„Каквото виждаш” в галерия Sariev Contemporary
Правдолюб Иванов се завръща в родния си Пловдив за откриването на самостоятелна изложба в Деня на будителите- 1 ноември. Един от най-влиятелните съвременни български творци ще бъде представен за втори път в галерия Sariev Contemporary. Самостоятелната изложба “Каквото виждаш“ включва предимно нови творби от 2013-та година. В рамките на вернисажа ще бъде премиерата на първия каталог на Правдолюб Иванов “Transformation Always Takes Time And Energy”, който обхваща творби от 1995 до 2013 година и е издание на издателство “Жанет-45” и Галерия Sariev Contemporary.
Думите на Правдолюб Иванов „но никога достатъчно“ (But Never Enough) продължават и зачеркват вехт картонен шаблон с историческата фраза Less is more (по-малко е повече). Това не е първата й критика, но инсталацията Never Enough (Никога достатъчно) със средствата на текст, почерк и материал вече редактира многократно тиражираната мисъл на Мис ван дер Рое, като я прави едновременно вярна и невярна. Още повече, че строго художественият й контекст се оказва недостатъчен. Приносът на Правдолюб към модернистката идея за по-малък визуален разход е направен с не толкова изящен почерк и с явно гневен уличен жест. Защото, ако това But Never Enough беше казано на глас, щеше да е със скърцащи зъби.
От творбата „Никога достатъчно” тръгва и идеята за настоящата изложба „Каквото виждаш / What You See”, основана върху утвърдени, дълго повтаряни изрази, които не е сигурно, че наистина са истини. Общото между тях е, че никога не са достатъчни, нито завършени. Колкото са по-авторитетни, толкова по-добре е да се коментират, например с моделиране на формата, прибавяне и отнемане, и трупане на слоеве.
На много нива е и проектът, обединяващ няколко работи с общо название „Това, което виждаш, не е това, което получаваш”. Употребяваното в компютърните програми с опции за печат WYSIWYG, тръгва от търговски слоган през 50-те години на 20-ти век – What You See Is What You Get (Това, което виждаш, е това, което получаваш). След това, през 60-те, Франк Стела, за да обясни минималистичните си работи, казва: What you see is what you see (Това, което виждаш, е това, което виждаш). По-малко минималистичната редакция на Правдолюб е обръщането на положителното в отрицателно, в различни изразни средства като масло, туш, колаж и неон (истината накрая светва, като прочетеш написаните думи). Правдолюб Иванов казва, че „работата се занимава с виждането и взимането (seeing and geting)”. Да, но все пак Do you get it? Do you see?
В изложбата има и едно произведение, което изглежда като неръкотворно. То извиква съмнението дали думите Mystic Truths (Мистични истини) са написани от ръката на художника и предположение за силата на художествения жест. Работата асоциира с текста от работата на Брус Науман The True Artist Helps the World by Revealing Mystic Truths (Истинският художник помага на света чрез разкриване на мистични истини), 1967, неон. Какво всъщност означава Mystic truths? Достатъчно ли е, че мистичните истини нямат разумно обяснение, че се приемат без коментар като библейски истини, или като „пръстът, който посочва”? Но, също така, не е без значение какво се прибавя или отнема от някоя мисъл. Защо не The True… Truths?
Ловкото боравене и съчиняване на фрази е едно от нещата, с които публиката на съвременно изкуство свързва Правдолюб Иванов. През лятото на 2013 неговите протестни лозунги бяха многократно тиражирани в политическите новини, в медии у нас и чужбина. Един от тези лозунги прераства в художественотo произведение „Инструменти” (Tools). Това всъщност е единственият изцяло визуален лозунг, изразяващ негласна съпротива и гняв на езика на комиксите. За него Правдолюб Иванов казва: „Този лозунг обхваща всички останали. Направих го в деня, в който ми свършиха думите“, пише за изложбата
Даниела Радева.
