенов.

Самата църква има 4 от общо 6 реда икони, разположени на иконостаса и те са подредени както следва: в най-долната част са изрисувани сцени от падението; над тях са разположени царските икони, на третия ред са поместени иконите, посветни на Богородичните празници и апостолите, а най-отгоре можете да видите изобразена Тайната вечеря. Иконостасът е изработен от Петко Петков – Бос, за който се смята, че е възпитаник на бразиговската школа. Йоан Паскулис, гръцки възпитаник, прави почти всички икони по него, издържани в стил виенски барок, заради дългогодишното му обучение във Виена. Единствените икони по иконостаса, които не са изработени от него, са царските. Те са дело на Станислав Доспевски и Захари Зограф.

Истински въплъщение на изкуството е и наосът на църквата. По него са изобразени сцени от рая, които показват на кръстените какво ги очаква след тленния живот ако бъдат праведни. В дясната част на църквата можете да видите самият Св. Константин, изобразен в битката при Рим. За некръстените  е предназначен така нареченият нартис или още известен като притвор и преддверие. По него са изобразени сцени от Ада, които могат да накарат почти всеки вярващ да потръпне от удивителните рисунки по стените. Стенописите са дело на Атанас Гюдженов, а делото му е запазено в изключително добър вид и до днес.

И може би най-любопитният факт за църквата го оставихме за финал, а именно – светилището е на два етажа. Втория се нарича емпория и в миналото е бил предназначен само за жените. Преди да настанат новите времена за християнската църква, е било немислимо мъже и жени да се събират заедно на църква и поради тази причина е изграден втори дървен етаж. Жените се качвали по онова време по тясна, вита, дървена стълба, която и сега можете да видите, влизайки в самия храм. Тя се намира в лявата част на наоса и можете да се качите на втория етаж и да погледнете цялото великолепие на сградата.

А с един поглед потъвате на просто в духа на мястото, а в историята и културата на нашия вековен град. Само едно взиране е достатъчно, да остави отпечатък във вас завинаги. Препоръчваме ви това изживяване.