Историята на Севдиназ Хаджиюсеин е живо доказателство, че изкуството няма възраст, диагноза или граници
Тя е на 9 години и говори чрез цветовете. Един специален участник в българо-турската изложба в Пловдив, докосна силно публиката с история за подкрепа, приемане и изкуството без бариери
Сред десетките утвърдени имена и впечатляващи произведения в българо-турската изложба „Под седемте тепета“ един специален участник докосна публиката по особено силен и човешки начин. Това беше 9-годишната Севдиназ Хаджиюсеин – дете, за което изкуството е не просто талант, а начин да общува със света.
Както Под тепето ви разказа, международната изложба в Галерия „Пловдив“, обединяваща 60 автори от двете страни, постави начало на дългосрочно културно партньорство – Български и турски художници се срещнаха „Под седемте тепета“.
По покана на генералния консул на Република Турция в Пловдив г-н Емре Манав, Севдиназ взе участие в официалното откриване на изложбата на 18 декември в Галерия „Пловдив“. Тя е ученичка във втори клас в СУ „Отец Паисий“ в с. Кирково и дете със специални образователни потребности, диагностицирано с аутизъм.
Севдиназ вече е носител на първа награда от конкурса за детска рисунка „Бебето Тюркян“, а присъствието ѝ в „Под седемте тепета“ се превърна в силен символ на приобщаването и вярата в потенциала на всяко дете. За нея срещата с художници от България и Турция, с галерийното пространство и с вниманието на публиката беше истински празник, изпълнен с радост и вълнение.
Нейният талант направи впечатление и на гостите от Турция, които отправиха покана към Севдиназ да представи свои творби в Измир – жест на доверие и подкрепа, отварящ нови хоризонти пред едно дете, което изразява себе си чрез цветове и форми. В същия дух Българо-турският литературен клуб я прие за свой член, подчертавайки мисията си да подкрепя млади таланти и да изгражда културни мостове между поколения и държави.
Майката на Севдиназ – Фатме Хаджиюсеин – споделя, че приемането и подкрепата са ключът към развитието на детето:
„Представете си, че светът е като пъзел. Повечето хора го подреждат по един начин, а децата с аутизъм – по друг. Това не означава, че пъзелът им е грешен, просто е различен. За да видиш нещо ясно, често е достатъчно само да промениш посоката, в която гледаш.“
Рисуването се превръща в пространството, в което Севдиназ намира себе си, увереност и спокойствие. Благодарение на последователна работа, подкрепата на семейството и своята учителка Зекие Хасан, тя постепенно преодолява трудности, свързани със сетивната чувствителност и общуването, като изкуството играе водеща роля в този процес.
Историята на Севдиназ Хаджиюсеин е живо доказателство, че изкуството няма възраст, диагноза или граници. В рамките на изложбата „Под седемте тепета“ тя се превърна в едно от най-силните ѝ послания – че когато талантът срещне човечност, подкрепа и разбиране, се раждат не просто картини, а надежда, вдъхновение и истински смисъл на думата приобщаване.
